Определение № 2828 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3937/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2905/24.08.2023 г., подадена от Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“, чрез адвокат Т. Ф., срещу определение № 512 от 16.08.2023 г. по ч. гр. д. № 20234200500298/2023 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено разпореждане № 1437 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 786/2023 г. на Районен съд – Габрово, с което е върната подадената искова молба и е прекратено производството по делото.

Въззивният съд е изложил, че от приложеното гр. д. № 786/2023 г. по описа на РС - Габрово се установява, че същото е образувано въз основа на искова молба на Регионален професионален синдикат „Образование“ на КТ Подкрепа“ - Габрово (РПСОКТП - Габрово), представляван от П. П., чрез законния му представител, юридическо лице, Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ - Габрово (СРСКТП - Габрово), представляван от Д. Й., с която е предявен осъдителен иск срещу Е. П. Б.. В исковата молба е изложено, че ищецът РПСОКТП - Габрово не е самостоятелно юридическо лице и е неправосубектно, поради което законният му представител СРСКТП - Габрово предявява иска от негово име. Твърди се, че ответницата, като председател на РПСОКТП - Габрово, в противоречие на установените правила се разпоредила със средствата, събирани от членски внос, с което причинила имуществена вреда на РПСОКТП – Габрово, като е поискано тя да бъде осъдена да върне сумата от 11 398.02 лв., изтеглена от сметката на РПСОКТП - Габрово, ведно със законната лихва. С разпореждане № 1159/06.06.2023 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал, че от изложеното в исковата молба е видно, че ищецът РПСОКТП - Габрово, от чието име е предявен искът, не е самостоятелно юридическо лице и съответно е неправосубектно, и не може да предявява искове - нито самостоятелно, нито чрез законен представител (СРСКТП - Габрово), което налага да се обоснове активната процесуална легитимация по отношение на предявените искове, като се посочи правен субект, носител на защитаваните чрез предявените искове субективни материални права, което означава да се посочи правосубектен ищец по спора, от името на който са предявени исковете, включително да се уточни дали ищец по спора е СРСКТП – Габрово, или да се посочи друг правосубектен ищец. В изпълнение на дадените указания, с молба с вх. № 4148/19.06.2023 г. е уточнено, че субект на материалното правоотношение е РПСОКТП - Габрово, което е регистрирано към СРСКТП - Габрово. Доколкото обаче РПСОКТП - Габрово не е юридическо лице и няма самостоятелна процесуална правоспособност, не може да бъде страна по граждански дела, поради което СРСКТП - Габрово, имайки право да защитава индивидуалните си и колективни членове пред съдебната власт, в качеството си на процесуален субституент (чл. 26, ал. 2 ГПК), във вида на процесуално застъпничество, е главна страна, предявявайки материални права, носител на които е РПСОКТП – Габрово. С разпореждане № 1291/21.06.2023 г. РС - Габрово е указал, че с депозираната молба не са отстранени констатираните нередовности, тъй като процесуалната субституция следва да е изрично предвидена в закона възможност едно лице, което не е носител на материалното субективно право, да търси съдебната му защита, като в случай на застъпничество следва да се конституира и носителя на материалното субективно право. Съдът е указал, че не се изложени юридически факти, които да сочат на допустимост на процесуалната субституция, както и че не може да се конституира неправосубектен съищец в производството, като е налице и противоречие в твърдението за неправосубектно образувание и че същото е носител на материални права. С молба с вх. № 4465/29.06.2023 г. от СРСКТП — Габрово отново е посочено, че РПСОКТП - Габрово е регистриран към СРСКТП - Габрово, което го правело правен субект, макар и с непълни права на юридическо лице, но имал банкова сметка. Нямало банка, която да открива сметка на неправосубектно лице. СРСКТП - Габрово е юридическо лице в структурата на КТ „Подкрепа“, което има право да защитава членовете си (каквото се явявало РПСОКТП - Габрово). Поддържа се заявеното, че СРСКТП — Габрово предявява иска като процесуален субституент, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК, на РПСОКТП - Габрово, като последният следва да се конституира в процеса на основание чл. 26, ал. 4 ГПК, доколкото се предявява негово право.

Въззивният съд е приел, че в указания срок не е била отстранена констатираната нередовност на исковата молба, като е споделил изводите на РС - Габрово, че така предявеният иск се явява недопустим, като подаден от страна, която не е процесуално легитимирана да предяви иск, като процесуален субституент на неин член (колективен), който самостоятелно е неправосубектен, респ. неправоспособен. Посочил е, че с регистрирането на юридическото лице възниква неговата правосубектност. Не може да възникне надлежно качеството страна по гражданско дело при липсата на годен правен субект (съобразно материалното право), който да е носител на права и задължения, респективно това се отразява на допустимостта на гражданския процес, за която съдът следи служебно. Съдът е визирал, че съгласно т. 2 от ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК исковият процес е двустранно производство - условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и ответник. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по гражданските дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са самите субекти на спорното материално правоотношение. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът, и да бъде надлежно упражнено. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.

