Определение № 286 от 08.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 356/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 112 от 16.10.2019 год. по гр. д. № 187/2019 год. Силистренският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 7.05.2019 год. по гр. д. № 640/2018 год. на районен съд, гр. Дулово, с което е признато за установено по отношение на „Интертур АС” ООД, с. Черник, община Дулово, че „Крисбор” ООД, гр. Силистра, като съсобственик на земята в поземлен имот с идентификатор 81966.500.971 при съотношение 536/1086 ид. ч. за него и 550/1086 ид. ч. за Х. Б., към датата на одобряване на кадастралната карта на гр. Дулово със заповед № РД-18-87 от 26.11.2015 год. на изпълнителния директор на АГКК, е бил съсобственик на частта от ПИ с идентификатор 81966.500.1056 с площ 247 кв. м., чийто граници са очертани с непрекъсната черна и непрекъсната синя линия на комбинираната скица към заключението на съдебно-техническата експертиза с приложени координатни точки към нея, като следва да се изправи допуснатата грешка и границата между имоти с идентификатор 81966.500.971и 81966.500.1056 да съвпада по непрекъснатата синя линия на същата скица. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответното дружество „Интертур АС” ООД, чрез пълномощника му адвокат Ст. Д., с оплаквания за неправилността му поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, с молба за отмяната му и предявеният иск се отхвърли. Касаторът претендира и направените по делото разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Обосновава го формално с твърдение за противоречие с ТР № 8/2014 год. по процесуалноправен въпрос, „който е от съществено значение за точното прилагане на закона”, като се излагат и съображения относно процесуалната легитимация на страните. Ответникът по касационната жалба, ищец в производството – „Крисбор” ООД, чрез пълномощника му адв. Д. К., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване поради липса на поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното: Искът е с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в редакцията на закона с изменението с ДВ бр. 49/2014 год., при действието на който е подадена исковата молба, като спорът е възникнал по повод твърдяната от ищцовото дружество допусната грешка в кадастралната карта на с. Черник, изразяваща се в неправилно заснемане на границата между имот с идентификатор 81966.500.971, чийто съсобственик е заедно с Х. Б., и съседния, собственост на ответното дружество, заснет с идентификатор 81966.500.1056, в който неправилно е включена част от техния имот. Страните по делото се легитимират като собственици на двата съседни имота – ищцовото дружество с постановление от 4.06.2002 год. на съдебен изпълнител за възлагане на масивна едноетажна сграда-кантар в стопанския двор на с. Черник, парцел VІІІ в кв. 41, с площ 120 кв. м., състояща се от коридор и три стаи, с монтиран 50 тонен колиен кантар, с пространство 536 св. м., на основание публична продан на недвижим имот, собственост на Х. Б., в качеството му на едноличен търговец, в образувано изпълнително производство. Съседните парцели VІ и VІІ в кв. 1а са придобити по покупко-продажба от държавата от ответното дружество с договори от 18.02.2015 год. и 23.03.2016 год., като същите са обединени в имот 1056. Относно предмета на публичната продан в изпълнителното производство срещу Х. Б., включващ както сградата – кантар, така и идеална част от поземления имот, равняваща се на 536/1086 ид. ч., спорът между ищцовото дружество и Х. Б. е решен с влязло в сила решение по гр. д. № 92/2007 год. на ДРС. С него е призната съсобственост между тях в имота, поради което и съдът приел за процесуално допустим предявявения иск от дружеството за установяване грешка в кадастралната карта при заснемането на източната граница с имота на ответното дружество. Спорът по делото е съсредоточен върху границата между имотите с оглед поддържаното от ищеца твърдение, че нанасянето в кадастралната карта на имота им не е според границите на правото им на собственост по предходния регулационен план от 1980 год., а ответниците се позовават на изменението на кадастралната карта от 21.05.2018 год. относно площта на имота и записването и на Х. Б. като собственик. Въпреки това, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, е установено, че при одобряването на кадастралната карта през 2015 год. границите на парцел VІІІ в кв. 41 не са отразени в картата, защото не съществуват на място, което състояние продължава и след частичната промяна в кадастралната карта с увеличаване на площта от 303 на 720 кв. м. Площта на парцела е 1086 кв. м., като част от нея – 247 кв. м., попада в границите на съседния имот 1056, собственост на ответното дружество. Заключението е онагледено с представената комбинирана скица между кад. карта и регулационните планове от 1980 год. и 1996 год., като тази спорна площ е била предмет на разпореждане от държавата два пъти - през 1996 год. е продадена на Х. Б. като част от парцел VІІІ, одобрен с план за изменение на регулацията, което не е отразено в кадастралната карта на селото, и вторият път- на ответното дружество през 2016 год. При тези факти за наличие на грешка в кадастралната карта относно площта на имота на ищеца и границата с имота на ответника, въззивният съд намерил извода на първоинстанционният съд за основателност на предявения иск по чл. 54 ЗКИР за правилен и потвърдил решението му. Следователно, решаващото съображение за потвърждаване на решението е преценката на събраните доказателства относно наличието на грешка в кадастралната карта, установена от приетото заключение на техническата експертиза и представената към него комбинирана скица. Въззивният съд е приел за правилна правната квалификация на иска въз основа на твърденията на ищеца за грешно заснемане на площ от имота му като част от този на ответното дружество, като приел за процесуално допустимо постановеното решение по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Позовал се е на разясненията на ТР № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС относно идентичността на предмета на този иск в установителната му част с този на иска за собственост, като липсата на осъдителен диспозитив за предаване на владението не е предмет на жалба от ищеца. При наличието на правен интерес предявеният иск за установяване на грешка в одобрената кадастрална карта е процесуално допустим, а по същество и основателен, въз основа преценката на събраните доказателства за наличието на такава грешка. Тъй като касаторът не се позовава на конкретен правен въпрос в тази връзка, а касационният съд не може служебно да поставя такъв, съгласно постановеното в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, липсва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице и основанията за служебно произнасяне, каквито са тези по чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед липсата на данни за вероятна недопустимост, нищожност или очевидна неправилност на въззивното решение. При този изход касаторът следва да заплати на ответната страна направените в настоящето производство разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение