Определение № 756 от 24.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 2745/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на К. П. Г. и на Д. Д. М. срещу Решение № 765 от 16.04.2015 год. по т.д.№ 2563/2013 год. на Софийски апелативен съд. С това решение съставът на САС се е произнесъл по въззивната жалба на Д. М. срещу решението от 01.03.2013 год. по т.д.№ 557/2012 год. на Софийски градски съд, VІ-3 с-в с което са били приети за основателни предявените от Г. срещу М. обективно съединени искове – осъдителен и установителен. С първият е осъдена Д. М. да нареди на „У. лимитид” регистрирано на Британски В. острови да извърши в качеството на единствен акционер на „Екуип Л.” (със същата регистрация) прехвърляне на единствената акция от капитала на второто дружество на Р. М. Д. – британски гражданин, живущ на остров М.. С втория иск е признато за установено по отношение на Д. М., че при условията на чл.292 ал.2 ЗЗД ищецът К. Г. е действителен собственик на правата и акцията на „Екуип Л.”, съгласно писменото изявление на „У. Л.”. Въззивният съд е счел за частично основателна жалбата на М., поради което е отменил решението на СГС в частта с която е бил уважен осъдителният иск и го е отхвърлил, като неоснователен. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта с която е бил уважен установителният иск. Страните обжалват въззивното решение съответно в частите с които исковете са приети за основателни/неоснователни. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на К. Г. се сочи приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на два правни въпроса. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК на Д. М. се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на 39 въпроса, групирани съобразно твърденията за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивния акт. Твърдението по исковата молба на К. Г. е, че през 2007 год. е упълномощил адвокат Д. М., чрез Адвокатско съдружие „К.” да придобие за негова сметка 100% от капитала на „Екуип Л.” – Британски В. острови, която поръчка била изпълнена. Правата върху капитала на това дружество са материализирани чрез една акция с номинал 50000 U. и посочен притежател „У. Л.” но действителен собственик е Г. при наличието на писмено признание от страна на това дружество, че действителен собственик на акцията е Д. М.. Заявеният в исковата молба петитум е да бъде осъдена М. да нареди на „У. лимитид” да извърши прехвърляне на акцията от капитала на „Екуип Л.” на Р. М. Д., британски гражданин, живущ на остров М., както и да бъде установено спрямо ответницата, че при условията на чл.292 ЗЗД той е действителен собственик на процесната акция, придобита от ответницата изцяло за негова сметка. По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение досежно част от петитума на този иск, като формулировката е да се счита, че ищецът е действителен собственик спрямо ответника на правата и акцията в „Екуип Л.”, съгласно писмено изявление на „У. Л.” от 04.11.2007 год. С отговора по чл.131 ГПК ответницата се е позовала на недопустимост и евентуална неоснователност на исковете – осъдителен и установителен, както и на нищожност на договора за поръчка. Сочи, че не е сключвала договор за поръчка с ищеца, нито той я е упълномощавал да учредява или придобива за негова сметка дружества, нито да извършва каквито и да било действия за него, не е действала като пряк или косвен негов представител и не е била „подставяно лице” на ищеца по отношение на трети лица. Последователно подържаната теза е, че е недопустимо при условията на чл.292 ЗЗД да бъде установявано право на собственост върху акция. Пътят за защита бил друг и той бил изчерпан в приключило производство пред Върховния съд на остров М.. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са недопустими и е прекратил производството по тях. Прекратителното определение е било потвърдено от състав на САС и отменено от състав на ІІ т.о. на ВКС по ч.т.д.№ 810/2011 год. След отмяната на прекратителното определение и след като е събрал ангажираните от страните доказателства, Софийски градски съд е постановил решение с което е уважил и двата иска – осъдителен и установителен, така както са предявени. Както бе посочено по-горе, съставът на САС е потвърдил решението в частта с която е бил уважен установителният иск и го е отменил в частта с която осъдителният иск е бил приет за основателен. Мотивирал се е с това, че приложимо право във връзка с прехвърлянето на акцията е това на Британските В. острови, поради което местоизпълнението не е в България, а в страна, която не е подчинена на юрисдикцията на българския съд. Посочените в изложението на касатора-ищец Г. въпроси за които се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са следните: „1./ Къде е местоизпълнението на задължение за извършване на волеизявление от довереника, дължимо по силата на мандатно правоотношение?; 2./ Възможността да се получи принудително изпълнение в държавата по местоизпълнение от значение ли е за съществуването на материалното право?”. В изложението на касатора-ответник М., въпросите са групирани съобразно твърденията по жалбата за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивния акт. Критериите, съобразно които съдебно решение може да бъде прието за нищожно са установени със задължителна съдебна практика –ППВС № 1/1985 год. и ТР № 1/10.02.2012 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросите в изложението, които се свързват с нищожност на съдебния акт, всъщност съставляват твърдения за допуснато от състава на САС неправилно прилагане на материалния закон – прилагането на чл.292 ЗЗД в установителната му част и нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване и мотивиране на решението. Въпросите, групирани като обосноваващи приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и обуславящи преценка за неправилност на въззивния акт би следвало да са въведени при условията на евентуалност в случай, че съдебният акт би бил приет за действителен и допустим. Поради това, съдебния състав дължи преценка преди всичко на въпросите, свързани с допустимостта на иска и оттам допустимостта на съдебния акт/актове, съдържащи произнасяне по съществото на спора. От изложените от този касатор въпроси в разд.ІІ на изложението, характеристиката на правни такива, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС имат въпросите посочени в п.3.1, п.3.2. и п.3.3 в които е сегментиран въпросът за допустимостта на разглеждането по съдебен ред на спор между физически лица за установяване на основание чл.292 ЗЗД и в рамките на мандатно правоотношение, на права върху капитала на трето неучастващо лице – търговско дружество. По отношение на този въпрос е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и факултативният касационен контрол ще следва да бъде допуснат за произнасяне по него. Ще следва да се отбележи, че независимо от заявения петитум на двата иска и за реда на произнасяне от съдилищата по тях, главен е установителният иск, а произнасянето по осъдителния иск е обусловено от допустимостта и основателността на иска за установяване на действителните права върху капитала или върху ценната книга, ако такъв иск би бил предявен. От това следва, че факултативният касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка по допустимостта двата иска т.е. на цялото въззивно решение. С оглед изхода на тази проверка, т.е. ако приеме, че исковете са допустими, съставът на І т.о. на ВКС ще дължи и евентуално произнасяне по значението на местоизпълнението на осъдително решение, като предпоставка за основателността/неоснователността на осъдителния иск. Таксата по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, възлиза на 2805 лв. и задължението за внасянето и ще следва да бъде разпределено между страните по равно. Задължението за внасяне по сметка на ВКС е в 1-седмичен срок от съобщението на всяка от страните. При неизпълнение, производството подлежи на прекратяване в съответната част. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.