Определение № 3 от 04.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 366/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. И. от [населено място] срещу решение № 242/08.11.2019 г., постановено по в.т.д. № 506/2019 г. от Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 394/10.05.2019 г. по т.д. № 1675/2018 г. на Варненски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „Армеец“ АД, [населено място], иск за заплащане на сумата от 63 466,43 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за възстановяване на ударен лек автомобил „Нисан“, модел GT – R, с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Каско“ със застрахователна полица № [ЕГН]/27.05.2016 г., със срок на действие от 31.07.2016 г. до 30.07.2017 г., от настъпило на 03.06.2017 г. застрахователно събитие, заведено като щета № 10017 – 0301 – 16917/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2018 г. до окончателното плащане на задължението; сумата от 8 267,14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 11.07.2017 г. – датата, следваща датата на отказа на застрахователя до 22.10.2018 г. – датата на предявяване на иска. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че на 03.06.2017 г. при любителска обиколка по северната дъга на пистата Нюрбургринг Нордшлайфе край [населено място], Германия, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Нисан GT – R“. Приел е, че спорните въпроси по делото са дали трасето Нюрбургринг Нордшлайфе е част от пътната мрежа на Германия, създава ли повишен риск от увреждане на МПС и съставляват ли действията на застрахования при управление на автомобила му груба небрежност. Позовавайки се на заключението на САТЕ, въззивният съд е приел, че трасето е частна собственост, управлявана от НюрбургрингГмбХ – [населено място], и представляваща специална еднопосочна рингова автомобилна писта, по която се провеждат по предварително съставен календарен график автомобилни състезания, а в свободните дни се допуска управление на МПС от любители - автомобилисти срещу определено заплащане. С оглед на това решаващият състав е заключил, че трасето Нюрбургринг Нордшлайфе няма характер на обществен път – част от пътната мрежа на Германия. В тази връзка не е възприел писменото изявление на собственика на трасето, че същото по време на любителското шофиране представлява обществен път съгласно немското законодателство, като е изложил съображения, че изявлението е частен документ, с издател заинтересовано лице и съдържание, опровергано от заключението на САТЕ. По отношение на изявлението, че трасето не е писта от световния шампионат на ФИА – Формула 1, въззивният съд е изтъкнал, че това е коректно само за северната дъга. Изложил е съображения, че пистата следва да се определи като трасе на движение с повишен риск за увреждане на управляваното МПС, предвид високата неограничена скорост, която се развива, и повишената трудност поради наличието на множество завои, изкачване до 300 метра и наклони от 17 процента на висока скорост за кратко време. Според въззивния съд всеки водач, който шофира по нея, върши това изцяло на свой риск и отговорност, като е длъжен да съзнава, че опасността от увреждане на автомобила е изключително голяма, доколкото съществува значителен риск от настъпване на ПТП. В тази връзка е приел, че застрахованият е действал с груба небрежност, тъй като не е положил дължимата грижа на добрия стопанин за опазване на застрахованото имущество, която и най – небрежният застрахован водач трябва да положи при подобни условия. С оглед на това, въззивният съд е заключил, че предявеният иск е неоснователен, поради наличието на изключени рискове съгласно чл.14.5 и чл.16.9 от Общите условия за застраховка на МПС „Каско“ на застрахователя – умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, предизвикали застрахователното събитие, и повреди по МПС, които са в пряк резултат от ползването на МПС извън регламентираната пътна мрежа или в участъци с повишен риск от увреждане, при които застрахователят не отговаря за загуба или частична щета на застрахованото МПС. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът поставя два въпроса. Първият е: „Въпрос относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, като изложи подробни доводи защо приема едни и не цени други“. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по решение № 144/22.11.2019 г. по т.д. № 2579/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 44/26.06.2019 г. по т.д. № 1368/2018 г. на ВКС, I т.о. и решение № 28/18.04.2019 г. по гр.д. № 2014/2018 г. на ВКС, IV г.о. Въпросът е поставен във връзка с твърденията за необсъждане от въззивния съд на събраните по делото гласни доказателства и в цялост на заключението на назначената САТЕ, с оглед значението им за установяване на причината за настъпване на ПТП и за поведението на водача по време и след произшествието. Съгласно постоянната практика на ВКС целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните /решене № 183/21.11.2018 г. по т.д. № 542/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 93/27.11.2020 г. по т.д. № 2013/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 125/15.01.2020 г. по т.д. № 1204/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 240/15.01.2019 г. по т.д. № 518/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 209/20.02.2018 г. по т.д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г. на ВКС, I т.о./. В този смисъл е и решение № 210/09.02.2018 г. по т.д. № 1115/2017 г. на ВКС, I т.о., в което е прието, че само след цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът, като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с цитирана практика, като решаващият състав е съпоставил фактите и обстоятелствата, обективирани във всички ангажирани по делото доказателствени средства, като е приел, че изявлението на лицето, което стопанисва трасето, се опровергава от заключението на вещото лице и на тази база е формирал извода си, че застрахованият автомобил е управляван извън регламентираната пътна мрежа, респ. в участък с повишен риск от увреждане, поради което попада в предвидените хипотези на изключено застрахователно покритие по сключения застрахователен договор. Доводът на касатора за липса на противоправно поведение на водача, което да се намира в причинна връзка с увреждането е обосновал формулирането на втория въпрос: „Въпрос относно квалифицирането на едно поведение като груба небрежност“. Сочи се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, II т.о. и решение № 18/08.02.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ВКС, III г.о. Отговорът на този въпрос изисква преценка на събраните доказателства по делото, която не може да се извърши в производството по чл.288 ГПК и този въпрос е относим към обосноваността на обжалваното въззивно решение. От друга страна, действието или не при груба небрежност от водача на автомобила е от значение за наличието или липсата на изключено застрахователно покритие на друго основание съгласно общите условия към договора, различно от това, че МПС е управлявано извън регламентираната пътна мрежа. В тази смисъл въпросът не е обуславящ за крайния резултат от спора, тъй като не представлява единственият и решаващ извод на въззивния съд за отхвърляне на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение. По изложените съображения касационно обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд