Определение № 342 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2020 г.

С решение № 239 от 31.10.2018 г. по гр.д.№ 211/2017 г. на РС-Девин е признато на основание чл. 193, ал.2 ГПК, че декларация № 700 от 03.03.1986 г., в частта относно подписа на Ч. Ч. Б. под № 1 е неистински документ и го изключва от доказателствата по делото. Признато е за установено по отношение на ответниците К. О. Т. и А. М. Т., че ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са собственици на 53 кв.м. с триъгълна форма, включени в очертанията на ПИ № .... г., колорирани в жълт цвят в скицата на л. 245 от делото и, че в кадастралната карта /КК/, одобрена 2010 е допусната грешка, изразяваща се в това, че тази площ неправилно е заснета в очертанията на имот ...., собственост на ответниците, вместо в очертанията на ПИ ...., собственост на ищците. Присъдени на и разноски на ищците. По въззивна жалба, подадена от ответникът К. О. Т., решението на РС е отменено частично с решение № 255 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд. С диспозитива е отменено решението в частта, с която е признато за установено, че ищците са собственици на частта, колорирана в червено, с триъгълна форма, находяща се под северозападния ъгъл на пристройката към сградата на ответника К. Т. по същата скица № 2 на л. 245 от делото на РС, погрешно включена в ПИ № .... и че в КК от 2010 г. на [населено място] е допусната грешка при отразяване на имотната граница между ПИ № .... и ПИ № ...., „като грешно част от съсобственият им ПИ № ...., оцветена в жълто на комбинираната скица към заключението на вещото лице по повторната СТЕ / л. 245 по делото/, представляваща северозападния ъгъл на пристройката на К. О. Т. е заснета в границите на ПИ № .... на ответниците, като незаконосъобразно” и вместо това е отхвърлен иска, предявен от ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. против К. О. Т. и А. М. Т., по чл. 54, ал.2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че ищците са собственици на повдигнатата с червен цвят част от процесния имот с триъгълна форма, представляващ северозападния ъгъл на пристройката към сградата на ответника К. Т. включена в ПИ № ...., отразен в червен цвят в скицата 4 към СТЕ на стр. 92 от въззивното дело. В останалата част, решението на РС е потвърдено. Ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са подали молба за поправка на очевидна фактическа грешка на това решение, тъй като в отменителната част досежно наличието на грешка, възивната инстанция е редактирала така диспозитива, че решението на РС е отменено в частта, в която е констатирано наличието на грешка за цялата част, колорирана в жълто, а не само за частта, колорирана в червено. Така се създава неяснота в каква част е отменено решението на РС и дали не е отменено изцяло в уважената част, тъй като площта, за която е уважен иска е колорирана изцяло в жълто. Ответникът К. Т. е поискал допълване на решението, защото липсва отхвърлителен диспозитив относно наличието на грешка в КК за частта, колорирана в червено. Въззивната инстанция е насрочила делото и по двете молби, като е назначила и допълнителна СТЕ, която да установи площта на повдигнатата в червен цвят част. В насроченото открито съдебно заседание е прието заключението на в.л. Т., в което е установено, че частта в червено е 1,44 кв.м. С допълнително решение № 435 от 04.11.2019 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо отхвърлителният диспозитив, възпроизведен по-горе е постановено да се чете: отхвърля иска, предявен от ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. против К. О. Т. и А. М. Т., по чл. 54, ал.2 ЗКИР във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК, че в КК КР на с Б., одобрена през 2010 г. да се признае за установено, че е налице кадастрална грешка при отразяване имотната граница между ПИ № .... и ПИ № ...., като допълва решение № 255 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд, че повдигната в червен цвят част е с площ 1,44 кв.м., представляваща северозападния ъгъл на пристройката на К. Т., отразена в червен цвят в скицата 4 към СТЕ на стр. 92 от въззивното дело. Ответникът К. Т. е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка в допълнителното решение № 435 от 04.11.2019 г., поради наличие на противоречие между мотиви и диспозитив на решението, защото не било ясно дали се отхвърля иска за наличие на грешка в КК изцяло, или само за площта от 1,44 кв.м. Според молителя, неяснотата идва от това, че в исковата молба не е формулиран петитум за установяване правото на собственост, а има такъв само за установяване на грешка в КК. С решение № 28 от 30.01.2020 г. е оставена без уважение молбата защото този иск не само предполага, а налага задължение на съда да отговори на претенцията за собственост на ищците в диспозитива с оглед констатиране на кадастрална грешка. Ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са обжалвали основното решение № 255 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд. В касационната жалба против това решение се прави оплакване за нищожност на решението предвид това, че не е ясно в отменителната част досежно наличието на кадастрална грешка, дали решението на РС се отменя изцяло, или само за частта, колорирана в червено. Твърди се недопустимост на решението, тъй като съдът е приел, че за частта от червено, регулацията по предходните планове е приложена чрез заемането й, каквато възражение ответниците не са направили в отговора на исковата молба, а подобно възражение не може да се прави за първи път в писмената защита пред РС. По този въпрос се твърди и противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, защото съдът не може служебно да преценява доводи, незаявени в преклузивните срокове, а не се касае и за прилагане императивна правна норма. Последният довод е свързан с това, че заемането на имота, като основание, за да се приеме, че регулацията е приложена зависи от това на какво основание се изменя плана, но по делото не е установено на какво основание е изменен планът. В изложението към тази касационна жалба се твърди нищожност и недопустимост на решението на основание чл. 280, ал.2 пр. 1 и пр.2 ГПК и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС относно това кога регулацията се счита приложена. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса: допустимо ли е да се приеме, че регулацията е приложена за част от придаваемите места и че планът е частично стабилизиран по отношение на отчуждителното действие на регулационния план. Ищците са подали касационна жалба и против допълнителното решение, като се твърди, че с него грешката се е задълбочила, тъй като се е пренесла освен в отменителния диспозитив и в отхвърлителния, а площта е посочена само в отхвърлителния диспозитив, а не в отменителния и е налице противоречие между посочените две части. Счита, че като резултат, решението във всичките му части е останало абсолютно неразбираемо и невъзможно за прилагане. В изложението към тази касационна жалба се твърди нищожност и очевидна неправилност на решението поради това, че от мотивите не е изведен ясен и разбираем диспозитив и е налице вътрешна противоречивост между различни части на решението. Против основното решение е подадена касационна жалба и от ответница К. О. Т. с твърдения за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 39, ал.3 ЗПИНМ, като се позовава на отчуждителното действие на регулационния план и на чл. 64 ЗС, защото не е съобразена необходимо прилежащата площ към пристройката, а е постановено границата да минава по зида на сградата. Твърди неправилност на решението, защото не е обсъдена декларацията, дадена от поне един от съсобствениците, с която е изразено съгласие, праводателят на ответника да изгради пристройка на 2 м. от регулационната граница, че не са обсъдени свидетелските показания и основното му възражение, че ищците не се легитимират като собственици на процесната площ с нотариалното завещание, т. 26 и т.27, на което се позовават. В изложението към тази касационна жалба се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г., защото съдът не е обсъдил приложението на императивната правна норма на чл. 39, ал.3 ЗПИНМ и чл. 64 ЗС. Твърди се и очевидна неправилност на решението, защото съдът не обсъдил основното възражение, че ищците не доказват, че са собственици на процесната част на основание нотариалното завещание от 1945 г., че не е обсъдил дали при извод за заемане на част от придаваема по регулация площ, следва да се съобрази и необходимо прилежащия терен към сградата. В този случай, според касатора не се прилага пар. 8 ЗУТ. Твърди се очевидна неправилност и поради необсъждане на относими към спора доказателства относно местонахождението на границата и явна необоснованост на решението поради грубо нарушаване на правилата на логиката. Всяка от страните оспорва допускането до касационно обжалване по жалбите на другата страна. Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против решения на въззивната инстанция, които подлежат на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени нормата на чл. 280, ал.2 пр. 1 и 2 ГПК, наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С исковата молба, ищците са формулирали петитум за установяване на грешка в кадастралната карта по отношение на 54 кв.м., които според твърденията им е част от собствения им ПИ с идентификатор ...., но неправилно са заснети в очертанията на ПИ с идентификатор ...., собственост на ответниците, като спорната площ е идентифицирана като триъгълник, очертан с жълто по скицата на л. 13 от делото на РС. Ищците са се позовали на нотариално завещание от 1945 г., оставено от наследодателят им М., А. К., за който не е установено кога е починал. С това завещание, К. е завещал на Ю. М. А., А. М. А. и Д. М. А. по т. 26 – къща със застроена площ 99 кв.м. и нзастроено дворно място от 401 кв.м., а по т.27 – плевня със застроена площ 60 кв.м. и незастроено дворно място от 240 кв.м., находящи се в [населено място], като и по двете точки са описани съседите. По разписния лист към плана от 1960 г. на името на наследници на М. А. К. е записан имот пл. № .... Синът Ю. М. А. е „продал” с предварителен договор от 1967 г. 1/3 ид.ч. от парцел .... от кв. .... на Ю. А. Н., а той е признат за собственик по давност с н.а. № .... г. на 1/2 ид.ч. от дворно място от 140 кв.м., съставляващи имот .... от кв. .... и 1/3 ид.ч. от жилищната сграда, построена в него. Ю. А. Н. е починал на 25.05.1991 г. и ищецът Ю. Х. Н. е един от неговите наследници. Синът Д. М. А. е починал на 04.0.1994 г. и ищецът Д. Д. А. е един от неговите наследници. Синът А. М. А. / А. Ч. М. / е починал на 14.07.1997 г. Д. А. А. е един от наследниците му, но той не участва в производството. Ответникът А. М. Т. се легитимира като частен правоприемник на М. и Д. Т. за 1/2 ид.ч. от ивот .... с н.а. № .... г., а ответника К. Т. – за другата 1/2 ид.ч. от същия имот, подарена му от О. и З. Т. с н.а. № .... г. От СТЕ с в.л. С. се установява, че [населено място] е имало три плана. Първият от 1960 г. е заснел имот пл. № .... с площ 698 кв.м., записан на наследници на М. А. К., а имот .... с площ 219 кв.м. е записан на името на М. Т.. По този план се придават по регулация от имот пл. № .... към парцел ...., кв. 17 39,80 кв.м. По следващият план от 1984 г. имота пл.№ .... е заснет с пл. № ...., записан е на Ч. Ч. Б. /ищецът Д. Д. А./, А. Ч. М. /А. М. А./ и Ю. Х. Н.. Площта му е 868 кв.м. Имотэт на ответниците е заснет с пл. № ...., записан е на името на О. и М. Т. / праводателите на ответниците/ и е с площ 515 кв.м. По този план се предава по регулация от имот .... кв.... на ищците към парцел .... кв. .... на ответниците 30,40 кв.м. През 2003 г. е направено оцифряване на плана от 1984 г., като са съобразени и настъпилите промени. Номерата на имотите и отредените за тях парцели са същите, както и записването в разписната книга, но по този план се предвижда обратно предаване от имот .... на ответниците към имота на ищците 21 кв.м. Вещото лице не открило данни за уреждане на регулационните отношения по нито един от плановете. През 2010 г. е приета новата КК. Според това вещо лице, спорната площ, като се съобрази и придадената по регулация площ от имот пл. № .... към парцел .... по плана от 1960 г. спрямо КК от 2010 г. е 50,20 кв.м. Спорната площ като се съобрази придадената по регулация площ по плана от 1984 г., съотнесена към КК от 2010 г. е 60,60 кв.м., а при сравняване на плана от 2003 г. и по 2010 г. няма площ от имот ...., която да е заснета в очертанията на имот .... Втората СТЕ с в.л. Т. установява същото, но с по-прицизно измерване на площите на придаваемите места. Така от имот пл. № .... по плана от 1960 г. към п. .... се придават 34 кв.м., а по плана от 1984 г. – 25 кв.м. По оцифрения и одобрен план от 2003 г., частта, която се придава от имот .... на ответниците към УПИ .... на ищците е 23 кв.м. Вещите лица не са изследвали и уточнили дали последното предаване по регулация по плана от 2003 г. в обратна посока от това по предходните планове не касае отчитане на приложена вече регулация по плана от 1984 г. предвид установеното, че плана от 2003 г. не е нов план, а оцифряване на плана от 1984 г. и защото ЗУТ, в сила от 31.03.2001г. не предвижда възможност за предаване по регулация. Така е останало неизяснено от СТЕ дали се касае за придаваемо по регулация място, или е съобразена декларацията от 03.03.1986 г. С тази декларация Ч. Ч. Б. /ищецът Д. Д. А./, А. Ч. М. /А. М. А./ и А. А. И. / за който не е установена идентичност с друго име, като собственици на п. ..../ са дали съгласие праводателите на ответниците О. и М. Т., като собственици на п.... от кв. .... да построят пристройка на 2 м. от границата на парцела си. Подписите на далите съгласие са заверени от кметството, т.е. те са нотариално заверени по смисъла на чл. 589, ал.2 ГПК, респ. чл. 485, ал.2 ГПК /отм/, във вр. с чл. 97 ЗУС /Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.1976 г., отм. 25.07.1994 г./. Ищецът е оспорил подписа си под № 1 в декларацията и въпреки погрешно указаната доказателствена тежест, назначената СГрЕ е установила, че подписът на Ч. Ч. Б. /ищецът Д. Д. А./ не е негов, а подписите на другите две лица са положени от тях. РС е изключил диспозитива на решението този документ от доказателствения материал досежно подписа на ищеца и не е направил никакви изводи от нея и от съдържащите се документи в приложената преписка по издаване на строително разрешение № 11 от 27.06.1986 г. за пристройката предвид нормата на чл. 56, ал.11 ЗТСУ, който е действал към момента на издаването му, съгласно който строеж в парцел, към който са придадени имоти на други лица, се разрешава, ако условията за заемане на придадените имоти по този закон са изпълнени. Към преписката за издаване на това строително разрешение е начертана и ситуационен план, в който ъгълът от очертаното петно за пристройката отстои на 2 м. от очертаната граница между парцелите на страните. Според заключението на в.л. Т., при съобразяване на имотната граница по плана от 1960 г., погрешно заснетата площ в КК от 2010 г. от имот пл. № .... в ПИ .... е 51 кв.м. Ако се съобразява площта на имот .... по плана от 1984 г., погрешно заснетата площ в КК от 2010 г. в очертанията на ПИ .... е 53 кв.м. За тази площ е уважен иска от РС. Вещите лица са докладвали, че между двата имота няма граница, а върху спорната площ попадат два дървени гаража, на ищците слива-саморасляк между тях и дърварник. От свидетелските показания се установява, че е имало дървена ограда, която е премахната около 1994 г., когато са правени гаражите от ответниците. Страните ползвали част от спорното место, за варене на буркани и др. Няма и траен знак на местността, който да определя границата между имотите на страните. Въззивната инстанция е отменила частично това решение и е отхвърлила иска за частта под северозападната част на пристройката с площ 1,44 кв.м. Във формулираните диспозитиви в основното и допълнителното решение обаче тя е формулирана не особено ясно и разбираемо за страните. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и допълнителното решение на основание чл. 280, ал.2,. пр.1 ГПК за проверка валидността им служебно. Формулираните диспозитиви в основното решение и допълнителното решение, прочетени без мотивите, създават неяснота за страните, което е видно от оплакванията им в подадените от тях жалби. Затова следва да се допусне касационно обжалване по жалбите и на двете страни изцяло на основното въззивно решение и на допълнителното решение. С оглед допускане до касация на това основание, съдът не обсъжда останалите наведени основания за допускане до касация в изложенията към жалбите. Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение