Определение № 2745 от 01.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1115/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Й., чрез назначения му особен представител адв. С. С., против решение по т.д.№ 426/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 307/08.07.2024г. по т.д.№ 642/2023г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение М. Й. е осъден да заплати на „Юробанк България„АД, дължими на основание договор за банков кредит № HL78762/01.12.2016 г., следните суми: 1/ 44 196,57 лева – главница, ведно със законна лихва считано от подаване на исковата молба – 10.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ 2 101,24 лева – възнаградителна лихва за периода 20.11.2022 г. – 19.10.2023 г.; 3/ 554 лева - мораторна лихва за периода 21.11.2022 г. – 08.11.2023 г.; 4/ 89,58 лева – разходи по имуществена застраховка за 2023 г. и 5/ 85,20 лева – разходи за уведомяване за предсрочна изискуемост на кредита. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради необоснованост на извода за предявена надлежно предсрочна изискуемост на кредита, предвид отразено, в протокола на ЧСИ, уведомяване на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, на адрес различен от посочения в договора за банков кредит, както и поради противоречие с материалния закон – чл.60, ал.2 ЗКИ и чл. 87 ЗЗД, тъй като обявяването на предсрочната изискуемост предпоставя прекратяване действието на договора за кредит, каквото не е било предприето от кредитора. Запазеното действие на договора изключва формирана у кредитора воля за обявяване на предсрочна изискуемост – „ лишава от основание избора му „. Ответната страна – „Юробанк България „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен общ селективен критерий за това: според страната формулираните въпроси са общи, несъответни на съобразената от съда фактическа обстановка, а и решаващите му изводи не са в противоречие с цитираната съдебна практика. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като досежно възражението за непредявена надлежно предсрочна изискуемост на кредита, е приел, че протокола на ЧСИ с рег. № 883/23.10.2023 г., съставен за удостоверяване на уведомяване по реда на чл. 47 ГПК, съдържа техническа грешка – погрешно посочен бл. № 21, вместо бл. № 51, на иначе идентичен в останалата си част адрес на длъжника в [населено място], [жк], вх. 1, ет.1, ап. 2, посочен и в договора за кредит, а не се касае за връчване на различен от постоянния и настоящ адрес на ответника адрес. За този си извод съдът е изходил от обстоятелството, че в протокола са вписани сведения, получени от бащата на ответника, а адресната регистрация на същия съвпада с тази на длъжника, което обстоятелство касаторът не оспорва, нито е оспорена верността на официалното удостоверително изявление в протокола на ЧСИ, за събрани от бащата сведения, за отсъствието на М. Й. от страната и неизвестен адрес в чужбина, поради неподдържана връзка между двамата. Отделно съдът се е позовал и на идентично отбелязани данни за отсъствието на ответника в изпратените му от първоинстанционния съд призовки.Паралелно е обоснован извод, че и при нередовно предявяване на предсрочната изискуемост чрез ЧСИ, съгласно формираната непротиворечива съдебна практика, предсрочната изискуемост може да бъде обявена със самата искова молба, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за обявяването й и е налице ясно и недвусмислено изявление на кредитора в този смисъл. Въззивният съд е изходил от последиците на обявяване предсрочната изискуемост на кредита - изменение на договора за кредит относно срока за ползване на кредита, по волята на кредитора и при наличието на изрично предвидени в договора предпоставки, в отличие от общия принцип на чл. 20а, ал.2 ЗЗД. Съдът е извършил служебна проверка за неравноправни клаузи и не е констатирал такива, както и е съобразил липсата на въззивни доводи за неправилност на фактическите констатации относно размера на дължимите суми, установен със съдебно – счетоводна експертиза. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК / второ допълнено /, касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ На какви изисквания следва да отговаря уведомлението по чл. 47 ГПК, за да се приеме, че отговаря на критериите за редовност; Констатирана от съда техническа грешка в посочения адрес на длъжника ирелевантна ли е за редовността на уведомяването му ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д.№ 2819/2022 г. на ІІ г.о. и т.д.№ 2256/2019 г. на ІІ т.о., както и с определение по ч.т.д.№ 3173/2017г. на І т.о. на ВКС; 2/ За прекратяването или запазването на договора и обявена предсрочна изискумост - при идентична хипотеза на допълнителния селективен критерий, обосновавана с преждепосоченото ТР и с решения по т.д.№ 2072/2015 г. І т.о. и т.д. № 2400/2015 г. на І т.о.; 3/ За прекратяване действието на договора, а не продължаването му, както е искал кредитодателят и както постановява съдът - допълнителният селективен критерий се обосновава с решения по т.д.№ 2256/2019 г. на ІІ т.о. и т.д. № 2072/2015 г. на І т.о. на ВКС. Нито в хода на производството, нито с касационната жалба ответникът поддържа възражение за нередовност на уведомяването поради неспазена процедура по чл. 47 ГПК, по други съображения, освен предвид удостоверяването му на различен / досежно номер на блок / адрес на длъжника. Ответникът не е оспорил верността на официално удостовереното за посещения на адреса и възприето изявление на бащата на ответника при посещение на адреса, както и факта на обитаване от ответника и баща му на един и същ адрес, от които обстоятелства – но не само – въззивният съд е обосновал извод за техническа грешка в изписването. Формулираният първи въпрос - общ и неконкретизиран спрямо решаващите, за извода на съда за редовност на връчването, аспекти аспекти – от една страна не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване / въззивният съд не е приел, че уведомяване на различен от постоянния или настоящ адрес на длъжника, посочен и в договора за кредит, се явява редовно / а от друга – не се явява удовлетворен и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като изводите на съда са в унисон с цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Разрешение, в аспект на идентична с тази по делото фактическа обстановка / на възприета за допусната техническа грешка /, не е разглеждано в същата, поради което, дори да би бил формулиран, съответен на решаващите мотиви на съда, за надлежно предявена предсрочна изискуемост, правен въпрос, отново не би бил обоснован допълнителния селективен критерий в поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК / доколкото друга не е посочена /. Още повече, че въззивният съд е навел и евентуално съображение за изискуемост на главницата – с връчването на исковата молба. Изложените по-горе съображения важат и за посоченото в п. 2 от изложението, тангиращо към п. 1, но и към п. 3 от същото,поради което за него важат и последващите. В п. 3 от изложението е ясно изводим, кореспондиращ на касационен довод на страната въпрос със следния смисъл: Дали за да настъпят последиците на предявена от кредитора предсрочна изискуемост е кумулативно необходимо и прекратяването на договора за кредит от страна на кредитодателя ? Като относим към поддържано от страната защитно възражение, разгледано от съда с позоваване на правните последици на предсрочната изискуемост – запазваща договора за кредит, но променяща факултативен елемент от съдържанието му – срока за ползване на кредита, респ. за издължаването му, въпросът – уточнен и конкретизиран от състава в съответствие с правомощието му по ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий, тъй като цитираната задължителна и съдебна практика не е дала отговор в смисъла, поддържан от касатора. Некоректно е позоваването от същия на част от решение по т.д.№ 2256/2019г. на ІІ т.о. ВКС, със смисъл на решаващи мотиви на съда, „че с предявяването на предсрочната изискуемост на кредита кредиторът прекратява договора за кредит„. В решението единствено е възпроизведено съдържание на самата покана на кредитодателя с това съдържание. Последното, обаче, е без каквото и да било значение: с предсрочната изискуемост се променя срока на ползването на кредита и става изцяло дължима насрещната престация на кредитополучателя. С това обективно се изчерпва действието му за в бъдеще, идентично на последиците на изрично прекратяване ex nunc, поради което и изрично волеизявление за прекратяване е лишено от какъвто и да било смисъл и смостоятелни правни последици. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение