Определение № 380 от 22.05.2018 г. на ВКС по д. № 4288/2017 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. /АС/ по гр.д. №154/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени главният иск на касатора срещу Н. Н. по чл.152, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД – за признаване нищожността на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], оформен с нот. акт №1126 от 1.06.07 г., поради заобикаляне на закона и евентуалните искове по чл.42 ЗЗД – за признаване за установено, че посоченият договор за продажба е нищожен за ½ ид.ч. от прехвърления имот, поради липса на представителна власт, и по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.77 ЗС - за признаване за установено, че ответникът Н. Н. не е собственик на тази ½ идеална част от имота, предмет на договора.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС по следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Кога следва да бъде постигнато съглашението по чл.152 ЗЗД, за да бъде същото недействително – преди възникване на вземането на кредитора или след това?

2. Има ли задължение въззивният съд да изпълни изискването по чл.235, ал.2 и 4 ГПК, като изложи мотиви, в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на жалбоподателя, за да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят отражение в мотивите, дори при позоваване на чл.272 ГПК?

3. Достатъчно ли е за доказване на предпоставката по чл.152 ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства – индиции / косвени доказателства/ като например: ответникът не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не го е декларирал на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор или доказването / по този иск/ става само с главни /преки/ доказателства?

4. Правните изводи на съда / вкл. по преюдициалните въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, могат ли да са деклларативни или следва да са мотивирани и обосновани?

Касаторът сочи, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е правният въпрос: Следва ли съдът да направи анализ и тълкуване на процесния нотариален акт, за да установи по безспорен начин, че подписването му е израз на постигнато съгласие на страните за настъпване на правните последици на договора за продажба, след като в него се съдържа изявлението на нотариуса: „ упътих ги за други възможности за уреждане на отношенията между тях” и липсва клауза за предаване на владението, при положение, че основният предмет на делото почива на твърдението, че с продажбата се уговаря предварително кредиторът да стане собственик на имота, ако задължението не бъде изпълнено? Намира, че отговорът на този въпрос ще бъде от полза за отстраняване на непълноти и противоречия в правната уредба, както и за развитие на съдебната практика с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми.

ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпрос 2 и 3 от предмета на главния иск по чл.152 ЗЗД, на осн.280, ал.1,т.1 ГПК - поради противоречие на въззивното решение с посочените в изложението на касатора р. №2221/16 г. на ВКС, трето г.о. и р. по гр.д. №4578/15 г. и по гр.д. №921/10 г. на четвърто г.о. на ВКС.

Затова ВКС на РБ, трето г.о.