Определение № 3952 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от А. П. А. от гр. Червен бряг против Определение № 531 от 06.02.2025 г., постановено по адм. д. № 826/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен с доводи за неправилност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, Община – Червен бряг, по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното с нея определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна,за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Плевен е върнал исковата молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу Община –Червен бряг, на подателя й А. П. А. от гр. Червен бряг и е прекратил производството по адм. д. № 826/2024 г. по описа на АС - Плевен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният срещу Община – Червен бряг иск за репариране на неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално недопустим. След постановяване на Определение № 161 от 09.01.2025г. по адм.д. № 11085/2024г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е отменено предходно прекратително определение по адм.д. № 826/2024 г. по описа на АС-Плевен и делото е върнато на същия административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, АС-Плевен с нарочно свое разпореждане № 255 от 15.01.2025г. е оставил отново исковата молба на А. П. А. без движение с подробни указания за отстраняване в 7-дневен срок от съобщаването на констатираните в същата нередовности съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на отменителното определение на ВАС. В изпълнение на това разпореждане ищецът със своя молба- уточнение / л.38 по делото/ е посочил, че претендира вреди не само от неизпълнение на посоченото от него съдебно решение на ОкрС – Плевен, но и от множество решения на Общински съвет – Червен бряг, с които неговите заявления за привеждане в действие на съдебното решение за вида обезщетяване по ЗОСОИ и за прекратяване съсобствеността му с община – Червен бряг са оставени без уважение. В горния смисъл ищецът сочи Решения на ОбС-Червен бряг, както следва: № № 38 /28.01.2004г.;364/15.10.2001г.;712/28.09.2017г. и 1387/25.07.2019г.Според А. П. А. всички тези решения на ОбС- Червен бряг, както и цялостното бездействие на община- Червен бряг от 2001г. представляват незаконосъобразно бездействие, а когато са взети решения в разрез с правото му на собственост, представляват незаконосъобразни действия по смисъла на ЗОДОВ. Въз основа на горните уточнения, АС-Плевен е приел, че предявеният иск е недопустим по следните съображения: На първо място – недопустимо ищецът претендира вреди от неотменени по съдебен ред актове на ОбС-Червен бряг. А. нито твърди, нито доказва,че посочените от него три решения на ОбС - Червен бряг, от постановяването на които същият претендира вреди, са били обжалвани от него / каквато възможност за защита е предвидена с разпоредбите на чл.21, ал.8 от ЗМСМА и чл.8, ал.11 от ЗОбС /, а още по-малко – че същите са отменени като незаконосъобразни. Само при отмяната като незаконосъобразен на подлежащ на обжалване по реда на АПК акт, е допустимо да се претендират вреди по ЗОДОВ от него. / в т.см. чл.204, ал.1 от АПК и самото заглавие на тази разпоредба /. На следващо място - доколкото се претендират вреди и от незаконосъобразното бездействие на общината да прекрати съсобствеността с ищеца и да осигури пълноценното упражняване правото му на собственост върху притежаваната от него идеална част от съсобствения имот, съдът е приел, че в този случай община –Червен бряг действа не като административен орган, а като гражданскоправен субект, упражняващ правото си на собственост, поради което не осъществява административна дейност, съответно – не е налице незаконосъобразно действие или бездействие по смисъла на чл.250, чл.256 и чл.204, ал.4 от АПК. По горните съображения АС- Плевен е върнал исковата молба на подателя й по реда на чл.130 от ГПК вр. чл.144 от АПК и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно, макар и по частично различни от изложените в мотивите му съображения. Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ предвижда възможност физически и юридически лица да претендират обезщетение за вреди от държавата и общините за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавни или общински органи или длъжностни лица, издадени или осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай А. А., видно от първоначално предявената искова молба и внесените в нея уточнения с молба от 27.01.2025г., твърди настъпили за него неимуществени вреди от няколко решения на ОбС-Червен бряг, с които не се уважава негово искане за доброволно прекратяване на съсобственост по отношение на определен недвижим имот, намиращ се в съсобственост между ищеца и общината. Нито се твърди, нито се доказва по делото същите решения да са обжалвани или отменени. Не се твърдят каквито и да било конкретни действия или бездействия от страна на органи или длъжностни лица на община – Червен бряг, които да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност. В случаите на чл. 36 от Закона за общинската собственост община- Червен бряг действа като равнопоставен субект на собственост, доколкото отношенията на съсобственост, съответно действията по прекратяването на съсобствеността и / или разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот, съставляват гражданскоправни правоотношения, които се регулират и разрешават не от административното, а от гражданското право. Именно гражданскоправния характер на тези правоотношения обуславят наличието на разпоредбата на чл.36, ал.2 от АПК, съгласно която при прекратяване на съсобствеността по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и на Гражданския процесуален кодекс.Ищецът има правната възможност да предяви иск за прекратяване на съсобствеността с община – Червен бряг пред общия съд по реда на чл.341 и сл. от ГПК или да поиска на основание чл.32, ал.2 от ЗС, отново от общия съд, разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот. Доколкото в случая ответникът не осъществява административна дейност, а действа като равнопоставен гражданскоправен субект – съсобственик на недвижим имот, правилно АС-Плевен е приел предявената искова претенция за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за недопустима и правилно на основание чл.130 от ГПК е върнал исковата молба на подателя й, като е прекратил производството по делото. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АС – Плевен, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение