Определение № 50819 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 637/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото З. Р. Е. срещу решение № 1510/12.10.2021 г., постановено по реда на чл. 294 от ГПК по възз. гр. дело № 1825/2021 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 6010/30.12.2019 г. по гр. дело № 12364/2019 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният жалбоподателката срещу „Енерго-про продажби“ АД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че жалбоподателката-ищца не дължи на ответното дружество сумата 9 331.60 лв., представляваща стойността на потребена, неотчетена и неплатена електроенергия за обект с клиентски № .... и абонатен № ...., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] по фактура № ......./18.06.2019 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението на жалбоподателката Е. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) допустимо ли е коригирането на сметките за електрическа енергия само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя, и нарушава ли подобна корекция принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност; 2) длъжен ли е доставчикът на електрическа енергия – лицензиант да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средствата за търговско измерване, които са негова собственост, и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, както и да констатира своевременно грешката при измерването или неизмерването; 3) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените от страните доводи и възражения; и 4) представлява ли нарушение на правото на защита на страна в производството безмотивният отказ на съда да допусне въпроси към експертизата, които са от значение за разкриване на обективната истина, както и отказът да бъде допусната повторна експертиза за оборване заключенията на предходната. По отношение на първите три въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – с решение № 115/20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/30.12.2013 г. по търг. д. № 983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 201/21.12.2013 г. по търг. д. № 799/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 38/15.05.2014 г. по търг. д. № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 165/19.11.2009 г. по търг. д. № 103/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 104/05.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; вторият въпрос – с решение № 115/20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 38/15.05.2014 г. по търг. д. № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 30/23.04.2015 г. по търг. д. № 1118/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС; и третият въпрос – с решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 157/08.11.2011 г. по търг. д. № 823/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на четвъртия правен въпрос в изложението се сочи единствено разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да се излагат каквито и да било съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателката сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като поддържа вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Ответното „Енерго-про продажби“ АД в отговора на касационната жалба излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата. По наведените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: За да постанови обжалваното решение, при обсъждането на доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Безспорно е, че ищцата е потребител на електрическа енергия за процесния обект (имот). С констативен протокол (КП) от 11.06.2018 г. е установено, че на същата дата и на процесния адрес служители на ответното дружество са извършили проверка на процесното средство за търговско измерване (СТИ) и са отчели стойностите във всички тарифи; електромерът е демонтиран за проверка в Българския институт по метрология (БИМ) и на негово място е монтиран нов; протоколът е подписан от съставителите и абоната лично. С КП от 07.06.2019 г. на БИМ-РО-Русе от метрологична експертиза на процесното СТИ е констатирана преминала електроенергия в регистър 15.8.3 в размер 50 585.81 кВтч; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия; не съответства на техническите характеристики –при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. С писмено становище от 13.06.2019 г. е начислена корекция на електроенергия за периода 15.06.2017 г. - 14.06.2018 г., като корекцията е извършена въз основа софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество електроенергия; изготвена е процесната фактура № ....../18.06.2019 г. за процесната сума 9 331.60 лв. С КП от 12.04.2016 г. е установено, че процесното СТИ е монтирано в обекта на ищцата с нулеви показания по всички тарифи. Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), въззивният съд е установил, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015 г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, претарифиране по отделните тарифи. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3, е доставено и потребено от абоната (ищцата). Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащне ел. енергия са извършени математически точно и крайната цена е съобразена с утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период. Въз основа заключението на комплексната СТЕ, съдът е установил, че съгласно ЗЕ, КЕВР определя тарифирането за битови абонати, като използваните тарифи са две. Съответното СТИ отчита потребената електроенергия в регистри Т-1 (1.8.1) и Т-2 (1.8.2). Разпределението при записването на данни в двата регистъра се определя чрез така наречената параметризация на устройството. В отделна част от паметта на СТИ се записва времевата схема за отчитане на използваната електроенергия. При нормално използване на СТИ, електроенергията се разпределя между двата регистъра, но в случая с процесното устройство фигурира запис в регистър 1.8.3 (Т-З), което определя наличието на софтуерно въздействие върху паметта на процесния електромер, свързано с неправомерна параметризация и неправилно отчитане на изразходваната електроенергия. Към момента на проверката – 31.08.2021 г. на процесното СТИ стойността на скритата (невизуализирана) тарифа Т-З, записана в регистър 1.8.3 е 50 585.81 kWh. Ивършеното препрограмиране на електромера, с което е включен тарифен регистър 1.8.3 да натрупва потребената на процесния обект електроенергия в определени, предварително зададени в тарифната схема на електромера, време-интервали от денонощието, е резултат от целенасочено човешко въздействие върху СТИ. Такова количество ел. енергия е преминало през инсталацията на процесния обект и е реално потребено чрез включените в обекта консуматори, но не е визуализирано на дисплея, поради което не е отчитано при редовните месечни отчети от инкасаторите. Това е станало от момента на препрограмирането на тарифната схема на електромера до момента на демонтажа му. Не може да се установи точно през кой период от време е преминала отчетената в скритият регистър 1.8.3 електроенергия, но това е станало след монтирането на СТИ на процесния обект. Промяна в показанията за преминалата елетроенергия в регистрите не е възможна, а само параметризиране на СТИ. Технологично не е възможен едновременен запис в повече от една тарифа. Няма предварително определено съотношение на разпределяне на потребената електроенергия в съдържанието на тарифните регистри. Общо за целия период, стойността на посочената електроенергия за доплащане от 50 585 kWh, за битови абонати е 9 331.59 лв., същата сума е изчислена в процесната фактура. В настоящия случай използваните цени за електроенергия са приравнени с цените, определени за технологични разходи. Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия, са извършени математически точно и крайната цена е съобразена с утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период. При така приетите за установени обстоятелства по делото, въззивният съд е изложил следните правни изводи: По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в процесната фактура количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неточно измерване на преминалата през СТИ ел. енергия, поради отклоняване на такава в скрит регистър; че е извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети общи условия, методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия; по наведеното от ответника основание по чл. 183 от ЗЗД – че фактирираното количество ел. енергия е доставено и реално потребено от абоната (ищцата), както и че е остойностено правилно съобразно действащите цени. По-натам съдът отново е посочил, че по делото не се спори, че ищцата е потребител на ел. енергия и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към ел. мрежа, поради което е приел, че ищцата има задължението да заплаща използваната ел. енергия, като страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на ел. енергия. Изтъкнал и че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), на която също се позовава ответното дружество, както и изцяло тези ПИКЕЕ, са отменени с решения на ВАС. Съдът е посочил също, че в случая ответното дружество твърди, че процесната сума 9 331.60 лв. представлява стойността на реално доставено и потребено от ищцата количество ел. енергия от 50 585 кВтч, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера, поради което тази сума е дължима от абоната. В тази връзка въззивният съд е приел, че от констативните протоколи и заключението на вещите лица по делото е установено, че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер, са отчетени показания в регистър 1.8.3 (15.8.3) процесните 50 585 кВтч, които не са били визуализирани, подобно на другите две тарифи за битов абоната, респ. – приел е, че те не са били заплащани от абоната (ищцата). Посочил е също, че натрупаното количество енергия в регистър 15.