Определение № 395 от 18.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 295/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на Р. Д. Т. от гр. П. срещу определение №1218 от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. №59/2010 г. на Плевенския окръжен съд, в частта му, с която е отменено определението от 9.09.2009г. по ч.гр.д. №3429/09г. на Плевенския районен съд, с което на основание чл.420 ал.2 ГПК е било спряно изпълнението по изп. д. №20097560400714 на Ч. съдебен изпълнител Цв. Н. по отношение на невъзразилите длъжници С. Г., Р. Т., В. К. и Т. Д. В писмен отговор К. “Н”, гр. С. счита частната касационна жалба за неоснователна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Разпоредбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК/отм./, поради което даденото разрешение с т.6 на ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС г. не е загубило сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение