Определение № 45 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4983/2013 г.

Софийският градски съд, с въззивно решение от 25. 04. 2013 г. по гр. д. № 13584/2012 г. е потвърдил решението по гр. д. № 2883/2012 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на К. К. за промяна собственото и фамилното му име. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. К. от [населено място] с искане да бъде отменено. Към жалбата са приложени изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на състави на ВКС. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по молбата на К. да се промени собственото му име от К. на Б. К. и да се промени фамилното му име от К. на фон К.. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата по съображения, че не е налице „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.Посочено е, че личното име на молителя „К.” и фамилното му име „К.” не са обществено неудобни или неподходящи, а прибавянето на титли към тези имена е недопустимо по националното ни законодателство. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК – съдът се е произнесъл по матершиалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателят не конкретизира правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При това положение не следва да се обсъжда искането му по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съображенията на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са основани на приложените три решения на състави на касационния съд, постановени на основание чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, с които е допусната промяна на имената на други лица поради наличие на „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. В случая, обаче, не може да се счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, само защото искането за промяна на имената на молителя К. е отхвърлено, а по други дела касационният съд е постановил промяна на имената. Касае се за строго индивидуални случаи, когато преценката за важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР е основана на конкретни фактически обстоятелства и тяхното доказателствено значение, а не се касае за противоречиво разрешаване на правен въпрос. В случая въззивният съд е констатирал, че искането не е за промяна на имената, а за прибавяне на други думи към собственото и фамилното име на молител Отчетено е, че тези думи – „Б.” към собственото му име К. и „фон” към фамилното му име К. имат етимологично значение на титли, а не на имена, което е недопустимо по българското законодателство. В чл. 14, ал. 4 ЗГР е предвидено добавяне на думи към името, но само когато думата или думите представляват псевдоним – измислено име на човек, занимаващ се с изкуство. По изложените съображения Върховният касационен съд