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, и по-точно – на тарифната схема. На следващо място окръжният съд е намерил, че в хода на производството ответникът е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване обосновават извода, че дружеството е доставило на ищцата и тя е потребила ел. енергия в размер 50 585 кВтч, съдържаща се в регистър 15.8.3, установена след софтуерното му прочитане. В тази връзка съдът е изложил съображения, че съгласно протокола за монтаж на процесното СТИ, същото е монтирано в обекта на ищцата с нулеви показания по всички тарифи, включително и 15.8.3. От записаните в КП от 14.06.2018 г. показания на отделните тарифи, включително и 1.8.3, е установено, че сборът от същите дава посоченото в 1.8.0 – т. нар. „сумарен регистър“, в който се записва цялото преминало през измервателната схема на електромера и съответно – доставено от доставчика и потребено от абоната количество електрическа енергия. Съдът е отчел и че този констативен протокол е съставен в присъствието на абоната (ищцата) и подписан от нея без възражения, като подписът ѝ не е оспорен. На следващо място е посочил, че отразеното в този КП съответства на установеното при метрологичната експертиза от БИМ, обективирано в КП от 07.06.2019 г., който е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 от ГПК е доказателство за съдържащите се в него изявления – арг. от чл. 10, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗИ. Освен обективираните в горните писмени доказателства факти, за да обоснове извода си, че процесният електромер е монтиран в обекта на ищеца с нулеви показания по всички тарифи и че процесното количество ел. енергия от 50 585 кВтч е действително доставено и потребено от ищцата, въззивният съд се е позовал и на заключенията на двете технически експертизи, съгласно които, извършената по процесното СТИ манипулация цели прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър, и по този начин – неотчитането ѝ при редовния отчет, като първият възможен момент това да се случи е монтажът на СТИ на 11.04.2016 г. Позовавайки се на актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III-то гр. отд., решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I-во гр. отд., решение № 160/30.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на IV-то гр. отд., решение № 170/06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на IV-то гр. отд., решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на III-то гр. отд., решение № 237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г. на IV-то гр. отд., решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на III-то гр. отд., решение № 47/09.03.2021 г. по гр. д. № 2299/2020 г. на III-то гр. отд., решение № 36/22.03.2021 г. по гр. д. № 2676/2020 г. на III-то гр. отд., решение № 35/22.03.2021 г. по гр. дело № 2777/2020 г. на III-то гр. отд., решение № 237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г. на IV-то гр. отд., въззивният съд е приел, че и при липсата на подзаконова регламентация с ПИКЕЕ, е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Това произтича от специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвидена в ЗЕ, като не се изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия, и по-конкретно – на нормата на чл. 183 от ЗЗД, според която, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Също съгласно практиката на ВКС е прието, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането ѝ от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. В заключение окръжният съд е приел, че ищцата, като страна по облигационното правоотношение, дължи заплащането на цялото установено количество реално доставената и потребена ел. енергия. Позовавайки се на решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, е приел и че тъй като в настоящата хипотеза са приложими общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба на електрическа енергия, ответното електроразпределително дружество не е обвързано с посочения в чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) едногодишен максимален период назад във времето от датата на несъответствието, в рамките на който може да бъде начислена корекцията. Относно остойностяването ѝ съда е посочил, че цени заключението на комплексната СТЕ, съгласно което, стойността на процесната електроенергия за доплащане от 50 585 kWh, за битови абонати е 9 331.59 лв., която сума е изчислена математически точно и крайната цена е съобразена с утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период. По така изложените съображения, въззивният съд е намерил предявения по делото отрицателен установителен иск, за неоснователен. Видно от гореизложеното, с обжалваното въззивно решение нее давано разрешение на втория материалноправен въпрос в изложението към касационната жалба, тъй като въззивният съд не е и обсъждал визираните в този въпрос задължения на доставчика на електрическа енергия. Поради това този въпрос не е обуславящ правните изводи в обжалваното решение, като стои и извън предмета на спора, респ. – и не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по делото – т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По аналогични съображения, не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по първия материалноправен въпрос, формулиран от страна на жалбоподателката. В мотивите си окръжният съд нито е приел, че е допустимо, нито е обсъждал дали е допустимо коригирането на сметките за електрическа енергия „само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия“, както се сочи в първата част на въпроса. Установените от въззивния съд обстоятелства по делото са различни – процесното количество електрическа енергия, доставено на ищцата, е преминало през и е отчетено точно от СТИ, монтирано в имота ѝ, но поради неправомерна софтуерна намеса върху тарифната му схема, електромерът е отчитал и записвал електроенергията в невизуализирания на екрана му тарифен регистър 1.8.3 (както и в сумарния регистър 1.8.0, който също не е визуализиран), вместо във видимите тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2, респ. – процесната корекция е извършена въз основа на точно отчетени (макар и невизуализирани) показания на СТИ, което е установено и от вещите лица по делото, а не както се сочи в първата част на въпроса. Необуславяща правните изводи на въззивната инстация е и финалната част на този въпрос, тъй като в обжалваното въззивно решение по никакъв начин не е коментирано, дали установеното по делото неправомерно препрограмиране на електромера се дължи на виновно поведение на ищцата-потребител, нито пък в тази връзка съдът е обсъждал посочените във въпроса два правни принципа. Това е така, защото съгласно посочената във въззивното решение, многобройна актуална практика на ВКС, формирана по еднотипни случаи като настоящия – при установено софтуерно въздействие върху СТИ и отчитане вследствие на това на електроенергията в невизуализирания му регистър, виновното поведение на потребителя е факт, който е ирелевантен за правния спор. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение и на двата материалноправни въпроса жалбоподателката се позовава на по-стара, неактуална практика на ВКС, която е неотносима към тези случаи. В решението си въззивният съд изрично се е позовал и на решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че в хипотези като настоящата – в периода след отмяната от ВАС на ПИКЕЕ от 2013 г. и преди влизане в сила на сега действащите ПИКЕЕ, са приложими общите правила на ЗЗД, и конкретно – разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, поради което ответното електроразпределителното дружество не е обвързано с посочения в отменения чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. едногодишен максимален период назад във времето от датата на несъответствието, в рамките на който може да бъде начислена корекцията. Тази част от първия въпрос – относно периода на корекцията, е обуславяща правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е възприел разрешение, което не е в противоречие, а напротив – в съответствие е с решението на ВКС, на което той се е позовал. Във връзка с двата формулирани от нея процесуалноправни въпроса (третия и четвъртия в изложението ѝ) жалбоподателката сочи съответно – т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но нито е обосновала наличието на противоречие между посочената от нея практика на ВКС и обжалваното въззивно решение по разрешаването на третия въпрос, нито пък е изложила каквито и да било съображения, четвъртият въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вместо това, във връзка и с двата процесуалноправни въпроса от страна на жалбоподателката единствено се преповтарят и доразвиват изложените и в касационната ѝ жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Последните могат да са касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не съставляват основания за допускане на касационното обжалване в никоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – също задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Не е налице и твърдяната от жалбоподателката очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като и в тази връзка се излагат единствено общи касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК, принципен отговор на които е даден с решението на ВКС, на което окръжният съд изрично се е позовал относно периода на корекцията, както вече беше посочено по-горе. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съдът намира, че не са налице и други основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК, по които касационното обжалване да следва да се допусне служебно. Предвид крайния изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му и в касационното производство. Основателно е обаче, направеното с касационната жалба на ищцата, искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските за това възнаграждение поради прекомерност. Действителната правна и фактическа сложност на настоящото производство по чл. 288 от ГПК не е значителна, но не и малка, а е около средната в сравнение с подобен вид дела. В рамките на това производство пълномощникът на ответника е подал единствено отговора на касационната жалба, в който е изложил подробни съображения и доводи както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата; последните обаче са ирелевантни за фазата по допускането на касационното обжалване. При това положение, направените от ответното дружество разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 1 908 лв. (с начислен ДДС) за защитата му пред настоящата инстанция, са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да бъдат намалени до двукратния размер на минималното възнаграждение, определено съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдВС за МРАВ, а именно – на сумата 1 200 лв. (включваща и ДДС), която ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение