Определение № 1291 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Р. К. и С. А. К., дамата от гр А., ул*** да бъдат срещу въззивно решение № 1534 от 17.12.2024 г. по гр.д.№ 2837/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 373/15.07.2024г., постановено по гр.д.№ 1739/2021 г. на Асеновградски РС. С последното са отхвърлени предявените касаторите искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците М. Д. М. и Д. И. М., двамата от гр А. ул ***, да премахнат незаконно изградената си ограда, както и изпълнения незаконен строеж пристройка и надстройка на сграда с КИ ***, с което е намалено изискващото се три метрово отстояние от имотната граница с ПИ ***. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС и чл. 47, ал.2 ЗУТ, защото не е спазено изискуемото разстояние от три метра от границата със съседния имот и оградата навлиза в имота на ищците. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Формулирани са три въпроса: 1. Какво е допустимото отклонение от строителните книжа, за да се счита едно строителство за незначително и навлизането с една малка част в чужд имот да не води само по себе си до смущаване на правото на собственост; 2. Може ли да се приеме, че само по себе си издадено разрешение за строеж на плътна ограда, без да е изпълнено задължението по чл. 48 ЗУТ за изрично писмено съгласие на собственика на съседния имот, е незначително отклонение от строителните книжа и изпълнено в съответствие с административния акт; 3. Самият факт на осъщественото незаконно строителствно в чужд имот и намаленото със строителството изискване за три метрово отстояние от чужд имот, явява ли се пречка за пълноценно използване на съседния имот, без да е необходимо да се доказва ограничаване правото на собственост на този съседен имот? Ответниците по касация оспорват касационната жалба. Считат решението за правилно, тъй като оградата е изцяло в техния имот и само незначително навлиза към улицата в имота на ищците, незначителното навлизане е в западната част, а жилището на ищците е в източната секция на сградата и не им пречи. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Ищците са собственици на 1/2 ид ч от ПИ с КИ ***по КК на район ***, [община], ведно с източната секция на построената в имота жилищна сграда с КИ ***. Ответниците М. Д. М. и съпругата му Д. И. М. са придобили на основание доброволна делба от 23,02,1994г. на 1/2 ид ч от парцел ***в кв ***по плана на кв *** гр А., сега ПИ с КИ ***, с площ 424 кв м, ведно с южната калканна жилищна в сграда с КИ ***, състояща се от приземен и жилищен етаж, ведно с южната гаражна клетка и стопанска постройка. На 22,08,2018г Б. М. А. и М. Р. А., собственици на другата 1/2 ид ч. от ПИ с КИ ***са учредили на ответниците М. Д. М. и съпругата му Д. И. М. право на надстрояване и пристрояване да изградят по одобрен инвестиционен проект и скица-виза от 05,12,2017г и да станат изключителни собственици на надстройка с вътрешно стълбище на два етажа, състоящи се от етаж на кота +2,75м детска стая и дрешник, етаж на кота +5,75м предверие, спалня и баня с площ на всеки етаж от 30 кв м., която да се изпълни над съществуващата плоча на едноетажна сграда гараж с КИ ***, като надстройката същевременно се явява и пристройка, която ще се присъедини към съществуващата двуетажна еднофамилна жилищна сграда с КИ ***. На съсобствениците Д. И. М., М. Д. М., Б. М. А., Г. Р. Ю. и М. Р. А. е издадено разрешение за строеж № 246/18,09,2018г за построяване на плътна ограда с височина 2,20м от по ниско прилежащия терен между ПИ с КИ ***към ПИ с КИ ***, ***и ***по КК на гр А.. Издадено е и Разрешение за строеж № 136/17,05,2018г за построяване на надстройка, пристройка и преустройство на жилищна сграда в УПИ *** кв ***по плана на кв *** А. съгласно инвестиционен проект, одобрен от [община]. Според заключението на СТЕ, изготвено от в л Т., сградата с КИ ***е изпълнена в отклонение на одобрените книжа за пристройка и надстройка и преустройство на жилищна сграда в частта пристройка на балон /тераса/ от юг, защото строеж на тераса към първи жилищен етаж не е включен към допуснатото със строителното разрешение за пристрояване и одобрения проект. Според това вещо лице, в заснемането към 2018 г. не е включена терасата към първия етаж. Според строителните норми, терасата следва да е със ширина 0,90 м. Тези изводи на в.л.Т. са оспорени. Стълбището към втория етаж, като част от съществуващата сграда е изградено едновременно с основната сграда - преди 2018г. Според заключението, изготвено от в.л. Х. от повторната СТЕ, няма доказателства кога е построена първоначално сградата, но терасата е построена едновременно с изграждането й, защото мазилката на терасата съответства с вида на мазилката на къщата - цвета на мазилката е еднакво състарен с този на къщата, а и от снимката на Google Maps от 2012г се вижда че терасата съществува. Този извод на вещото лице е оспорен, но не е оборен, а се подкрепя от показанията на св Р. М. /роднина по сватовство с ответниците/, според когото от 2014г, когато дъщеря му се е омъжила за сина на ответниците, имало тераса и тя била леко пропаднала, и за да я укрепят „пуснали“ четири колони, като според свидетеля обемът на терасата не е променян От заключението на СТЕ на в л Г. се установява, че местоположението на изградената ограда между ПИ с КИ ***и ПИ с КИ ***не съвпада с границата по КК, като в задната част на имотите оградата попада изцяло в имота на ответниците, а в частта към улицата навлиза с около 23 см в имота на ищците. Между парцели *** на ищците и парцел *** – на ответниците регулационната граница не съвпада с границата по КК, но няма доказателства да е приложена регулацията от ищците, респективно от праводателите им, т.