Определение № 172 от 01.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 526/2019 г.

Производството е по реда на чл.282 ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от А. Н. П. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, молба с вх.№ 2051/28.02.2019 г. за спиране на изпълнението на въззивното решение от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 7173/2009 г. на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав в частта, с което след отмяна на първоинстанционното решение на СРС молителят е осъден да заплати на „Д&М Добрев Консултинг Хауз” ЕООД гр. София сумите – 500 лв., 5 000 евро, 500 лв., 600 евро и 5 000 лв., всяка на посоченото в решението основание, дължими по договор за поръчка от 01.11.2003 г., сключен между страните. Към молбата са приложени – копие от подадената касационна жалба с вх.№ 6798/18.01.2019 г., копие от изложението по чл.284 ГПК, допълнение към касационна жалба с вх.№ 16186/06.02.2019 г., съдебна практика, както и копие от обжалваното решение. Представено е и платежно нареждане за внасяне на изискуемото обезпечение в размер на 16 952.65 лв., която сума е постъпила по съответната сметка на ВКС. Съдът констатира, че по идентично искане е постановено определение № 93/19.02.2019 г. по ч. т. д. № 399/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о., надлежно публикувано, с което молбата по чл.282 ал.2 ГПК е счетена за допустима, но неоснователна по същество и като такава е оставена без уважение. Макар че формално липсва процесуална пречка искането за спиране да бъде повторно предявено, в случая настоящият състав изцяло споделя съображенията, изложени от предходния съдебен състав за недопустимост на касационната жалба, предвид нормата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, цената на исковете и търговския характер на производството, като в този смисъл е трайноустановената практика на ВКС, ТК. Допустимата и редовна касационна жалба е едно от условията за основателност на молбата по чл.282 ал.2 ГПК. Предвид липсата му, искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение