Определение № 110 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1121/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. А. срещу решение №540 от 31.03.2011г по гр.дело № 849/2010г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която след частична отмяна на решение от 28.06.2010г по гр.д. №5273/2008г на Софийски градски съд е отхвърлен като неоснователен иск за обезщетение на имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за неполучено трудово възнаграждение за определен период и е потвърдено отхвърлянето на искове за обезщетяване на други имуществени вреда, а в частта за неимуществените, до предявения размер. В приложеното към жалбата изложение се посочва основание по чл. 280 ал.1 т. 2, т.3 от ГПК, по въпроси за естеството и „осъвременяването” на задължение за обезщетение и позоваването на ТР №2/1997 на ОСГК в тази връзка ;по въпрос за свидетелските показания като убедително доказателство при липса на съставен протокол за обиск и изземане на вещ ,чиято стойност се претендира; по въпроса за значението ,което има формално посоченото основание за освобождаване от длъжност, при положение ,че воденото наказателно производство е било пречка незаконно обвиненият да заема длъжност според професията си, както и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за определянето на справедливо обезщетение. Първият въпрос има отношение към две от исковите претенции за обезщетение на имуществени вреди, вторият има отношение към един от обективно съединените искове, а четвъртият към определеното обезщетение по иска за неимуществени вреди Постъпила е и касационната жалба от Прокуратурата на РБ ,с която се обжалва решението в частта, с която е потвърдено осъждане да се заплати обезщетение. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, обоснован като необсъждане на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение ,определено в нарушение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК при противоречие с ППВС № 4/1968г С довод за липса на мотиви за причинно следствена връзка се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т. 19 от ТР №1 / 2001г ОСГК Поставя се и въпрос,свързан с един от уважените искове за обезщетение на имуществени вреди, а именно представлява ли лихвата върху иззета парична сума пряка и непосредствена вреда .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,поради липса на мотиви. На основание чл. 288 от ГПК Върховен касационен съд приема следното: По касационната жалба на жалбата на Й. С. А., след преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия и третия по ред въпроси в изложението на адв. П. Г. ,т.е по въпроса за приложното поле на разрешенията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 2 /1997г на ОСГК ,когато се претендира обезщетение на имуществени вреди от държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, изразяващи се в загубена стойност на внесена парична гаранция поради намаляване на покупателната способност на паричната единица. Основанието е по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и очертава допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, в частта по отхвърления иск за сумата 8 000 лева, разлика между върнатата гаранция от 25 000 лева (неденоминирани) и действителната стойност на тази сума ,осъвременена на база средна работна заплата. Вторият въпрос, по който Върховен касационен съд приема довода на защитата за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е противоречиво решаваният от съдилищата въпрос за значението, което има освобождаването на обвиняемия от работа при посочено от Кодекса на труда основание ,което формално няма връзка с предварителното разследване или качеството му на обвиняем, при положение, че с иска се претендира обезщетение поради оставане без работа за период след уволнението и се изтъква че воденото за продължителен период наказателно производство е било пречка за заемане на определена длъжност (счетоводител) ,като обвиняемият е имал професионална квалификация за нея. В обжалваното решение въззивният съд е приел ,че основанието за освобождаване от работа, както и фактът ,че след определен период бившият работодател е прекратил съществуването си, изключва извод за пълно и главно доказване по основанието и размера на вредата в тези случаи. В цитираната от касатора практика( реш.№462/2006г д№ 2220/03 ІІІ г.о ,реш. №1599/2005 по гр.д№ 876/2004 ІV го. и др.) са дадени различни разрешения по този въпрос .Допускането на касационната жалба до разглеждане при горните предпоставки съответно е в частта ,с която са произнесени двата иска за обезщетение на имуществени вреди. В останалата част изложението по касационната жалба на ищцата не обосновава допускане до касационно обжалване. Формулираните като въпроси в т.2 и т.4 от изложението правни тези по съдържание представляват извеждане на решаващи изводи на съда както ги възприема и тълкува защитата, а по същество представляват касационни оплаквания за неправилна преценка на свидетелски показания, ангажирани като доказателства в подкрепа на факт от значение за основанието един от обективно съединените искове (втори въпрос) или бланкетен довод ,че не са взети предвид „всички доказателства относно физическото и психическо увреждане” при определянето на неимуществените вреди по справедливост. В изложението и допълнението към него не са развити конкретни съображения по двете поддържани тези, липсва ясно формулиране на правни въпроси по предмета на произнесените обективно съединени искове в тази част,липсва конкретно посочване и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК По жалбата на Прокуратурата на РБ, Върховен касационен съд не приема да е налице изведен процесуалноправен въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, а бланкетно оплакването за противоречие с указанията на ППВС №4/1968г при справедливо определяне на обезщетението за неимуществената вреда, или противоречие с т.19 от ТР №3/2004г поради липса на мотиви или изводи относно причинната връзка. Не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, основан на същите оплаквания. По общо формулирания в изложението правен въпрос свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД основанието по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК в процесуалния му аспект не е налице. В постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС № 532 от 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о, реш.№643/2010г по гр.д№1916/2009 ІV г.о са дадени указания и насоки ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт. Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд и е голословен. На стр.- 4, стр. 5 от съобразителната част на решението Софийски апелативен съд е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение Освен тежестта на обвинението и неговата продължителност от 17 години, далеч над всякакъв разумен срок, в случая е изтъкнато влошеното здравословно състояние на ищцата в резултат на психическо пренапрежение, включително задържането под стража - все обстоятелства, съобразени от въззивния съд като мотив да приеме за справедливо присъденото на първа инстанция обезщетение от 70 000 лева в конкретния случай. Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата на противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка, като този извод бъде и мотивиран Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е вредоносно. Разрешението на въззивния съд по този въпрос е в съответствие с приетото в решение № 429/2010г по гр.д. № 273/2009г ІІІ г.о и решение № 457/2010г по гр.д.№ 1506/2009г ІV г.о, практика по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Няколкото приложени съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения при различна фактическа обстановка, не са аргумент за противоречие. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, а и такъв въпрос не е изрично, конкретно привързан към определени предпоставки на преценката, обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи ,сами по себе си не са приемлив довод за наличие на хипотеза по на чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК. Ясни указания за това кога определени в различен размер обезщетения обективират основанията, се дадоха с решение №830/2010г по гр.д. № 1898/2009г ІV г.о на ВКС ,постановено по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК. Не са основание и общите, бланкетни касационни оплаквания за неправилни изводи относно причинната връзка ,липсата на мотиви и пр. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по въпроса представлява ли лихвата пряка и непосредствена вреда, подлежаща на възмездяване от държавата при иска по чл. 2 от ЗОДОВ, когато определена сума и била иззета и върната след приключване на наказателното производство.Прокуратурата на РБ се позовава на решение от казуалната практика, но по въпроса е налице задължителна за съдилищата, постановена по реда на чл.290 от ГПК практика в решение №281/2011 по гр.д. № 1684/2010г ІІІ г.о, с която практика обжалваното решение е в съответствие. Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о