е. парцелната граница да е станала имотна. Кадастралната карта е изготвена така, че границата между двата имота минава по имотната граница. Сега оградата е изградена съобразно трасирането на т. 1 и 2. При този начин на ситуиране на оградата, ищците получават по-голяма площ от предвиденото очертание на имота им по кадастралната карта, а сами посочват в касационната жалба и изложението, че няма доказателства да е приложена регулацията, т.е. да са пратили останалата площ, заключена между регулационната линия /в синьо/ и границата по КК /черната линия/ Така изградената през 2018 г. плътна ограда /зелената линия/ попада изцяло в имота на ответниците по КК с изключение на най-предната й част към улицата, където навлиза с 23 см., но в задната част оградата е с 1,63 м. навътре в имота на ответниците спрямо границата по КК. От най-изпъкналата точка от сградата на ответниците до границата по КК разстоянието е 3,10 м., а до новопостроената ограда /по зелената линия/, която е по-навътре в имота на ответниците – разстоянието е 2,56 м. /виж скиците към заключението на л. 101-103/. Ищците твърдят, че ответниците са изпълнили разрешеното им пристрояване и надстрояване на сграда с КИ 184,1 извън обема на одобрения проект, като са изградили външно стълбище и тераса откъм имота на ищците и че новата масивна плътна ограда е изцяло в имота на ищците. Поради което са поискали премахването им. Първата инстанция е приела тези твърдения за недоказани, защото стълбището и оградата са изградени ощще при изграждането първоначално на сградата, поради което иска по чл. 109 ЗС е отхвърлила. Въззивният съд е приел, че постановеното от първата инстанция решение не е недопустимо, защото РС се е произнесъл по формирания петитум в исковата молба - за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградена ограда между двата имота, както и незаконния строеж – пристройка и надстройка към сграда с идентификатор ***в частта на изградена тераса,с твърдения, че е намалено изискващото се триметрово отстояние. Посочил е, че дори процесната тераса да не е част от пристрояването и надстрояването, извършено през 2018г., а да представлява незаконен строеж към момента на изграждане първоначално на сградата, такова твърдение не е правено в исковата молба, а се прави за първи път във въззивната жалба, поради което не може да бъде разгледано – предмета на иска се очертава в исковата молба и това определя защитата на ответника, предмета на доказване и разпределението на тежестта на доказване. Съобразил е, че при различните твърдения във въззивната жалба от тези в исковата молба следва да се преценяват строителните правила и норми и регулацията на имота към момента на изграждане на строежа, но не са събирани доказателства относно това кога е изградена първоначално сградата и дали относно терасата са спазени строителните правила и норми. По същество въззивният съд е приел за неоснователен иска за премахване на терасата, предвид установеното, че не е част от пристрояването през 2018 г., а е съществувала още към 2012 г. Съдът е приел, че с извършеното пристрояване и надстрояване не са нарушени изискванията на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ за отстоянията на сградите от страничните гранични линии между имотите предвид установеното, че от най-изпъкналата точка на сградата на ответниците /терасата/ до кадастралната граница разстоянието е 3,10 м. Самата тераса би била незаконна само ако е с ширина над 0,90 м., но за това не са събрани доказателства и е недоказано неспазване на строителните правила и норми към момента на изграждането на терасата. Относно искането за премахване на оградата, въззивният съд е приел, че навлизането с малка част в имота на ищците откъм уличната регулация не води само по себе си до смущаване на правото на собственост на ищците, като се е позовал на приетото в ТР№4/06.11.2017, т.д.№4/2015, ОСГК, че за уважаване на иска по чл.109 от ЗС е необходимо доказване на неоснователно действие на ответника, с което смущава правото на собственост. Посочените изключения, когато естеството на нарушението е такова, че не е необходимо да се доказва пречене в случая не е налице, защото по-голяма част от оградата е разположена изцяло в имота на ответниците, вместо по имотната граница в двата имота по равно, а навлизането е в много малка част от имота, само в посока на улицата /с 23 см./ и е от на запад, а собствения на ищците К. самостоятелен обект от сградата е разположен в източната част на ПИ, т.е. навлизането не създава пречки за ищците.да ползват своя имот. Затова е потвърдено решението на РС, с което са отхвърлени и двата иска. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 ГПК Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Неоснователно се подържа оплакване за недопустимост на решението поради потвърждаване от въззивния съд на недопустимо решение. РС се е произнесъл по иска, с който е сезиран – премахване на незаконна тераса, като част от пристрояването. Установено е, че терасата не е била част от пристрояването, в разрез с твърдението в исковата молба и уточнението към нея. Съдът е посочил, че и при изграждането на основната сграда да е изградена терасата, то не е доказано, че е в нарушение на строителните правила и норми, не е доказано друго разположение на имотната граница по КК, а от терасата до нея разстоянието е 3,10 м. Тъй като не е налице произнасяне по непредявен иск, решението на РС не е било недопустимо, а поради това не е недопустимо и потвърдителното въззивно решение. Предвид изложеното, не са налице и основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Първият въпрос е неопределящ за изхода от спора, защото за уважаване на иска по чл. 108 ЗС е без значение дали строежа е законен или незаконен, а кумулативно дали съставлява неоснователно действие и дали създава пречки на ищеца или смущава упражняване правото му на ползване. И при законно преустройство може успешно да се проведе иск по чл. 109 ЗС /ТР № 31/1984г. на ОСГК, решение № 324/21.06.2010г. по гр.д.№ 1320/2009г. ІІ гр.о./ Същевременно собственика не е задължен да търпи незаконния строеж, дори той да е със статут на „търпим строеж“, ако такъв строеж ограничава правото му на собственост. / решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр. д. № 1699 от 1992 г. на ВС, ГК, I г. о., решение № 591 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 1593 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2770 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о., решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 4880 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о./ Предвид изложеното, няма в съдебната практика създадени правила за допустимото отклонение от строителните книжа, за да се приеме, че са извършени неоснователни действия, които пречат на ищеца. Затова по първи въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поради това, че и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС следва да е налице кумулативно, за да бъде уважен този иск, то не може и да се унифицира съдебната практика относно това кое нарушение на строителните правила и норми е незначително. Въпросът е конкретен, а отговора изисква конкретна преценка и на другата предпоставка на иска по чл. 109 ЗС и поради това по първи въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от изложеното, въззивното решение е съобразено с Решение № 164 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 834/2023 г., II г. о. В него е изяснено, че допустимата грешка в КК по 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 31 ЗКИР е от значение при иск по чл. 109 ЗС, но няма самостоятелно значение при преценка основателността на негаторния иск. Въззивният съд се е съобразил, че навлизането на оградата с 23 см. от към улицата в посока, различна от тази, в която се намира обекта на ищците не смущава правото им на собственост. Нормата на чл. 48, ал.4 ЗУТ допуска изграждане на плътна ограда над 0,6 м. и не изисква съгласие на собственика на съседния имот, когато оградата е разположена изцяло в имота на възложителя, какъвто е настоящия случай. Отделно от това по преценка на главният архитект може да се издаде разрешение за плътна ограда с височина 2,2 м., вкл. при денивилация, за което също не се изисква съгласие на собственика на съседния имот, съгл. чл. 48, ал.5 и ал.9 ЗУТ. В този смисъл втория въпрос не кореспондира на данните по делото и затова е неопределящ за изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване както на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По трети въпрос условието не отговаря на установеното по спора. Терасата, която е най-близко до имота, на който ищците са съсобственици отстои до имотната граница по КК на 3,10 м., т.е. не е на по-малко от три метра. Разстоянието 2,56 м. е до оградата /показана със зелена линия на скиците на л.101-103/, но оградата в тази част е изцяло в имота на ответниците. Регулационната линия минава по-навътре в имота на ответниците, но ищците дори не твърдят да са приложили регулацията при действието на ЗТСУ /отм/, рспективно да са поискали това в срока по пар.6 ЗУТ и съгласно пар.8 ЗУТ предвижданията на плана, регулационната граница да минава по-навътре в имота на ответниците, е отпаднало /прекратено е/. Ищците не са установили грешно заснемане по кадастралната карта на имотната граница между двата имота, а съборазно тази граница по КК, плътната ограда минава изцяло в имота на ответниците, в резултат на което към имота на ищците след построяване на плътната ограда е присъединена малка площ от имота на ответниците, т.е. те не са ощетени от показаното ситуиране на оградата. Предвид изложеното, по трети въпрос не се допуска касационно обжалване като неотносим към установеното по спора и неопределящ изхода от него. Не е налице и очевидна неправилност, защото решението не противоречи на императивна правна норма, не са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с истина решаване на правния спор. Зачетено е равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер 1200 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой, равняващи се на 613,55 евро. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение