Определение № 4342 от 01.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3375/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от М. Д. Х., чрез адв. Д. С., срещу определение №211/25.04.2024г. по в.г.д.№6/2024г. на Окръжен съд – Видин, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №27/28.02.2024г. в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението е нищожно, постановено при липса на функционална юридическа компетентност (превратно прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК). Претендира за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането да бъде уважено. Насрещната страна “Т. София“ ЕАД, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. Третото лице помагач „Б.“ ООД, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, но е насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Определението, предмет на обжалване, е постановено в производство с предмет иск за установяване дължимостта на вземания произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия и договор за дялово разпределение, както следва: 4 111,38лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2018г. до месец април 2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.06.2021г. до окончателното плащане; 470,88лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г. до 10.06.2021г.; 34, 22лв. – незаплатена цена по договор за дялово разпределение за периода месец май 2018г. до месец април 2020г.; 6,60лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 01.07.2018г. до 10.06.2021г., за които е издадена Заповед за изпълнение, по реда на чл.410 от ГПК, по ч.г.д.№446/2021г. на РС – Белоградчик. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното определение е постановено по предявени искове с цена под определения в ГПК праг за касационно обжалване. Исковете са граждански, оценяеми, облигационни, и по силата на чл.280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.второ ГПК, определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, по отношение на което е постановено. С оглед на това, определението на окръжния съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.248 от ГПК не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на обявяването му. Подадената срещу него частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения, съдът