Определение № 552 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2348/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 6876/ 03.07.2020 год. на Л. Х. В. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Д. Д. АК П. срещу въззивно Решение № 322 от 22.04.2020 година, постановено по гр. В. д. № 4 /2020 год. на ОС- Плевен производство по чл. 34 ЗС, във втората фаза – по извършването на основание чл. 348 ГПК. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно,, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, поради противоречие на решението на въззивния съд с практиката на ВКС и очевидна неправилност. Първото основание се поддържа с довода, че по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд по см. на чл. 269 ГПК, при постановяване на решението си да обсъди и се произнесе по всички направени от страните възражения, доводи и оплаквания? Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените действия от страна на съда необсъждането или непълното обсъждане на всички събрани по делото доказателства във връзка с приложението на чл. 69, ал.2 ЗН, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 1 от 07. 02. 2001 г. по гр.д. № 393/2000 год. на ВКС, I г.о.; Решение № 90 от 27.02.2003 год. по гр.д. № 522/202 год. на ВКС, I г.о.; Решение № 659 от 2003 год. ( без номер) на ВКС, I г.о., Решение № 356 от 25.10.2011 год. по гр.д. № 1508/2010 год. на ВКС, I г.о., препращащо към Решение № 60/ 2010 год. на ВКС, I г.о. Второто основания се поддържа с довод, че обжалваното решение не е съобразено с конкретните данни по делото за правата на съделителите в съсобствеността и е в нарушение на основния принцип на делбата за получаване на дял в натура. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация В. Р. Ц., Р. Ц. Ц. и Г. Ц. К., всички от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. В. К.- АК П., с който отговор се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за съдебна делба, поради което се явява процесуално допустима. След преценка на наведените основания и доводи на касатора, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице условията на закона за допускане на касационното обжалване. С процесното решение, въззивният съд е отменил решението на първата инстанция по извършване на делбата, в частта, с която на Л. Х. В. на основание чл. 353 ГПК е разпределен в дял следния недвижим имот: неподеляемо жилище – апартамент в [населено място] и с прилежащото избено помещение на стойност 40 914.00 лв. и поземлен имот с идентификатор *** в м.“Б. „ с площ 2252 кв.м. на стойност 1915.70 лв., както и в частта, с която на съделителя В. Р. Ц. на основание чл. 353 ГПК е разпределен в дял поземлен имот *** в м.“Н.“ с площ от 6 922 кв.м. на стойност 6 229.80 лв. и в частта, с която е извършено паричното уравняване на дяловете между съделителите и вместо това е постановил ново решение, с което на основание чл. 348 ГПК на публична продан е изнесен следния недвижим имот: неподеляемо жилище – апартамент в [населено място], заедно с прилежащото избено помещение, при описаните съседи с първоначална цена 40 914.00 лв., сума след продажбата следва да бъде разпределена между съсобствениците при правата, определени с решението по допускане на делбата, а на основание чл. 353 ГПК е разпределил в дял на Л. Х. В. ПИ с идентификатор *** в м.“Н.“ с площ от 6 922 кв.м. на стойност 6 229.80 лв., а на съделителя В. Р. Ц., на основание чл. 353 ГПК, е разпределен в дял поземлен имот с идентификатор *** в м.“Б. „ с площ 2252 кв.м. на стойност 1915.70 лв., като е извършил и ново парично уравнение между съделителите. За да измени частично решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че предмет на делбата е един жилищен неподеляем имот и четири земеделски имота, а тегленето на жребий или разпределението като способ за извършване на делбата може да се извърши само ако имотите, образуващи съответните дялове следва да са от един и същи вид. Прието е, че земеделските имоти са четири на брой и при четиримата съделители, всеки от тях следва да получи по един имот. Поставеният въпрос за задължението на въззивният съд по см. на чл. 269 ГПК, при постановяване на решението си да обсъди и се произнесе по всички направени от страните възражения, доводи и оплаквания и съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените действия от страна на съда необсъждането или непълното обсъждане на всички събрани по делото доказателства във връзка с приложението на чл. 69, ал.2 ЗН и начина на извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан, съдържа няколко компонента като само тази част на въпроса, касаещ приложението на чл. 69, ал.2 ЗН в хипотези на постановено извършване на делбата чрез публична продан, има характера на правен въпрос по см. на 280, ал.1 ГПК, но и този въпрос, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване поради липса на твърдяното противоречие със съдебната практика. В останалата си част поставеният въпрос по естеството си съставлява по естеството си оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата по делото и установяване на правно-релевантните за спора факти, така както се приема със задължителните разяснения по ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване. Не може да се приеме наличие на противоречие на изводите на въззивния съд относно избора на способа за извършване на делбата с изводите по посочената съдебна практика на ВКС. Така с Решение № 1 от 07. 02. 2001 г. по гр.д. № 393/2000 год. на ВКС, I г.о.. С мотивите на посоченото решение се приема, че „съдът разпределя допуснатите до делба наследствени имоти между съделителите с различни квоти, като възлага по-големите имоти на съделителя с по-голяма квота, а по малките на съделител с по-малка квота “. В случая водещият критерий на въззивния съд е, че разпределените имоти по чл. 353 ГПК не са от един и същ вид, поради което жилищният имот следва да се изнесе на публична продан, т.е. не квотите, а вида на имотите е този, който е определил решението на съда. А в новото решение съдът се е ръководил именно от посочения критерий, поради което това решение не съдържа противоречие с цитираното решение на ВКС и не може да обуслови извод за наличие на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. С Решение № 90 от 27.02.2003 год. по гр.д. № 522/202 год. на ВКС, I г.о. касационният съд е приел, че „ незаконосъобразно е да се извърши делбата чрез изнасяне на допуснатите до делба на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите “. Касае се до хипотеза ,която няма общо с тази по въззивното решение и възприетият критерий за решението относно способа да се извърши делба на жилищния имот, поради което и това решение не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. Решение № 659 от 2003 година на ВКС, I г.о., без дата и номер на делото не може да бъде база за преценка на твърдението, че е основание за допускане на касация. С Решение № 356 от 25.10.2011 год. по гр.д. № 1508/2010 год. на ВКС, I г.о., препращащо към Решение № 60/ 2010 год. на ВКС, I г.о. се приема, че „ принципът да се получи реален дял в делбата е водещ. Публичната продан по чл. 288, ал.1 ГПК (отм.), възпроизведен изцяло с чл. 348 ГПК, е допустим способ само ако имотите са по –малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове, както и квотите на съделителите са от значение за избрания способ за извършване на делбата- разпределение по чл. 292 ГПК ( отм.) респ. 353 ГПК или чрез жребий.“ Тези мотиви на касационния съд не влизат в противоречие с мотивите и изводите на въззивното решение, поради което не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване. Изложените съображения сочат, че с решението си, въззивният съд не е допуснал несъобразяване и противоречие със същите при избора на способа за извършване на делбата в конкретната хипотеза, нито на принципа заложен в чл. 69 ЗН, поради което и не може да се приеме тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Второто основание за допускане на касационно обжалване се поддържа с довод, че обжалваното решение не е съобразено с конкретните данни по делото за правата на съделителите в съсобствеността и е в нарушение на основния принцип на делбата за получаване на дял в натура. По естеството си довода на защитата на касатора не съставлява поставен правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, а оплакване за допуснато нарушение по приложение на материалния закон и то в насока, в която е поставен първия правен въпрос. Този въпрос не може да се интерпретира като основание по см. на чл. 280, ал.1 ГПК по аналогични съображения на вече изложените по-горе в тази насока. Не може да се поддържа теза, че публичната продан като способ за извършване на делбата на неподеляем жилищен имот е в противоречие с принципа, заложен в чл. 69 ЗН, доколкото получените суми от публичната продан се разпределят между съсобствениците съобразно техните дялове, а самите съделители имат правото да участват в проданта- по арг. на чл. 354 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия