Определение № 54 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 689/2019 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. А. Б. чрез адвокат Б. П. от АК-П. срещу решение № 1309/31.10.2018 г. по в.гр.д. № 1948/2018 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 2949/23.07.2018 г. по гр.д.№ 7718/2018 г. на Районен съд Пловдив и се отхвърлят предявените искове от В. А. Б. против Основно училище „Димитър Талев“, [населено място], представлявано от директора И. М. Ч., за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № РД-11-1018/12.03.2018 г. за уволнението на В. А. Б. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Завеждащ административна служба”, както и за присъждане на обезщетение в размер на 4962 лева за оставането й без работа за шест месеца от 12.03.2018 г. до 12.09.2018 г. поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по уточнените от настоящия състав на Върховния касационен съд при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК въпроси, които се свеждат до материалноправните въпроси: Счита ли се, че има промяна в изискванията за заемане на определена работа, когато има прибавяне на нови или отпадане на други съществени трудови функции в сравнение с тези от предходната длъжностна характеристика или се счита, че има промяна в характера на работата; Счита ли се за злоупотреба с право прекратяването на трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за което не се предвижда закрила при уволнение по чл.333 КТ, когато изискванията за съответната длъжност са въведени от работодателя с нова длъжностна характеристика след сключването на трудовия договор; Следва ли въззивният съд да се произнесе със собствени мотиви, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Според касатора, повдигнатите въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От Основно училище „Димитър Талев“, [населено място], представлявано от директора И. М. Ч., чрез адвокат Л. Л. от АК - П. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата като считат, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендират направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността “Завеждащ административна служба” при ответника, по трудов договор, прекратен със Заповед № РД-11-1018/12.03.2018 г. на директора на училището, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради липсата на необходимото образование и квалификация за изпълняваната работа. Съдът е установил, че изискванията за длъжността са били променени от работодателя с нова длъжностна характеристика, утвърдена със заповед от 23.02.2017 г., а трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като тя не отговаря на въведените нови изисквания за заеманата длъжност. С влязло в сила решение по гр.д.№ 8172/2017 г. на Районен съд Пловдив, уволнението на ищцата е признато за незаконно, тъй като при сравнение на двете длъжностни характеристики от 2013 г. и 2017 г., в новата са били въведени съществени изменения, които всъщност формират нова длъжност и не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ. След възстановяването й на работа, на ищцата е връчена нова длъжностна характеристика от 2018 г., а трудовото правоотношение отново е прекратено с уволнителна заповед № РД-11-1018/12.03.2018 г. по чл.328, ал.1, т.6 КТ, считано от 13.03.2018 г. Според мотивите на въззивния съд, работодателят може законосъобразно да упражни правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като ищцата не притежава необходимото образование за заеманата длъжност, въведено от работодателя с новата длъжностна характеристика от 2018 г., в която се променят само добавените трудови функции през 2017 г., но се запазват тези на предходната длъжностна характеристика от 2013 г., поради което предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за шестмесечен срок поради незаконното уволнение са неоснователни. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените в първата част на изложението въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 507/08.07.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г., ІV г.о., решение № 241/13.03.2007 г. по гр.д. № 1212/2004 г., ІІІ г.о. и решение № 207/02.10.2014 г. по гр.д. № 2355/2014 г., III г.о., в които се приема, че изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт, в длъжностната характеристика или щатното разписание. Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация на определена длъжност с щатното разписание и длъжностна характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт. В тези случаи, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да преценява дали е налице обективна необходимост от въведената промяна в изискванията за съответната длъжност, но работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата и императивните изисквания на закона, в това число и забраната за злоупотреба с права – чл.8, ал.1 КТ, което обстоятелство при своевременно наведен довод подлежи на съдебен контрол. В решение № 730/29.11.2010 г. по гр.д. № 28/2010 г., Върховният касационен съд приема, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, изменението в изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Когато наред с въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация се променят и трудовите функции /изцяло или отчасти/, работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но поради съкращаване на щата, а не на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. В случая, според мотивите на решението, измененията на изискванията за длъжността на ищцата е чрез отпадане на прибавените трудовите функции по длъжностната характеристика от 2017г., но без възлагане на нови трудови функции, т.е. при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Тези изводи са в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд - не е налице разширяване на трудовите функции и отговорности, но отпадат съществено различните, въведени от работодателя с длъжностната характеристика от 2017 г., който променя само образователните изисквания на длъжността, но без да я трансформира, с оглед на което не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговор на материалноправния въпрос, счита ли се за злоупотреба с право прекратяването на трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за което не се предвижда закрила при уволнение по чл.333 КТ, когато изискванията за съответната длъжност са въведени от работодателя с длъжностната характеристика след сключването на трудовия договор, се дава с т.2 на Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 4/2017 г., в което се приема, че основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор е налице, когато след сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, освен ако работодателят променя първоначалните изисквания за длъжността с единствената цел да бъде прекратено трудовото правоотношение на работника или служителя. При въведен довод от ищеца в исковата молба, в този случай, ще е налице нарушение на чл.8, ал.1 КТ и уволнението следва да се отмени като незаконосъобразно, тъй като работодателят не може да черпи благоприятни за себе си последици от своето неправомерно поведение. Само ако се установи по надлежния ред по делото, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена при злоупотреба с права от работодателя, тя ще подлежи на отмяна като незаконосъобразна. С цитираното тълкувателно решение се преодолява противоречието при разрешаване на въпроса в практиката на ВКС, поради което изводите на въззивния съд, че изменението на изискванията за образование и/или квалификация с длъжностна характеристика, след възникване на трудовото правоотношение осъществява хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, са изцяло в съответствие с практиката на ВКС. В случая, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че не се обосновава извод за злоупотреба с право, тъй като действията на работодателя не са целенасочени към прекратяване на трудовия договор с ищцата, а от установените по делото факти не се оборва добросъвестността на работодателя, т.е. крайните изводи на съда са в съответствие с дадените разяснения в т.2 на ТР № 4/2017 от 01.02.2020 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК. Последният процесуалноправен въпрос, за приложението на чл.272 ГПК, във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения във въззивната жалба, не обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая, въззивният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, като е посочил, че възприема напълно съображенията, изложени в първоинстанционното решение по направеното възражение за злоупотреба с права, тъй като с промяната на образователните изисквания за длъжността, въведено от работодателя с новата длъжностна характеристика от 2018 г., отпадат само добавените трудови функции през 2017 г., но се запазва изискването за висше образование, на което ищцата не отговаря, с оглед на което предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни. Тези изводи са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, според която предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, тъй като не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство (решение № 34/26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6256/2014 г., II г.о., решение № 123/28.05.2014 г. по гр.д. № 7750/2013 г., I г.о. и др.). Предвид изложените съображения поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи, че съдебната практика се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Основно училище „Димитър Талев“, [населено място], представлявано от директора И. М. Ч., чрез адвокат Л. Л. от АК - П. са поискани заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение