Определение № 264 от 08.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1498/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответниците Х. Й. Г., М. П. Г. и М. К. С. чрез процесуалния им пълномощник – адв. И. Д. срещу решение № 310/15.03.2023г. по в.гр.д.№ 1845/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260589 от 17.02.2022 год., постановено по гр.д.№ 7125/2018 год. по описа на СГС, ГО, 15-ти състав, с което Х. Й. Г., М. П. Г. и М. К. С. са осъдени при условията на солидарност да заплатят на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 59 274.01 швейцарски франка, представляваща част от главница за периода 10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36693 от 27.06.2008 г., изменен с допълнителни споразумения и договори за встъпване в дълг от 10.11.2010г. и 27.04.2012г., заедно със законната лихва от 29.05.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 720 лева, представляваща разноски за нотариални такси.

Касаторите поддържат, че решението е недопустимо, необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Считат, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, който следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК, като се позовават на противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Поддържат, че има твърденията за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита от страна на банката, т.е. търсена предсрочно изискуема главница, но същевременно претендираната сума за главница е съобразно посоченото в исковата молба за период до датата на исковата молба – до 28.05.2018г. Предвид горното считат, че въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на САС, като се позовават на практиката, обективирана в решение №150/08.07.2022г. по гр.д.№4188/2021г. на ВКС, 4 г.о. и др. Поддържат също така, че въззивният съд не е отстранил релевираната от тях липса на доклад от първоинстанционния съд, като считат, че направеният от СГС доклад е непълен и неточен, тъй като не съдържа конкретните допълнителни споразумения. Касаторите се позовават на процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на допълнителни, повторни и тройни съдебни експертизи по подробно изложените доводи. Позовават се и на това, че нито въззивният, нито първоинстанционният съд не били изключили доказателства, които са били оспорени и чиито оригинали не били представени. Също така считат, че в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд отказал да събере нови доказателства. Поддържат и че е налице нарушаване на принципа на служебното начало по чл. 7 от ГПК, тъй като съдът не съдействал за изясняване на делото и не бил отговорил на довода относно изчисленията на сумите от първоинстанционния съд и защо това не е съобразено с признанието на факт от ответника по чл. 175 от ГПК, според който непогасеното задължение възлиза на 3061,77 швейцарски франка, който не кореспондира с търсената главница от 59 274,01 шв. франка. Касаторите изтъкват и че другата страна била ненадлежно представлявана пред съда. Поддържат и че съдилищата не били коментирали нищожните и неравноправни клаузи в договора и допълнителните споразумения към него. Предвид подробно изложените съображения претендират допускане до касация и обезсилване, евентуално отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?, за който поддържа, че са налице едновременно основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК и че въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.3 на ТР 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №174/12.01.2011г. по т.д.№36/2010г. на 1 т.о. на ВКС, решение № 243/ 31.05.2011г. по гр.д.№976/2010г. на 1 г.о. на ВКС, решение №228/11.01.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ГК, 2 г.о., решение № 240/15.01.2021г. по гр.д.№3944/2019г. на 4 г.о. и др.

2. „Неравноправни ли са клаузите в договор за банков кредит, който банката отпуска и се усвоява от клиента кредит в левова равностойност на определена сума в швейцарски франкове, а се задължава клиентът да погасява в друга валута /в швейцарски франкове/, която банката му продава по курса на деня и в които всички вреди от валутните промени и валутния риск са възложени само в тежест на потребителя?“ като се позовава на противоречие с практиката и конкретно на решение № 95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ВКС, 2 т.о.

Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“ АД не е подал отговор и не изразява становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд, е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, предявен за сумата от 59 274,01 швейцарски франка, представляваща част от неплатена заета сума за периода 10.11.2014 г. - 27.05.2018 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36693 от 27.06.2008 г., изменен с допълнителни споразумения и договори за встъпване в дълг от 10.11.2010 г. и 27.04.2012 г., както и сумата от 720 лева, представляващи разноски за нотариални такси за периода 11.04.2018 г. – 27.05.2018 г. по същия договор за кредит. Приел е, че не са налице твърдените по жалбата процесуални нарушения, както във връзка с доклада, така и по повод приетите по делото експертизи, които е счел, че са ясни, конкретни и в пълнота отговарят на поставените от страните въпроси, като е посочил, че вещите лица са дали и пояснения въз основа на устни въпроси в открито съдебно заседание. Приел е, че от изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна експертиза - обективно дадена въз основа на цялостен анализ на представените по делото доказателства и след направени счетоводни справки в ищцовото дружество, се установявало, че задължението за главница не е погасявано от 10.11.2013 г., за лихвата – от 10.01.2015 г., за таксите - от 08.01.2015 г., за застраховки – от 24.08.2015 г. и че към датата, на която кредитът е направен предсрочно изискуем е имало неплатени вноски по главница, лихви, такси и застраховки, поради което банката законосъобразно е упражнила правото си по чл. 18, ал.1 от договора да обяви същия за предсрочно изискуем, считано от 09.03.2018г. и за това кредиторът надлежно е уведомил ответниците.

САС е приел за неоснователни доводите, че съдът не може сам да извършва изчисления за размера на задължението, позовавайки се на чл. 162 от ГПК, че когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка. С оглед горното е счел, че въз основа на счетоводната експертиза, приетите по делото доказателства за извършените по договора погасявания и след съобразяване неравноправността на отделните клаузи за капитализиране на лихвите, дължимата по договора за кредит сума за периода 10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. е в размер на 88 130.15 швейцарски франка и исковата претенция, която е частична - за сумата от 59 274.01 швейцарски франка, е основателна. Приел е, че съгласно чл. 10, т.3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноски по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение, а с приложените по делото нотариални покани кредиторът е отправил уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е елемент от фактическия състав за основателно предприети принудителни действия, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да платят направените от ищеца разноски за връчване на нотариалните покани, а непогасените нотариални такси за периода 11.04.2018 г. – 28.05.2018 г. са в размер на 720 лева, за която сума претенцията също е основателна. С оглед гореизложените доводи е потвърдил изцяло решението на СГС.

По доводите на касаторите относно предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, съдът намира следното:

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може служебно да допусне до обжалване въззивното съдебно решение, по отношение на което се установява вероятност да е нищожно – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, както и при вероятност съдебното решение да е недопустимо – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Твърди се, а и се установява при служебната проверка от съда, че в обстоятелствената част на исковата молба се сочи обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, респ. наличие на предсрочно изискуема главница, както и други вземания по договора, но същевременно в петитума се търси главница само за период до 27.05.2018г., два дни преди датата на исковата молба. Поради съществуващата вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и при съществуваща неяснота относно предмета на спора, с който съдът е сезиран, следва да се допусне касационно обжалване. При наличие на основанието по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, съдът не дължи преценка на заявените основания за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, като останалите поставени правни въпроси ще бъдат обсъдени с решението по същество.

На касаторите следва да бъде указано в едноседмичен срок, считано от съобщението да заплатят по сметна на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 2 021,86 лв. съгласно чл.18, ал.2, т.2 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.