Определение № 890 от 20.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 676/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. И. А. И., представляван от адвокат И. Н. Ц. е подал касационна жалба срещу решение № 292 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 375 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 128 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 1786 от 2009 г. на Пазарджишкия районен съд и е извършена делбата чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК. Правят се оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, който оплаквания са касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касационната жалба в частта на подобренията не следва да се разглежда от касационната инстанция тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лв.и се съобрази че с разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК се определя само държавната такса. В представеното изложение касаторът е депозирал искане за допускане на касационно обжалване на решението при условията на всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: какви са критериите при избора на способ за прекратяване на съсобствеността, когато има имоти за всички съделители и следва ли съдът да отговори на всички доводи и възражения на страните. Ответника П. А. И. е депозирал писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване на решението, считайки че не се сочат обстоятелства в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на И. А. И. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. В. съд е споделил материално правните изводи на Районен съд, [населено място] и е намерил, че първостепенният съд правилно не е обявил за окончателен съставения и предявен на страните в съдебно заседание, проведено на 18.01.2012 г. проект за разделяне на допуснатите до делба недвижими имоти на два дяла съгласно заключението на вещото лице, а е извършил разпределение на съсобствените имоти по реда на чл.353 ГПК. Разпределението е извършено както следва: И. А. И. е получил магазин и складово помещение с идентификатори ...... с площ 11,30 кв.м.и на стойност 10 640 лв. и обект с идентификатор ...... с площ 6 кв.м. и на стойност 9 000лв. - и двата находящи се в партерен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в У. ...-.... в кв..... по плана на [населено място], [улица] със стойност на този дял 19 640 лв., а П. А. И. е получил магазин с идентификатор ..... с площ 18,50 кв.м. на стойност 27 750лв., находящ се в партерен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в У...... в кв..... по плана на [населено място], [улица]и е осъден да заплати парично уравнение на дела в размер на 4 055лв. Избирането на този способ за ликвидиране на съсобствеността е било мотивирано от съображението, че тегленето на жребий ще се окаже много неудобно. Извода е формиран с оглед целесъобразност и запазване на статуквото- магазина от 6 кв.м. не притежава складово помещение, поради което към този дял е включено помещението, което се намира зад другия магазин и което би могло да се ползва за склад, а другият магазин е по-голям и притежава складово помещение. Освен това е съобразено фактическото положение при което касатора е получил магазина, който е ползвал и преди, а ответника този магазин, който ползва и който е преустроил / разрешение за строеж № 280 от 31.06.1993 г. /. Запазването на фактическото положение е мотивирано и със създадената търговска практика. Извършената делба по реда на чл.353 ГПК е съответна на съдебната практика, която предвижда, че когато тегленето на жребий е неудобно може да се пристъпи към следващия законен способ за прекратяване на съсобствеността, при която всеки от съделителите може да получи дял от съсобствените имоти. Този способ е по-съответен на житейските реалности. При постановяване на решението е спазена т.5 от ТР № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, което не е загубило силата си. Представеното решение № 47 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 818 от 2009 г. на ВКС, ГК, 2 г.о. въпроса е разгледан по аналогичен начин. Решението е постановено след обсъждането на всички релевантни доводите и възражение и подкрепящите ги доказателства, поради което настоящият състав намира, че не следва да с допусне касационна проверка и по поставеният процесуален въпрос. Касатора дължи направените разноски за тази инстанция в размер на 1000 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № 001887 от 20.08.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,