Определение № 202 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5094/2023 г.

Производството е по чл.23 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на А. И. А.-С. срещу решение № 681 от 23.05.2023 г. по в. гр. д. № 577/2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти гр. състав. С определение по чл.288 ГПК № 4307/30.09.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси № 2 и № 9 в изложението към касационната жалба. Прието е, че и двата въпроса са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са свързани с решаващи изводи на съда – въпрос № 2 е свързан с фактическия извод, че при извършване на публичната продан ЧСИ е описал, оценил, продал и въвел ответниците във владение именно в имота, който те обитават в момента, а въпрос № 9 е по правния извод за добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС на приобретателите на публичната продан. Прието е също, че е налице и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по първия въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС за това кои са съществените индивидуализиращи белези на един недвижим имот, а по втория – на решение № 286/22.04.2014 г. по гр. д. № 2508/2013 г. на ВКС, I-во г. о. С молба вх. № 22007 от 18.12.2024 г. ответниците в производството Ц. И. С. и В. Н. С. са поискали отвод на съдебния състав поради съществуването на обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност. Изложени са съображения, че според мотивите на самото определение по чл.288 ГПК обжалването е допуснато по въпроси, чиято относимост към случая е изцяло предпоставена от кредитиране на заложените в самите въпроси оплаквания на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения, т. е. съдебният състав е приел, че тези твърдени нарушения съществуват и точно поради това заключава, че въпросите, в които те са инкорпорирани, са свързани с решаващи изводи на въззивния съд. Било формирано предварително убеждение как трябва да се разреши спорът. Това би попречило на състава да прояви при разглеждането на спора дължимото безпристрастие. Формираното предварително убеждение предполагало ангажираност на съдебния състав към вече изразеното становище. Налице било основателно съмнение за вече създадена предубеденост във вреда на молителите. Позовават се на практика на ЕСПЧ – решението по дело SORGIC v. S. по дело 34973/2006 ЕСПЧ, според което „дори привидни опасения /на страната, искаща отвод/ могат да имат значение, тъй като справедливостта трябва не само да бъде въздавана, но и трябва да се вижда, че се въздава“. Позовават се и на практика на ВКС - решение № 73 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2018 г., IV г. о., и решение № 50 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3559/2021 г., I г. о. Съставът на ВКС счита, че не е налице поддържаното основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Дейността на съда в производство по чл.288 ГПК изисква детайлно запознаване не само с касационната жалба и отговора към нея, но и с цялото дело, за да може да се направи преценка дали поставените въпроси към изложението в жалбата са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и дали е налице някоя от специалните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При тази дейност ВКС задължително трябва да формира свое предварително становище, за да може да постанови акта по чл.288 ГПК. Окончателното становище се изразява в решението по делото, след като бъдат приети становищата на страните по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, както и по съществото на касационната жалба. Самата дейност на ВКС в производството по чл.288 ГПК не може да бъде квалифицирана като пристрастна, тъй като в нея съдът по необходимост прави свои предварителни констатации и изводи по основанията за допускане на касационно обжалване. Тези констатации и изводи не могат да бъдат направени без запознаване с делото и без формиране на предварително становище по него. В тази си дейност ВКС не нарушава принципа за безпристрастност, той като той постановява своето определение по чл.288 ГПК без оглед на това в чия полза ще бъде то, а изхожда само от мотивите на обжалваното решение, фактите по делото, оценката на тези факти, оплакванията, възраженията, становищата и доводите на страните и от приложимите правни норми. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,