Определение № 233 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 986/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. С. срещу решение № 2 от 06.01.2022 г. по в.гр.д.№ 482 от 2021 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е потвърдено решение № 1360 от 30.07.2021 г. по гр.д.№ 3491 от 2020 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, IX състав за отхвърляне на предявения от М. П. С. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 27 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди /покупната цена по нотариален акт №... от 05.10.2004 г. за закупуване на ап.№ 68 в [населено място], [улица], ет.8, заплатена от М. С. на лице, което се е представило за собственик на имота с неистински документи/ от противоправно поведение- бездействие на разследващите органи вследствие на което с Постановление от 02.03.2020 г. на прокурор от Районна прокуратура- Варна е прекратено ДП № 649 от 2004 г. по описа на ОД на МВР- Варна, водено за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК срещу неизвестен извършител, поради изтекъл давностен срок по чл.81, ал.3 НК.

В жалбата се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, необосновано, постановено при допуснати от съда нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на чл.6 от ЕКЗПЧОС за гарантиране на съдебна защита на жертвите на престъпление, съгласно приетото в решение № 60265 от 20.12.2021 г. по гр.д.№ 1701 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., на Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, на ППВС № 7 от 1959 г. и на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на претендираните имуществени вреди.

Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитиоето на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: Следва ли наличието на каквито и да е извършени от Прокуратурата процесуално-следствени действия, при каквато и да е продължителност на проведеното от органа производство, да се приема от съда за основание за отхвърляне на предявения иск по чл.49 ЗЗД за имуществени вреди или решаващият съд следва да разгледа всяко от тези действия поотделно и да извърши преценка доколко ефективни и навременни са били ?

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

Не е налице обаче соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд, тъй като в жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправни въпроси от значение за конкретното дело, по който въпрос решението да противоречи на практиката на ВКС.

Освен това, няма противоречие между обжалваното решение и посочените в изложението решения на ВКС:

1. В решение № 60265 от 20.12.2021 г. по гр.д.№ 1701 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че пострадалият от престъпление има право да претендира за вреди от неправомерни или забавени действия и актове на Прокуратурата на основание ЗОДОВ или ЗЗД. Напълно в съответствие с това решение на ВКС, в обжалваното решение е прието, че ищецът има право да претендира за заплащане на обезщетение от неправомерно поведение /действия или бездействия/ на прокурори и разследващи органи по дознанието, водено за престъпление, по което той е пострадал. Предявеният от него иск е отхвърлен не защото като пострадал от престъплението няма право да претендира за такова обезщетение, а защото по конкретното дело съдът е установил, че прокурорите от Районната прокуратура- Варна не са извършили неправомерни действия, нито са бездействали неправомерно по ДП № 649 от 2004 г. Напротив, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай са били взети всички необходими мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, вкл. за събиране на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и откриване на извършителя на престъплението.

2. Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касатора Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е даден отговор на въпрос, който е напълно неотносим към настоящото дело- дали съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ и ако да- в кои случаи.

3. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана по искове, предявени от граждани за претърпени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на техни служители. Същото е прието и в обжалваното решение- че Прокуратурата на РБ носи отговорност за вредите, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на нейни служители, но в конкретния случай не са установени такива незаконосъобразни действия или бездействия на прокурори от РП- Варна при ръководството и надзора за законосъобразно провеждане на разследването по ДП № 649 от 2004 г.

4. Няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора ППВС № 7 от 1959 г. и ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на претендираните имуществени вреди, доколкото този въпрос въобще не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът въобще не се е произнасял по размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, а както бе посочено и по-горе, е отхвърлил иска като неоснователен, тъй като е приел, че не са установени неправомерни действия или бездействия на прокурорите от РП- Варна при ръководството и надзора за законосъобразно провеждане на разследването по ДП № 649 от 2004 г.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставения въпрос /Следва ли наличието на каквито и да е извършени от Прокуратурата процесуално-следствени действия, при каквато и да е продължителност на проведеното от органа производство, да се приема от съда за основание за отхвърляне на предявения иск по чл.49 ЗЗД за имуществени вреди или решаващият съд следва да разгледа всяко от тези действия поотделно и да извърши преценка доколко ефективни и навременни са били ?/, тъй като този въпрос не е свързан с приложение и тълкуване на материалноправна или процесуалноправна норма, приложима по конкретното дело. Въпросът не е правен, а фактически и по същество е свързан с правилността на решението, с преценката на събраните по делото доказателства и цели проверка на обосноваността на направените от въззивния съд правни изводи, каквато проверка ВКС няма право да извършва в производството по чл.288 ГПК.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението на Варненския апелативен съд не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение