Определение № 60 от 04.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1264/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-София срещу решение №1497 от 12.10.2012 г. постановено по гр.д. №1924/12 г. по описа на ОС-Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Е. България-Е. АД иск за сумата от 7 342,86 лева-главница, 119,88 лева –мораторна лихва. Ответникът по жалбата изпраща писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 411,39 лева, съгласно Наредба №1 от 2004 г.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила в съда след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от”ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела до 5000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада във втората категория, съгласно чл.365 т.1 ГПК и при цена на иска под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разноски в настоящото производство в полза на ответника по касационната жалба не се дължат в полза на ответника по нея, тъй като такива не се доказват. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение