Определение № 50051 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2587/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. срещу решение № 355 от 21.03.2022 г. по в.гр.д.№ 3240 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, IX състав, с което е потвърдено решение № 260072 от 08.10.2021 г. по гр.д.№ 350 от 2018 г. на Районен съд- Първомай за отхвърляне на предявения от Д. Х. Д. срещу Н. Т. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Д. е собственик на основание договор за покупко-продажба от 17.11.2004 г. или при условие на евентуалност- придобивна давност на следния имот: източната част с площ от 1,407 дка от нива с обща площ от 2,829 дка, представляваща поземлен имот № ............ по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ.П., обл.П., м.“Д.“, обозначена с червена линия между точките 1, 2, 3, 4 и 1 на скица- приложение към исковата молба, находяща се на лист 20 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Възможно ли е да се придобие по давност имот от несобственик ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с ППВС № 6 от 1974 г., решение № 336 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 322 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 191 от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 776 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 854 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 578 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 233 от 27.02.2010 г. по гр.д.№ 116 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. От кога започва да тече давностният срок за придобиване по чл.79 ЗС на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 139 от 23.05.2013 г. по гр.д.№ 370 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 96 от 27.05.2014 г. по гр.д.№ 5198 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 16.06.2022 г. ответникът по жалбата Н. Т. Т. оспорват същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото на ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Д. Х. Д. не е придобил правото на собственост върху спорния имот по силата на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .........от 17.11.2004 г., тъй като прехвърлителите по този договор Я. С. П. и Б. И. Я. не са били собственици на процесния имот, представляващ източна част от поземлен имот № ........... по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ.П., обл.П., м.“Д.“. Действително, към датата на продажбата- 17.11.2004 г. те са се легитимирали като собственици на имота на основание решение № 06 от 08.12.1995 г. на Поземлена комисия- [населено място] за възстановяване на правото им на собственост върху този имот, констативен нотариален акт за собственост № .........от 04.04.1997 г. и договор за доброволна делба от 23.09.1998 г., но с влязло в сила решение № 604 от 02.04.2013 г. по гр.д.№ 3035 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд между тях като наследници на П. И. П. и наследниците на Т. П. К. /измежду които е и ответника по настоящото дело Н. Т. Т./ е било признато за установено, че към момента на внасянето му в ТКЗС процесният имот е бил собственост на Т. П. К. и с решение № 2-С от 19.12.2014 г. на ОСЗ- [населено място] този имот е бил възстановен на наследниците на Т. К..

По евентуално предявеното от ищеца основание за придобиване на имота- давностно владение от датата на продажбата /17.11.2004 г./ до настоящия момент, въззивният съд е приел, че ищецът не бил доказал, че е установил фактическа власт върху процесния имот във формата на владение и че давностният срок по чл.79 ЗС не е можел да тече по време на висящи и неприключили реституционни процедури за този имот, включително висящо производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. На следващо място е прието, че ищецът не може да се ползва от кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, тъй като не разполагал с годно да породи транслативен ефект придобивно основание. Не на последно място е прието, че не е изтекъл необходимият по закон давностен срок от датата на влизане в сила на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /08.11.2013 г./ до датата на предявяване на исковата молба /23.07.2018 г./

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора правен въпрос, който с оглед твърденията на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в касационната жалба следва да се уточни по следния начин: Представлява ли „правно основание, годно да направи владелеца собственик“ по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС договор за прехвърляне на недвижим имот във формата на нотариален акт, сключен с несобственик ? Този въпрос е от значение за конкретното дело, обусловил е изводите на съда в обжалваното решение и приетото по него в решението на въззивния съд противоречи на посочените от касатора ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., т.9 и решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.