Определение № 4715 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3928/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. И. К., приподписана от адв. И. И., срещу определение № 957 от 07.04.2026г. по ч.гр.д. № 511/2026г. на Окръжен съд-Пловдив. С него е потвърдено определение № 10400 от 12.08.2025г. на Районен съд-Пловдив по гр.д. № 9989/2025г., с което е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производство по предявения от нея иск за съдебна делба. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че от издадените й от служба „ГРАО“ документи е видно, че не са налице никакви данни за единен граждански номер и адрес на посочената в удостоверението за наследници К. В. Д., [дата на раждане] Изтъква, че извършените проверки за публикувани в Държавен вестник в периода от 1938г. до края на 1943г. данни за осиновявания не са дали резултат. Поради това счита, че след като в официални документи няма данни за лицето, то вмененото й от съда задължение да посочи адрес и единен граждански номер няма как да бъде изпълнено от нея. Следва да намери приложение процедура, с която да се охранят правата на тази ответница, за която няма данни да е починала, а именно назначаване на служебен процесуален представител. Извършеното от съда прекратяване на производството жалбоподателката квалифицира като отказ от правосъдие. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпросите: как следва да се охранят правата на лице - ответник по иск, което съгласно официалните документи е живо, но няма данни за единен граждански номер и за адрес; могат ли интересите на това лице да бъдат защитени с определяне на „особен представител“ по Закона за правната помощ или по друг ред; какъв е този ред и кой следва да го изпълни. Спрямо тези въпроси не е посочено допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявеният от Б. И. К. по гр.д. № 9989/2025г. на Районен съд-Пловдив иск е за съдебна делба на множество земеделски имоти между наследниците на К. П. И., починал 1933г. Като ответници са посочени 35 лица, сред които и К. В. Д.. За нея е отразено в исковата молба, че е [дата на раждане] и липсват други данни. Същото отбелязване е налице в приложеното удостоверение за наследници на К. П. И., в което К. Д. е посочена под № 3.1.5 и в графата за ЕГН е посочена датата на раждане, а в графата „дата на смърт“ е посочено, че няма данни. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение като е дал на ищцата указания да посочи ЕГН и адрес за призоваване на К. Д.. Ищцата е поискала издаване на съдебно удостоверение до отдел „ГРАО на Община Родопи и чрез него се е снабдила с писмо от Общината, в което се сочи, че за лицето К. В. Д. е налице само акт за раждане, приложен към писмото; други данни, вкл. такива за ЕГН и адрес, не са налице. В молба на ищцата от 05.08.2025г., подадена в изпълнение на указанията, наред с представянето на това писмо и акта за раждане, е посочено, че е била извършена проверка на броевете на Държавен вестник за годините от 1938 до 1943 включително и не са открити данни за осиновяване на Лицето К. В. Д., нито такива за смяна на името. При тези данни районният съд е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на делото поради неотстраняване на нередовностите; посочил е, че без участието на сънаследник делбата би била нищожна. Въззивният съд е потвърдил преграждащия акт. Мотивирал се е със задължението на ищеца да посочи ЕГН и адрес на съделителите, които са задължителни другари в процеса по делбата. Изтъкнал е, че страната може да иска издаване на всякакви удостоверения, за да се снабди с такива от всяка институция, но трябва да посочи ЕГН и адрес на страната-съделител; в противен случай разглеждането на делото би било невъзможно. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че такива са налице. Обжалваният акт се явява очевидно неправилен (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, приложимо и служебно) Очевидната неправилност произтича от допуснато от въззивния съд явно нарушение на принципа на служебното начало, уреден в чл. 7 ГПК. Според този принцип съдът е длъжен да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, а същевременно да извършва необходимите процесуални действия по движението на делото и сам да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Съдът е длъжен и да обезпечи приложението на императивните материалноправни норми. При иск за делба на сънаследствен имот под страх от нищожност на същата съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН съдът следи служебно дали са конституирани в производството всички сънаследници. Същевременно съдът следва да приложи и императивната материалноправна норма на чл. 34 ЗС, според която всеки съсобственик може да иска делба и този иск не се погасява по давност. От посочените разпоредби се извлича задължението на съда в хипотеза, когато по делото съществуват обективни затруднения за ищеца да посочи единен граждански номер и адрес на наследник с права в съсобствения имот да окаже съдействие на ищеца, като му укаже конкретно с какви други документи и от коя институция би могъл да се снабди. При невъзможност за установяване на адрес на лицето съдът следва да приложи чл. 29, ал.3 във вр. с чл. 48 ГПК като назначи особен представител на съделителя - ответник. В този смисъл е и практиката в определение № 16/15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 665/2012 г. на І г.о. и о пределение № 23/11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 74/2019 г. също на I г.о. С обжалвания акт Окръжен съд-Пловдив напълно е игнорирал принципа на чл. 7 ГПК и се е отклонил горепосочените свои задължения. По този начин е допуснал процесуално нарушение, обуславящо отмяна на акта. При възникналата ситуация, в която ищцата, въпреки издаденото удостоверение и предприетите действия, е в невъзможност да посочи адрес и единен граждански номер на ответницата К. Д., защото такива липсват в компетентните за това общински служби, то съдът е следвало съгласно чл. 101, ал.1 ГПК или да даде следващи конкретни указания на ищцата по какъв начин да отстрани нередовността на исковата молба - откъде и с какви данни да се снабди, или е следвало да пристъпи към приложение на нормата на чл. 29, ал.3 ГПК и свързаната с нея норма на чл. 48 ГПК, които предвиждат ред на участие в процеса на лица с неизвестен адрес, а именно чрез назначаване на особен представител. По този начин от една страна се обезпечава продължаването на процеса и от друга страна се гарантират интересите на това лице, чийто адрес не е известен и няма как да бъде призовано. Горното обуславя отмяна на обжалваното определение на въззивната инстанция и потвърденото с него прекратително определение на първата инстанция. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия съобразно горните указания. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.