Определение № 50141 от 16.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 658/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Вършец милк“ ЕООД чрез адв. М. В. и адв. С. Г. обжалва решение № 42 от 11.06.2021 г. по в.т.д. 254/21 г., по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260002/06.01.20201 г. на ОС – Варна, т.д. 687/19 г. в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от „Вършец Милк“ ЕООД срещу „Мангле инвестмънт“ ООД и Л. Т., с участието на синдика на „Мангле инвестмънт“ ООД, иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, за установяване несъществуването на прието необезпечено вземане на Л. Т., включено в списъка с приети вземания с ред съгласно чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ до размер на сумата от 29 565,63 лв, представляваща левова равностойност на дължима от несъстоятелния длъжник „Мангле инвестмънт“ ООД сума, дължима след прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 05.03.2007 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното съдебно решение. Изложени са съображения за неправилно приложение на чл. 110 от ЗЗД – основание за отмяна на решението, предвидено в чл. 281, т. 3, пр. 1 от ЗЗД – неправилно приложение на материалния закон. Счита, че на стр. 9 от решението, съдът бил допуснал математическа грешка при изчисляване на давностните срокове, която грешка водела до последващи неправилни изчисления и до крайния извод, че давностният срок не е изтекъл. Възможно било да се касае и за техническа грешка, при която вместо правилната дата 05.09.2008 г., съдът неправилно е написал 05.09.2009 г., вследствие на което и съобразно последващите изчисления с тази неправилна дата, съдът преценявал, че до момента на предявяване на дълга 07.09.2018 г. не били изтекли 2 х 5 годишни давностни срокове. Въпросните 5 + 5 години били изтекли на 05.09.2018 г. (ако се приемела логиката на обжалваното решение). Освен това счита, че е налице съществено процесуално нарушение, допуснато при постановяване на въззивното съдебно решение, изразяващо се в липса на указания към ищеца по отношение на установяване на възражението за изтекла погасителна давност. Съдът не бил указал на ищеца, че не сочи доказателства за това кога е започнало строителството на сградата, с оглед определяне началото на давностния срок. Пред въззивния съд такива доказателства били представени. Излага съображения за липса на обсъждане на всички негови доводи и излагане на мотиви относно събраните доказателства. Счита, че най-същественият проблем по делото е, след като от падежа на задължението по предварителния договор са изминали много повече от 5 години, изявлението на синдика в състояние ли е да преодолее последствията на погасителната давност, на която се позовава конкуриращият се кредитор или не. Ако се допуснало, че с изявлението за прекратяване на договора, синдикът преодолявал изтеклата погасителна давност, то решението на АС – Варна, щяло да бъде правилно. Но ако било вярно, че синдикът не можел да заличи по този начин давността, то по делото било ясно и доказано, че от уговорената крайна дата на сключване на нотариален акт, с изграден и въведен в експлоатация обект, до предявяване на вземането и предшестващото го с малко изявление на синдика за прекратяване на договора, били минали много повече от 5 години. Именно това представлявало правния въпрос, който е важен за изхода на делото. Моли да се отмени решението е вместо него се постанови друго, с което се приеме, че вземането на Л. Т. не съществува, тъй като били погасени по давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: Ако от падежа на задължението по предварителния договор за строителство и прехвърляне на въведен в експлоатация обект с нотариален акт са изминали много повече от 5 години, без предприети действия за спиране или прекъсване на давността (какъвто е настоящият случай) изявлението на синдика по реда на чл. 644 ТЗ (направено много след изтичането на петте години), в състояние ли е да преодолее последствията на погасителната давност, на която се позовава конкуриращият се кредитор, или не. Правилно ли е изявлението на синдика да бъде приравнявано по правни последствия на признанието от страна на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД? Само, ако се допуснело, че с изявлението си за прекратяване на договора синдикът преодолява изтеклата погасителна давност, то решението на АС – Варна, щяло да се яви правилно. Но ако било вярно, че синдикът не може „да заличи“ по този начин, давността, текла преди той дори да бъде назначен като синдик, то по делото било ясно и доказано, че от уговорената крайна дата за сключване на нотариален акт с изграден и въведен в експлоатация обект, до предявяване на вземането и предшестващото го с малко изявление на синдика изявление за прекратяване, били минали много повече от 5 години бездействие. Липсвал пряк отговор на този въпрос в обжалваното решение. Възражението, че е изтекла погасителна давност, която била погасила правото на г-н Т. да иска каквото и да е по този предварителен договор, изобщо не било разгледано. Единственият кредитор, който се бил „сетил“, че вземането му е погасено по давност бил г-н Т. чрез процесуалния си представител и затова бил инициирал производството по чл. 644 от ТЗ, с което е направил опит да елиминира иначе основателното възражение за погасителна давност на конкуриращия се кредитор. Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Освен това счита, че решението е очевидно неправилно, като сочи основание съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК. Синдикът на „Мангле инвестмънт“ ООД, Г. С. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като в случая било налице извънредно безвиновно прекратяване на предварителния договор. Ответникът Л. Т. чрез адв. С. В. И. оспорва искането за допускане касационно обжалване. Формулираният въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК бил фактически, а не правен. Освен това не кореспондирал с фактическите и правни изводи, формулирани във въззивното съдебно решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирана да обжалва решението страна, в предвидения в закона срок. За да потвърди решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск от кредитор цесионер, придобил вземането си от кредитор с прието вземане, включено в одобрения списък съгласно чл. 692 от ТЗ, срещу друг кредитор с прието вземане. Въззивният съд е посочил, че с процесния предварителен договор от 05.03.2007 г. за продажба на недвижим имот в строителство, неизпълнен от строителя и продавач „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност/ до откриване на производството по несъстоятелност на това дружество с решение № 57 от 18.01.2017 г. на ОС – Варна, т.д. 848/16 г., предварителният договор от 2007 г. не е бил нито развален, нито прекратен по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона съгласно чл.20а, ал.2 от ЗЗД. Този договор бил действащ по време на производството по несъстоятелност на длъжника. С уведомление от 31.08.2018 г. до кредитора-купувач, във връзка с отправена покана от този кредитор, синдикът отправил изявление за прекратяване на договора, на основание чл. 644, ал. 3 от ТЗ. Прекратяването на договора било поради това, че дейността на дружеството в несъстоятелност била прекратена и то обективно не е било в състояние да изпълни поетите с договора задължения. След прекратяване на договора от синдика, за кредитора е възникнало вземане за връщане на заплатената част от цената по същия, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД с левова равностойност на доказаната според съда част от 29 565,63 лв., като в частта за разликата до 35 547,21 лв., първоинстанционното решение било влязло в законна сила като необжалвано. След като вземането възниквало след прекратяване на договора и това е станало на 31.08.2018 г., очевидно било, че същото не е погасено по давност към момента на предявяването му в производството по несъстоятелност. Купувачът по предварителния договор не го е развалил в предходен момент, не можело да има погасяване по давност на вземането за връщане на заплатената част от цената на имота, преди същото да е възникнало, а това било станало едва в производството по несъстоятелност с прекратяване на договора от синдика на дружеството – длъжник. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, не се установи основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр.2 от ГПК. По отношение на формулирания довод за очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, тя не може да се установи от обжалвания акт, без извършване на същинска проверка относно правилността на въззивното съдебно решение. От мотивите на решението не може да се установи неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения. Липсва противоречие в мотивите или грешни логически изводи. Не може да се установи неправилност на съдебното решение поради грубо противоречие на закона, приложение на норма, която е несъществуваща или приложение на норма в обратния смисъл. По отношение на формулираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК становище, настоящият съдебен състав намира, че не е обосновано основание за допускане касационно обжалване. Общо основание за допускане на касационно обжалване може да има само, ако касаторът е посочил правен въпрос, не само включен в предмета на делото, но и разрешен от въззивния съд по начин, който да обоснове решението по делото, изхода на спора. В случая въззивният съд, за да приеме, че има вземане за неоснователно обогатяване за ответника по иска – кредитор с прието вземане за неоснователно обогатяване, включено в одобрения списък по чл. 690 от ТЗ, е посочил, че основанието на предявеното вземане от кредитора с прието вземане, е прекратен с изявление на синдика на основание чл. 644 от ТЗ, предварителен договор за построяване на апартамент и прехвърляне на право на собственост върху същия. Приел е, че до момента на отправяне на изявлението от синдика на основание чл. 644 от ТЗ, липсва разваляне на предварителния договор с изявление от кредитора-купувач като изправна страна. Това е обусловило и извода на съда да приеме, че давността е започнала да тече от прекратяване на договора, настъпило с изявлението на синдика и към момента на предявяване на вземането не е изтекла погасителната давност. В мотивите на въззивното съдебно решение не са обсъдени доводите за погасяване по давност на правата на кредитора от сключване на предварителния договор. В този смисъл, липсва разрешение от въззивния съд, обуславящо изхода на спора, за да се приеме, че е налице общо основание за допускане касационно обжалване. Изложените съображения относно необсъждане на доводите на въззивния жалбоподател не представляват формулиран правен въпрос. Други, обуславящи изхода на спора правни въпроси не са формулирани. В производството по чл. 288 от ГПК, така както е дефинирано в чл. 280 от ГПК, е от значение въззивното съдебно решение и повторното разрешаване на правния спор. Предмет на касационното производство не е първоинстанционното съдебно решение, така както са изложени мотиви от касационния жалбоподател. В случая липсва разглеждане на правния въпрос за погасяване по давност на правото на иск за обявяване на предварителния договор в окончателен, липсва установен факт на разваляне на предварителния договор, за да може да се преценява дали своевременно е упражнено това право или е погасено по давност. Посочените съображения в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК не са свързани с въззивното съдебно решение, тъй като няма изложени мотиви в този смисъл. Основанието за допускане касационно обжалване може да се преценява само при спазване изискването на чл. 280 от ГПК и същността на допускането до касационно производство е свързана само с предмета на въззивното производство и осъщественото произнасяне от въззивния съд, но не и с изложените мотиви от първоинстанционния съд. Предмет на касационното производство, съответно на производството по чл. 288 от ГПК е въззивното съдебно решение, с което повторно е разрешен правния спор между страните в отнесената пред въззивния съд част. Не може да се разглеждат доводи, свързани с твърденията на ищеца. Предмет на произнасянето са само правните въпроси, разрешени от въззивния съд и обуславящи изхода на спора. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да формулира правен въпрос, който е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд. Касационният съд може само да уточни поставен правен въпрос, с оглед обстоятелствата, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но не може да извлича правен въпрос от изложените обстоятелства. Както вече бе посочено, формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос, не е разрешен от въззивния съд и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Липсват данни за сторени разноски пред касационната инстанция от ответника по касационната жалба Л. Т., поради което не следва да се присъждат. Върховният касационен съд на Р България