Определение № 851 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 888/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение на Върховния касационен съд №.242/4.10.13г. по г.д.№.2688/13г. касационните жалби, подадени от Ц. С. Б., Р. Н. Б., Р. Ж. Б. и С. С. Б. срещу решение от 28.03.12г. по г.д.№.2212/08г. на Софийски градски съд, ІІБс., са върнати и производството по делото е прекратено, тъй като цената на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е под 5000лв. и решението не подлежи на касационно обжалване Постъпила е частна жалба от Ц. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, вкл. доколкото указание за тази възможност се съдържа в самото решение, то вече е било допуснато до касация с определение по чл.288 ГПК, а от друга страна искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ не е вещен, а неоценяем. Ответната страна И. А. Т. оспорва жалбата. С определение №.343/19.05.2014г. производството по делото е спряно до приключване на тълкувателно дело №.3/2014г. относно приложението на Закона за деноминация на лева при проверка по чл.280 ал.2 ГПК относно цената на иска. Доколкото на 27.10.2014г. е постановено тълкувателно решение по същото, настоящото производство трябва да бъде възобновено служебно. Същевременно, предвид постъпилите доказателства за настъпила в хода на процеса смърт на жалбоподателката, на основание чл.227 ГПК като нейни приемници в процеса следва да се конституират наследниците й по закон -Е. Н. Р. и Н. Н. Р.. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела и до 10000лв. за търговски дела. При проверката по чл.280 ал.2 ГПК съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му. Когато това е станало преди 5.07.99г., прилага спрямо нея чл.1 и чл.2 от Закона за деноминацията на лева с оглед сравняване на съответните величини /ТР №.3/27.10.14 на ОСГТК на ВКС/. В разглежданата хипотеза производството е образувано по иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, предявен на 18.01.1999г. Касае се за иск за собственост към минал момент /предмет на установителните искове по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е право на собственост на земеделските земи към момента на колективизацията и включването им в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, респ. одържавяването/. Цената му се определя според правилото на чл.55 ал.1 б.”б” ГПК /отм./ - в размер на ¼ от данъчната оценка – която е 468000неден.лв. или 468 деноминирани лева - и следователно е под 5000лв. При това положение обжалваното решение попада в обхвата на визираните от чл.280 ал.2 ГПК хипотези – по отношение на които касационния контрол е изключен. То не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба правилно и законосъобразно е била върната. Погрешното указване на възможност за касационно обжалване не поражда право на такова, при липса на изискуемите от закона предпоставки. Тази липса не може да бъде санирана и от евентуално определение по чл.288 ГПК за допускане на жалбата до касация. С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение трябва да се потвърди. Мотивиран от горното, съдът