Определение № 2110 от 14.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 888/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Клинър“ ООД, чрез адв. И. М., против Решение 108/26.03.2026г. по в.т.д. 378/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което след отмяна на Решение № 354 от 08.11.2022 г. по т. д. № 288/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, е обявена неплатежоспособността на „Клинър“ ООД с начална дата 07.12.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Със същото решение „Клинър“ ООД е осъдено да заплати на Община Мадан сумата от 28 759,59 евро (с левова равностойност 56 249,87 лв.), представляваща направените разноски за всички съдебни инстанции.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на подадената от Община Мадан молба с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Изложени са подробни съображения срещу извода на съда, че вземането на молителя Община Мадан е породено от търговска сделка. Поддържа се, че началната дата на неплатежоспособност е определена при липса на пълно и обективно изследване на финансовото състояние към конкретния момент. Изразено е несъгласие с обвързването на началната дата на неплатежоспособност само и единствено с вземането на един кредитор на длъжника - молителя Община Мадан. Касаторът се противопоставя и на приетото от въззивния съд, че извършените от него цесии са доказателство за неплатежоспособност, сочещо на невъзможност за плащане към останалите кредитори.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, позовавайки се на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГП, касаторът формулира следните въпроси:

1. „Представлява ли вземане, установено с влязло в сила решение на основание чл.55, ал.1 ЗЗД (неоснователно обогатяване), вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, което обуславя материалноправна легитимация на кредитора да иска откриване на производство по несъстоятелност ?“;

2. „Допустимо ли е като начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата на образуване на изпълнителното дело въз основа на невлязло в сила решение на въззивна инстанция и преди длъжникът да е получил покана за доброволно изпълнение и при положение, че в решението, с което е определена такава начална дата съдът не е изследвал и не е коментирал финансовите показатели на длъжника към годината, в която е определената начална дата на неплатежоспособност, нито годините преди това ?“;

3. „Допустимо ли е при определяне на неплатежоспособността на длъжника съдът да приеме негови вземания за неликвидни и несъбираеми без съдебно установяване на тяхното несъществуване или несъбираемост ?“;

4. „Могат ли приети вземания на длъжника в производство по несъстоятелност на трето лице да бъдат игнорирани при определяне на неговата платежоспособност ?“;

5. „Допустимо ли е извършени от длъжника цесии на вземания да се приемат като доказателство за неплатежоспособност, без да е установено намаляване на имуществото му и без анализ на насрещната престация ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е отнесена към въпроси № 1, № 2 и № 5, и е обоснована с практика на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 196 от 21.03.2008 г. по т.д. № 791/2007г. на I т.о.; по въпрос № 2 – решения по: т.д. № 1453/ 2013 г. на II т.о.; т.д. № 915/2009г. на ІІ т.о.; т. д. № 169/2010г. на ІІ т.о.; т.д. № 1152/2011г. на І т.о.; т.д. № 983/2011 г. на І т.о. и т.д. № 255/2010 г. на I т.о.; т. д. № 1565/2014г. на I т.о.; по въпрос № 5 - Решение № 33 от 07.08.2010г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е отнесена към всички формулирани от касатора въпроси с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Поддържа се бланкетно и, че обжалваното решение страда от очевидна неправилност – основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът Община Мадан в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационното производство.

По делото е постъпила подадена от касатора молба, вх. № 12387 от 12.06. 2026г., представляваща „Допълнение към изложение на касационните основания“ с поставен в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК нов въпрос. Молбата е депозирана на 12.06.2026г., което е след посочения в чл. 283 ГПК едномесечен срок за подаване на касационната жалба, както и на изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, изтекъл в случая на 26.04.2026г. Поради подаването й извън преклузивния срок, молбата не подлежи на разглеждане.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 294, ал.1 ГПК след отмяна с Решение № 191 от 11.07.2025г. по т.д. № 126/2024г. от състав на ВКС на първото въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ. Делото е върнато за произнасяне от друг състав на АС-Пловдив с указания за извършване на нови процесуални действия, изводите за финансово-икономическото състояние на длъжника да се направят след анализ на коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и да се направи преценка относно ликвидността на краткотрайните активи - доколко отразените в баланса вземания са реално реализуеми и събираеми.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Пловдив е приел за установено, че вземането на Община Мадан за сумата - предмет на влязлото в сила решение, попада в обхвата на разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, поради което общината се явява легитимирана по подадената от нея молба с правно основание чл.625 ТЗ.

Във връзка с установяване на показателите за финансово - икономическото състояние на „Клинър“ ООД и в изпълнение на указанията, дадени с решението на първия състав на ВКС, въззивният съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза със задача да изчисли показателите на финансова задлъжнялост и финансова автономност на дружеството към 2022 г., 2023 г., 2024 г. и към 30.09.2025 г. Въз основа на експертното заключение е прието за установено, че според съставените от дружеството баланси за посочения период същото има задължения общо в размер на 4 318 000 лв. към 31.12.2022 г., 4 210 000 лв. към 31.12.2023 г., 4 331 000 лв. - към 31.12.2024 г. и 3 351 000 лв. към 30.09.2025 г. Отчетени са краткотрайни активи, съответно: 7 218 000 лв. към 31.12.2022 г. (от тях 7 104 000 лева - вземания и 54 000 лв. парични средства), 6 990 000 лв. (от тях 6 875 000 лв. вземания и 55 000 лв. парични средства) към 31.12.2023 г., 7 057 000 лв. (от тях 6 940 000 лв. - вземания и 57 000 лв. парични средства) към 31.12.2024 г. и 7 052 000 лв. (от тях 6 933 000 лв. вземания и 59 000 лв. парични средства) към 30.09.2025 г. За всеки от отчетените периоди са осчетоводени стоки в размер на 60 000 лв. и суровини и материали на същата стойност - 60 000 лв.; Дълготрайните активи през 2022 г. и 2023 г. са определени на стойност 5 000 лв., от които 4 000 лв. - машини и 1 000 лв. - съоръжения, като намаляват до 4 000 лв. през 2024 г. и към 30.09.2025г. Изчислен на база балансовите данни, към 31.12.2022г. коефициентът за обща ликвидност е определен на 1,67; коефициентът на бърза ликвидност – на 1,65; коефициентът на незабавна ликвидност - на 0,0125, а коефициентът на абсолютна ликвидност - на 0,0125. Към 31.12.2023г. коефициентът за обща ликвидност е изчислен на 1,66; коефициентът на бърза ликвидност – на 1,64; коефициентът на незабавна ликвидност - на 0,0131, а коефициентът на абсолютна ликвидност - на 0,0131. Към 31.12.2024 г. коефициентът за обща ликвидност е определен на 1,62; коефициентът на бърза ликвидност – на 1,61; коефициентът на незабавна ликвидност - на 0,0132, а коефициентът на абсолютна ликвидност - на 0,0132. Към 30.09.2025 г. коефициентът за обща ликвидност е 2,10; коефициентът на бърза ликвидност - 2,08; коефициентът на незабавна ликвидност - 0,0176, а коефициентът на абсолютна ликвидност - на 0,0176. Преценено е, че в случая коефициентите на обща и бърза ликвидност са с високи стойности, което се дължи на вземания, осчетоводени като налични краткотрайни активи. Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са с много ниски стойности, което според съда показва, че наличните бързоликвидни активи не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. Изложено е също така, че показателите за рентабилността на „Клинър“ ООД са с отрицателна стойност или нула поради реализираните отрицателни финансови резултати от дейността. Дружеството не реализира приходи от продажби на стоки и услуги през 2022г., 2024г. и до 30.09.2025г., а отчетените приходи са от лихви по предоставени заеми в размер на 130 000 лв. За всяка от трите години – 2022г., 2023г. и 2024г. финансовият резултат е отрицателен, като към 31.12.2022 г. е отчетена загуба в размер на 9 000 лв., към 31.12.2023г. - в размер на 121 000лв., а към 31.12.2024 г. - 55 000 лв. Отчетеният положителен финансов резултат - печалба в размер на 975 000 лв. към 30.09.2025г. не е резултат от стопанска дейност на дружеството, а се дължи на отписани задължения по заеми и на отписани задължения за лихви по заеми.

С оглед констатацията, че краткотрайните активи на дружеството се формират изключително от вземания, е преценено, че следва да се установи доколко същите са реално реализуеми и събираеми, с оглед възможността за покриване на краткосрочните задължения на ответника с краткосрочните му активи. В тази връзка въззивният съд е установил, че вземанията на дружеството произтичат от предоставени заеми на трети лица по договор за заем от 18.02.2008г. с „ББТ Проджектс“ АД за сумата от 100 000 лв. с падеж 01.04.2021г.; по договор за заем от 14.03.2008г. с „ББТ Проджектс“ АД за сумата от 240 000 лв. с падеж 01.04.2021 г.; по договор за заем от 05.03.2013 г. с „Титан АС - Варна“ ЕООД за сумата от 2 600 958,40 лв. с падеж 01.05.2021г. и по договор за заем от 11.01.2013г. с „Игория Финанс корпорейшън“ за сумата от 492 763,30 лв. с падеж 31.01.2020 г.

Относно вземанията по двата договора за заем с „ББТ Проджектс“ АД е прието, от представените по делото платежни нареждания се установява, че сумите, предмет на двата договора за заем, са преведени на заемополучателя. С договора от 18.02.2008г. е предвидено заемната сума заедно с уговорената лихва да бъде върната в срок от шест месеца от подписване на договора, а с договора от 14.03.2008 г. е договорено заемната сума от 240 000 лв. да бъде върната в срок до една година. Падежите на задълженията, според уговореното, са настъпили преди петнадесет години, като допълнителни анекси с договорен нов срок за изплащане на задълженията на заемополучателя не са представени по делото, както и не са ангажирани доказателства за предприети действия по събиране на вземанията. При служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на „ББТ Проджектс“ АД съдът е установил, че в представените и обявени в регистъра годишни финансови отчети на дружеството към 31.12.2019г., 31.12.2020г., 31.12.2021г. и 31.12.2022 г. не са посочени налични задължения по облигационни заеми, с оглед на което е формиран извод, че „ББТ Проджектс“ АД не счита, че дължи на „Клинър“ ООД суми по договори за заем. По тези съображения съдът е приел, че вземанията от това дружество са най-малкото спорни, с настъпил падеж преди повече от пет години, без да са предприети действия за събирането им.

По отношение на вземането по договор за заем от 05.03.2013 г. с „Титан АС - Варна“ ЕООД (с променено наименование на „Санатит“ ЕООД и с открито производство по несъстоятелност с Решение № 10513 от 13.08.2021 г. по т. д. № 6010/2019 г.) за сумата от 2 600 958,40 лв. с падеж 01.05.2021 г., е установено, че е представено банково извлечение за извършен превод на заемната сума в размер на 2 562 500 лв. Уговорено е сумата да бъде върната в срок до 31.01.2020г. В счетоводството на длъжника вземането е с падеж 01.05.2021 г., но не е представен анекс за уговаряне на нов срок за връщане на заема. С определение на съда по несъстоятелността във връзка с подадено възражение от „Клинър“ ООД вземането му в размер на 2 562 500 лв. по договор за заем от 05.03.2013 г. и вземането му в размер на 1 039 828 лв. - възнаградителна лихва по същия договор за заем, са включени в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Съдът е констатирал, че до настоящия момент са изминали почти пет години, има изготвена само една сметка за разпределение, с която са погасени вземания на кредитори по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ, с оглед на което дори и да е възможно някакво удовлетворяване на вземането на „Клинър“ ООД в производството по несъстоятелност на „Санатит“ ЕООД, то същото по всяка вероятност ще е непълно (ако въобще се стигне до удовлетворяване на кредиторите по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ), а и е неизвестно в какъв бъдещ момент може да се очаква такова удовлетворяване.

Посочено е, че вземането по договор за заем от 11.01.2013г. с „Игория Финанс корпорейшън“ за сумата 492 763,30 лв. с падеж 31.01.2020 г. е осчетоводено при „Клинър“ ООД през 2013 г., но по делото не са представени платежни документи, удостоверяващи извършен превод на заемната сума от страна на „Клинър“ ООД. С оглед на това въззивният съд е счел, че дори и условно да се приеме, че заемната сума действително е преведена на това трето лице, падежът на задължението за връщането й е настъпил преди повече от пет години без данни за предприети действия за събиране на вземането, които действия биха били допълнително затруднени от обстоятелството, че се касае за офшорна компания, регистрирана на Британските Вирджински острови.

С оглед на тези констатации въззивната инстанция е направила извод за изключително трудна събираемост, дори на практика несъбираемост на вземанията на „Клинър“ ЕООД по посочените четири договора за заем, които по същността си не са реално ликвидни и събираеми в кратък срок. Акцентирано е, че ако тези вземания бъдат изключени от баланса на дружеството, финансово-икономическите показатели на същото съществено биха се променили. Изхождайки от приетото в това въззивно производство експертно заключение, решаващият съд е установил, че към 31.12.2022г. коефициентът за обща ликвидност на дружеството е 0,57; коефициентът на бърза ликвидност – 0,56; коефициентът на незабавна ликвидност – 0,0125, а коефициентът на абсолютна ликвидност - 0,0125; Към 31.12.2023г. коефициентът за обща ликвидност е 0,50; коефициентът на бърза ликвидност е 0,49; коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0131, а коефициентът на абсолютна ликвидност – 0,0131; Към 31.12.2024 г. коефициентът за обща ликвидност е 0,47; коефициентът на бърза ликвидност е 0,46; коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0132, а коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0132; Към 30.09.2025г. коефициентът за обща ликвидност е 0,61; коефициентът на бърза ликвидност е 0,59; коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0176, а коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0176. С оглед на това, решаващият въззивен състав е достигнал до извода, че изключването на вземанията по предоставените заеми от баланса на дружеството като несъбираеми води до понижаване на коефициентите на ликвидност под препоръчителните им стойности и дружеството не би могло да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Преизчислените показатели за финансова автономност също са с отрицателни стойности. Поради липсата на продажби и при отрицателен собствен капитал показателите на рентабилност също са нулеви или отрицателни стойности и показват неспособността на предприятието да изплаща текущите си задължения с краткотрайните си активи.

Позовавайки се на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ, съдът е приел, че в случая е налице спиране на плащанията не само към молителя, но и към различни кредитори, а от представеното по делото запорно съобщение е прието за установено, че „Клинър“ ООД има непогасено задължение в размер на 237 664,42 лв. и към Община Златарица на основание влязло в сила решение по т. д. №211/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, за събирането на което е образувано изпълнително дело № 764/2021 г. по описа на ЧСИ С. Г..

Съставът на Апелативен съд - Пловдив е споделил тезата на молителя, че моментът, от който следва да се приеме за настъпило състоянието на неплатежоспособност, което да е и необратимо и постоянно, е 07.12.2018 г., когато е образувано изпълнителното производство по издадения в полза на Община Мадан изпълнителен лист, в което вземането на общината не е могло да бъде събрано. Този извод е аргументиран с установеното от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че длъжникът има непогасени задължения не само към Община Мадан и Община Златарица, но и множество други задължения с настъпил падеж, които не са били платени, повече от 60 дни от настъпването на падежа. Към 31.08.2021 г. същите са в общ размер на 1 982 326,75 лв. и са посочени с дата на падеж, кредитор и размер на конкретното задължение в Таблица № 2 към заключението на вещото лице Д. С. по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, депозирано на 25.01.2022г. Наред с това е установено, че през периода от 28.11.2018 г. до 31.12.2021 г. длъжникът се е разпоредил с множество свои вземания – от Община Чепеларе, Община Кърджали, Община Горна Оряховица, Община Смолян, Община Любимец, като по този начин е погасил част от задълженията си към определени кредитори, доколкото по някои от цесиите са били налични задължения на цедента към цесионера. Доколкото обаче „Клинър“ ООД няма нито дълготрайни активи, нито други бързо ликвидни краткотрайни активи, е прието, че това е затруднило изплащането на задълженията му към останалите кредитори. В тази връзка е посочено, че цесиите са извършени в края на 2018 г. и началото на 2019 г., което съвпада с образуването на изпълнителното производство против длъжника от молителя, като по изпълнителното дело не е постигнато никакво удовлетворяване. Акцентирано е, че към този момент са налични и други непогасени задължения с настъпил падеж, при това повече от 60 дни след падежа, с което и с оглед останалите съображения е аргументирано определянето на 07.12.2018г. за начална дата на неплатежоспособност.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос от изложението е относим към извода на въззивния съд, че вземането, с което молителят Община Мадан се легитимира като кредитор на ответника, произтича от търговска сделка. Съгласно изискването на чл. 608, ал.1,т.1 ТЗ легитимацията на молителя е от съществено значение за основателността на молбата по чл.625 ТЗ, като въззивният съд е изложил подробни съображения по този въпрос с оглед поддържаното от ответника възражение, че вземането, с което Община Мадан се легитимира като кредитор не произтича от търговска сделка. В тази връзка първо следва да се посочи, че предметът на обсъждане при новото разглеждане на спора е очертан с указанията, дадени с отменителното решение на първия състав на ВКС, които са за анализиране финансово-икономическото състояние на длъжника и по-конкретно на коефициентите за ликвидност. Наред с това, следва да се има предвид, че въззивният съд е бил обвързан от мотивите към отменителното решение на състава на ВКС, според които молителят в производството по чл. 625 и сл. ТЗ Община Мадан се легитимира като кредитор на длъжника „Клинър“ ООД с изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка - договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г., което е установено с влязло в сила решение (недопуснатото до касационно обжалване с Определение № 650/15.11.2019 г. по т. д. № 462/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение по т. д. № 558/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив). Следователно, в случая първият въпрос няма нужното значение за изхода на правния спор.

