Определение № 298 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 447/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Т. срещу решение №.260041/21.09.20 по г.д.№.447/18 на ОС Сливен – с което, след отмяна на решение №.678/17.06.19 по г.д.№.5009/18 на РС Сливен, предявения от касатора иск с правно основание чл.132 СК за лишаване на М. И. Р. от родителски права по отношение на детето И. М. Р. е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна М. И. Р. оспорва жалбата като недопустима /поради липса на ясно формулиран правен въпрос/ и неоснователна; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че предвид разпоредбата на чл.132 ал.1 СК родител може да бъде лишен от родителски права в две хипотези - в особени тежки случаи по чл.131 СК /ако поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето/ или когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка; при всички случаи лишаването от родителски права е крайна мярка и санкция за пълно и трайно неизпълнение на родителските задължения от страна на родителя по отношение на собственото му дете. Посочено е, че от данните по делото не се установява ответникът да има особено тежко поведение, което да представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето на страните. Отразено е, че действително има влязло в сила решение на ОС Сливен, с което е било признато, че М.Р. е упражнявал /на 23.11.18/ домашно насилие по отношение на майката на детето Р. Т. и на детето И. Р.; същевременно от данните по делото е видно, че детето е било свидетел на домашно насилие по отношение на майката и по този опосреден начин съдът е приел, че то също е било жертва на домашно насилие. Няма никакви данни, обаче, бащата да е бил по някакъв начин агресивен по отношение на детето. Съдът е приел, че не са налице такива и поведението му да представлява особено тежък случай. Избухванията му имат инцидентен характер. Затова му е била наложена забрана по реда на ЗЗДН – да не приближава майката и детето за срок от 18м., считано от 25.01.19 – като към настоящия момент този срок е изтекъл. По делото няма данни бащата отново да е нарушил приетите в обществото правила за добро поведение и да е упражнил домашно насилие – напротив, от социалния доклад е видно, че съзнава негативната страна на поведението си и желае да я коригира. За извършените от него действия на домашно насилие вече е бил санкциониран и за същите постъпки налагането на нова санкция не е необходимо. Демонстрираното от него поведение сочи, че той е загрижен родител и желае и завбъдеще да се грижи за дъщеря си и да присъства в живота й. Съдът се е позовал на изслушана пред втората инстанция съдебно-психологическа експертиза, съгласно която детето се намира във възраст, в която се изгражда като личност и се формира представата му за съвместно съжителство между половете. То не изпитва страх от баща си, който да го откаже от срещите с него - такива данни вещото лице не е установило при личен контакт с детето и проведената с него беседа и не се индикират от извършените тестове. В заключението се сочи, че детето изпитва нормален психологичен страх от баща си, но не за себе си, а за майка си; не е налице синдром на родителско отчуждение; желателно е общуването между бащата и дъщерята да продължи, за да не се отчужди детето. Необходимо е контактите между родителите да са по-цивилизовани, за да се осигури спокойна атмосфера за израстването на момичето. При тези обстоятелства и като е взел предвид основно интересите на дъщерята на страните, съдът е приел, че отнемането на родителските права на бащата ще нанесе непоправима вреда на детето. То неминуемо ще се отчужди от него, а при жив родител в интерес на детето е да се запазят отношенията и с двамата родители, защото общуването с тях е от съществено значение за правилното му психическо и емоционално развитие. При това положение е формиран извод за отхвърляне на предявения иск за лишаване от родителски права на бащата. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касаци онната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция на жалбите по критериите на чл.288 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание във връзка с въпрос за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на родителските права спрямо деца и задължението му да обсъди всички доказателства като приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно, не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Цитирана е задължителна практика /ППВС 1/74, реш.№.147/4.06.14 по г.д.№.1557/14, ІІІ ГО, реш.№.217/27.05.15 по г.д.№.6851/14, ІV ГО, реш.№.36/20.03.15 по г.д.№.4794/14, ІІІ ГО, и др./, която е била съобразена. Съгласно същата мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя; съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес; чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители; детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Така посочената практика е постановена във връзка със спорове за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични контакти с оглед извършване на преценка кой е по-подходящия родител, на който да бъде предоставено упражняването на родителските права. В разглежданата хипотеза – която касае друг спор – за лишаване на баща от родителски права, съдът е изследвал както наличието на визираните в закона предпоставки за налагане на тази най-тежка мярка-поведението на родителя да представлява особено тежък случай на опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, така и интересите на детето в настоящата ситуация. За да извърши преценката за действителната степен на опасността за личността, здравето и възпитанието му, той е обсъдил както данните във връзка с установеното със заповед домашно насилие и конфликтните отношения между родителите, така и отношението на бащата към детето и отражението на ситуацията върху неговата психика и живот. Приел е, че с оглед конкретиката на случая няма данни да се касае за особено тежък случай по смисъла на чл.132 ал.1 т.1 вр.с чл.13 СК-какъвто законът изисква, за да бъде наложена тази най-крайна и радикална мярка. Именно с оглед отражението на обстоятелствата, въз основа на които се иска лишаване на родителски права, върху детето, неговото здраве и емоционално състояние, съдът е назначил съдебно-психологическа експертиза - и на база заключението й е мотивирал и извода си, че не са налице предпоставките за лишаване от родителски права. Доколкото основният критерий за преценка е именно интереса и нуждите на детето, позовавайки се на констатациите на вещо лице, което притежава специални знания в релевантната за нуждите на изследването на въздействието върху детската психика област, въззивната инстанция е приела, че релевираните обстоятелства не налагат лишаване на бащата от родителски права, като тези изводи не са произволни. Съдът е отчел както недостатъците на бащата - в характера и отрицателните им проявления в поведението му, така и вече налаганите му ограничения и липсата на последващо негово поведение в отклонение от общоприетите норми. Изводите са съобразени с обстоятелството, че се касае за временни избухвания в резултат на характера на ответника, във връзка с които той вече е търпял ограничения, с липсата на какъвто и да е етап на директна агресия към детето /причината за изпитвания от него страх е било агресивното поведение на бащата към майката и нейното обкръжение/, настоящото положение и състояние на отношенията между детето и бащата /вещото лице сочи, че агресивното и конфликтно отношение към майката се отразява на психическото и емоционално развитие на детето, но не приема, че то го застрашава; заявява, че при въпроси за бащата не се наблюдава повишена тревожност, страх, паника в поведението на детето или отказ да отговаря на въпроси, свързани с него; детето разговаря свободно вербално и невербално за бащата и отношенията им; нарича го „татко М.“, има изградена представа за него като човек и личност; според майката и детето тя посещава родителите на бащата и когато той е там и я взема без проблем; доколкото понастоящем комуникацията се извършва по вайбър поради обстоятелството, че бащата работи в Испания, вещото лице не е открило нито в беседата, нито в тестовите данни, че детето изпитва някакъв осезаем страх, който да го откаже евентуално да се среща с баща си на живо/, даването на възможност за изграждане на връзка с родителя, който е жив и желае да поддържа контакт с и участва в живота на дъщеря си - което е също и в неин интерес. Същевременно следва да се има предвид, че във всеки конкретен случай - в това число когато не са налице условията за лишаване на родител от родителски права, трябва да се преценява дали установените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност, като мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. Именно с цел подкрепа на детето, преодоляване на възникнал проблем и даване на възможност за развиване на пълноценна връзка, в това число за възстановяване на прекъсната такава, законът /чл.59 ал.8 СК/ предвижда и определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решение за упражняване на родителските права и режим на лични контакти с детето при наличие на обстоятелства, които налагат прилагането им /напр. режимът да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт се разширява, присъствието на служителя-отпада, а на родителите се предоставя възможността да постигат съгласие за контакти с детето в конкретни празнични или почивни дни-реш. по г.д.№.893/12, ІV ГО/. При наличие на съответните обстоятелства предвид поведението на родителите и отражението им върху детето, тези мерки могат да бъдат използвани и прилагани във всеки случай, вкл. и настоящия, като средство за нормално разрешение и преодоляване на проблематични ситуации в интерес на детето. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни /ППВС №1/74/, родителите следва да преодолеят конфликтните си отношения и да не демонстират такива пред детето - в негов интерес, за да му дадат възможност пълноценно и спокойно да общува с всеки от тях в определеното според режима на лични контакти време. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като приложеният договор за правна защита не удостоверява плащане на договорената като платима в брой сума 1000лв. /не съдържа изявление, че е внесена, и няма характер на разписка/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,