Окръжен съд – Габрово е приел, че след като РПСОКТП - Габрово не е самостоятелен правен субект, той не е правоспособен и не може да бъде субект на материалното правоотношение, чиято защита да се търси. Неперсонифицираните организации нямат процесуална правоспособност и не могат да бъдат страна по граждански дела, поради което и не могат да бъдат конституирани в процеса, като страни на нито едно от основанията по чл. 26 ГПК. След като не съществува като юридическо лице при предявяване на иска, процесуалното правоотношение не може да възникне. След като е неправосубектен, РПСОКТП – Габрово не може да е носител на права и задължения по материалното право, респ. не е носител и на процесуално право на иск - нито самостоятелно, нито чрез субституент. След като не може да бъде главна страна в процеса РПСОКТП - Габрово, тъй като не е носител на спорното материално право, „чуждото процесуално право“ не може да бъде упражнено и от друго лице - процесуален субституент по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК, в нито една от двете форми. Освен това чл. 26, ал. 2 ГПК е изключение от правилото, което е допустимо само в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

Жалбоподателят намира определението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

В изложението към частната касационна жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „Може ли да бъде носител на субективни материални права (право на имущество - чл. 80, ал. 1 от Устава на КТ „Подкрепа“, и доходи - чл. 79, ал. 1 от същия устав) правен субект, възникнал на основание на същия устройствен нормативен акт (чл. 47, ал. 1 от Устава на КТ „Подкрепа“ и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на РПС, приет на 27.06.2016 г. от Конфедеративния съвет на КТ „Подкрепа“ на основание чл. 47, ал. 4 от Устава на КТ „Подкрепа“ по решение на съответния Федеративен (синдикален) съвет на Национален синдикат „Образование“ (РСО) и Регионален съвет на Синдикалния регионален съюз на КТ „Подкрепа“ Габрово), когато на възникналия правен субект не му е определен статут на самостоятелно ЮЛ (съгласно чл. 1, ал. 2 от цитирания Правилник), но неговата процесуална правоспособност, респективно правото на защита на субективните материални права чрез иск е дефинирана в посочените устройствени подзаконови нормативни актове да се осъществява чрез друго ЮЛ, на което изрично е определено правомощието да представлява и защитава своите индивидуални и колективни членове пред работодателите, изпълнителната и съдебните власти и органите на държавната администрация, както и пред обществени, политически и други организации (чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 13 и чл. 4, ал. 1 от Устава на КТ „Подкрепа“ и Удостоверение peг. № 48-009-16/13.01.2023 г., т. 2, предложение 1 на инж. Д. М. - Президент и представляващ КТ „Подкрепа“)“;

2. „Когато в подзаконов нормативен акт (Устав на КТ „Подкрепа“) на ЮЛ (СРС) му е предоставена и призната изричната възможност да представлява пред съдилищата правни субекти, възникнали на основание същия подзаконов нормативен акт (РПС „Образование“), но непритежаващи самостоятелна процесуална правоспособност да защитават пред съд нарушените техни субективни материални права, налице ли е в този случай процесуална субституция (нетипична процесуална легитимация) по чл. 26, ал. 2 ГПК във вида на процесуалното застъпничество.“.

Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е постъпила в законоустановения срок за обжалване, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Въпросите от изложението нямат характера на такива по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като така както са поставени, те предполагат анализ на конкретни документи, които не са и обсъждани от Окръжен съд – Габрово при постановяване на определението му.

Освен това жалбоподателят се е позовал едновременно на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не е уточнил формулираните от него въпроси към коя от двете хипотези се отнасят; не е визирал конкретна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която определението на Окръжен съд – Габрово противоречи (приложеното решение № 397/03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г. о. се явява неотносимо към настоящия казус); не е мотивирал защо счита, че въпросите (или някой от тях) са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Определението на Окръжен съд – Габрово е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Атакуваното пред ВКС определение е изцяло съобразено със закона (чл. 26 и чл. 27 ГПК) и с т. 2 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В последното е прието, че сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува (заченатият при откриване на наследството – чл. 2 ЗН; работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от или срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения, страната по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност, но ще притежава специална такава по силата на приложимия материален закон. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,