Макар и относими към изводите на съда досежно неплатежоспособността на дружеството и определяне началната дата на неплатежоспособност, по начина им на формулиране останалите въпроси нямат характеристиката на правни съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, според които релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е този, който като включен в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото. Същият трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Доколкото при определяне началната дата на неплатежоспособност решаващият съд не е съобразявал факта, че изпълнителното производство е образувано въз основа на невлязло в сила решение на въззивна инстанция и преди длъжникът да е получил покана за доброволно изпълнение, първата част от втория въпрос няма характеристиката на обуславяща изхода на спора. Във връзка със съдържащата се във втората част на въпроса теза на касатора за това, че не са изследвани и обсъждани финансовите показатели на длъжника към годината, в която е определена началната дата на неплатежоспособност, следва да се посочи, че решаващ в случая е изводът на въззивния съд, че към 07.12.2018г. „Клинър“ ООД няма нито дълготрайни активи, нито други бързо ликвидни краткотрайни активи, което е затруднило изплащането на задълженията му към кредиторите. Изводът е обоснован с установеното, че длъжникът има непогасени задължения не само към Община Мадан и Община Златарица, но и множество други задължения с настъпил падеж, които не са били платени повече от 60 дни от настъпването на падежа. Към 31.08.2021 г. същите са в общ размер на 1 982 326,75 лв. и са посочени с дата на падеж, кредитор и размер на конкретното задължение в Таблица № 2 към заключението на вещото лице Д. С., видно от която преобладаващата част от тях са с падеж повече от 60 дни преди 07.12.2018г. Атакуваното решение действително не обективира обсъждане финансовите показатели на дружеството към 2018г., което се дължи при обосноваване определянето на началната дата на неплатежоспособност. Изводът за обективна и трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайни активи към определената начална дата на неплатежоспособност имплицитно се основава на съобразяване от съда с приетото по делото експертно заключение на ССЕ от 03.07.2023г. във варианта при изключване на вземанията по договорите за заем, според което „Клинър“ ООД не може да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, тъй като коефициентите на ликвидност за 2018г. са значително под референтните стойности. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че към 2018г. длъжникът е преустановил плащанията по изискуемите си парични задължения следва да се приеме и изложеното от съда във връзка с извършените от „Клинър“ООД през периода от 28.11.2018г. до 31.12.2021г. цесии със свои вземания, с някои от които е погасил част от задълженията си към определени кредитори. Несъгласието на касатора с изводите, до които съдът е достигнал след преценка на доказателствения материал по делото при определяне началната дата на неплатежоспособност, насочва към оспорване правилността на въззивнното решение, която не е предмет на контрол в производството по селекция на касационните жалби.

Третият въпрос не съответства на обективираната в решението правна воля на съда, който не е излагал мотиви за това дали неликвидността и несъбираемостта на вземания на длъжника следва да е съдебно установена за да се приеме тяхното несъществуване или несъбираемост. В изпълнение именно на указанията на първия състав на ВКС в отменителното решение въззивният съд е обсъдил и преценил доколко отразените в баланса вземания са реално реализуеми и събираеми. Всъщност, въпросът обективира несъгласието на касатора с приетото от съда досежно несъбираемостта на вземанията по четирите договора за заем, което касае правилността на обжалвания акт, която се преценява при допуснат касационен контрол с решението по чл.290 ГПК.

Четвъртият въпрос е общо поставен и не съответства на приетото от съда, че вземанията по договора за заем от 05.03.2013г. с „Титан АС-Варна“ ЕООД (с променено наименование на „Санатит“ ЕООД и с открито производство по несъстоятелност) са включени в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, както и че за повече от пет години има изготвена само една сметка за разпределение, с която са погасени вземания на кредитори по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ. Следователно, въпросът не изхожда от решаващи за изхода на спора изводи на съда и не удовлетворява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.

Петият въпрос също не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като установеното от съда разпореждане на длъжника със собствени вземания през периода от 28.11.2018г. до 31.12.2021г. няма самостоятелно значение за изхода на спора, доколкото е само допълнителен аргумент и то за определяне началната дата на неплатежоспособност, а не за състоянието на неплатежоспособност.

Неустановяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по всички въпроси е достатъчно основание да се откаже достъпа до касационна проверка на обжалваното решение, поради което съставът на ВКС не дължи обсъждане наличието на допълнителните критерии по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Независимо от липса на обосноваване на очевидната неправилност, следва да се посочи, че от съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 6 226.63 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, за договарянето и заплащането на което са представени надлежни доказателства.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК