Определение № 159 от 08.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4654/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 15824 от 31.05.2014 г. подадена от П. „Единство-93”, [населено място], представлявано от ликвидатора И. Н. И., чрез адв. А. С. Ч., срещу въззивно решение № 630 от 25.04.2014 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по гр. д. № 546/2014 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 5979 от 21.12.2013 г., постановено по гр. д. № 951/2012 г. по описа Районен съд - Варна. С обжалвания акт са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по същата. При проверка допустимостта на касационната жалба, ВКС, ІІ г.о., констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева по граждански дела. При искове предявени в условията на обективно съединяване меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. С исковата молба са предявени за общо разглеждане обективно кумулативно съединени няколко иска, всеки от които има цена, определена съобразно изискванията на чл. 68 ГПК. В случая П. „Единство-93” [населено място], чрез ликвидатора И. И. първоначално е предявил срещу [фирма] [населено място] множество обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на вещи, подробно описани в исковата молба и искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС за заплащане на дължимо обезщетение за ползите, от които касатора е бил лишен под формата на ползване на всяка собствена вещ, вследствие ползването им от ответника по касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК по исковете за собственост цената на иска се определя съгласно данъчната оценка, а когато няма такава, съгласно пазарната цена. По делото е приложен доклад за определяне на пазарна стойност на машини и съоръжения, изготвена от инж. Х. Т. Б. – лицензиран оценител (л. 29 и следващи от първоинстанционното дело), като цената на всяка една от вещите, предмет на спора, е под 5 000 лева, т.е. цената на всеки от предявените искове по чл. 108 ЗС е под законоустановения минимум. Цената на иска с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС следва да се определи, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: по исковете за парични вземания - търсената сума. В исковата молба са посочени в отделни пунктове търсеното обезщетение за неправомерното ползване поотделно на всяка една от вещите предмет на спора, като всяка от търсените суми е под 5 000 лева. Ето защо касационната жалба е подадена срещу решение по въззивно дело с цена на иска под законоустановения минимум от 5 000 лева и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.