Определение № 745 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, комисията), чрез процесуален представител В. П. - гл. инспектор в ТО – Велико Търново при ТД – Велико Търново на комисията срещу решение № 67/27.02.2020 г. по гр. д. № 366/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

От ответниците по жалба А. М. Т., чрез адв. С. в подадения писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ангажира становище по същество на жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира разноски. Останалите ответници не са подали отговор и не са изразили становище.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 353/2.08.2019 г. по гр. д. № 878/2018 г. на Окръжен съд – Плевен за отхвърляне на предявения от Комисията против Г. А. Б., А. Б. Я., В. Г. Я. и Б. А. Б., всичките от [населено място], [община], Плевенска област, както и против А. М. Т. от [населено място], [община], Плевенска област иск с правно основание чл. 153 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) - за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 126 895. 98 лева, а именно:

1. от Г. А. Б. на основание чл. 151във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 ЗПКОНПИ:

• сумата 350 лева - пазарната стойност към датата на бракуване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318ИС“, с ДК [рег.номер на МПС], с посочени рама и двигател, дата на първа регистрация - 03.04.1996 г.;

• сумата 8 200 лева - пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520И“, с ДК [рег.номер на МПС], с посочени рама и двигател, дата на първа регистрация - 01.01.1996 г.;

• сумата 16 100 лева - пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с ДК [рег.номер на МПС], с посочени рама и двигател, дата на първа регистрация - 02.08.2001 г.;

• суми в общ размер на 26 620. 58 лева, получени от горепосоченото лице чрез „Western Union“;

• суми в общ размер на 6 063 лева, изпратени от същото лице чрез „Western Union“;

2. от Г. А. Б. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 ЗПКОНПИ:

• сумата 977. 90 лева - вноски от трети лица по разплащателна сметка в евро с № 800234430477310 в „Обединена българска банка“ АД;

3. от А. М. Т. на основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4 и чл. 141 ЗПКОНПИ:

• сумата 10 лева - вноска по банкова сметка [банкова сметка];

• суми в общ размер на 5 070 лева, изпратени от посоченото лице чрез „Money Gram“;

4. от А. М. Т. на основание чл. 146, във вр. чл. 141 ЗПКОНПИ:

• лек автомобил марка „Рено“, модел „К.“, с рег. № 924Н796, с посочена рама, двигател без номер, дата на първа регистрация -16.12.1997 г.;

5. от А. Б. Я. на основание чл. 151, във вр. чл. 146 и чл.141 ЗПКОНПИ:

• суми в общ размер на 10 881 лева, получени от лицето чрез „Western Union“;

6. от В. Г. Я. на основание чл. 151, във вр. чл. 146 и чл. 141 ЗПКОНПИ:

• суми в общ размер на 42 081 лева, получени от лицето чрез „Western Union“;

7. от Б. А. Б. на основание чл. 151, във вр. чл. 146 и чл.141 ЗПКОНПИ:

• суми в общ размер на 10 072 лева, получени от същата чрез „Western Union“ и в полза на ответницата А. Т. са присъдени разноски.

Въззивната инстанция е постановила обжалвания правен резултат като е развила доводи, че имуществото, което подлежи на отнемане по реда на ЗПКОНПИ трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Имущество, което не се намира в патримониума на проверяването лице в края на релевантния период, не може да се отнема от него - при условие, че се намира у свързани лица, подлежи на отнемане от тях. Изтъкнато е, че не може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице - такова, което не е негово притежание в края на ирелевантния период. В тази връзка е прието, че придобивната стойност на наличното в края на изследвания период имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито и се претендира отнемането му, е 803. 80 лева (при изчисляването е взета предвид наличната сума по банковата сметка на ответницата А. Т., възлизаща на 3. 80 лева и стойността на лек автомобил марка „Рено“, модел „К.“ по средни пазарни цени към датата на придобиване, в размер на 800 лева). Установено е от въззивния съд, че проверяваното лице Г. А. Б. не е имал през периода на проверка (26.02.2008 г. - 27.02.2018 г.) „нетни доходи“ по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗПКОНПИ, при което разходите – негови и на свързаните с него лица надвишават доходите, приходите и източниците на финансиране с 52 160. 76 лева. Тази сума е определена въз основа на данните, че обичайните разходи на Г. А. Б. и семейството му през релевантния период са били общо 55 032. 31 лева, а техните приходи в този период са били 2 871.55 лева (формирани от сбора на сумата 2 700 лева, съставляваща стойността по средни пазарни цени на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318ИС“, към момента на неговото отчуждаване - 9.04.2009 година и сумата 171. 55 лева - облагаем доход на съпругата А. Т.). Така е направен извод, че не е доказано „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ – т.е. размер на несъответствие между имуществото и нетния доход, което да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. Изложени са аргументи, че същевременно на отнемане по реда на приложимия конфискационен закон подлежат парични средства, които са налични и се държат от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр. В хипотезата, при която тези средства не са налични - изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не могат да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е налично, а на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично посочени в ЗПКОНПИ. Относно паричните суми като част от имуществото на проверяваното лице, членовете на семейството му, неговите родители и сестра съдът е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ. Мотивирал е становище, че не може да се претендира отнемане на парични суми, преминали през банковата сметка на проверяваното лице, респ. изпратени или получени от него или близките му чрез системи за паричен превод – „Money Gram“, „Western Union“, но неналични към датата на завеждане на иска за тяхното отнемане, като тежестта на доказване на факта, че съответните суми са налични, е на Комисията. С оглед установяването на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ е без значение какви имуществени блага са постъпвали в патримониума на ответниците през изследвания период, след като същите не са налични в края на същия. Посочено е, че преминаването на тези активи през патримониума на ответниците има значение само доколкото някои от тях са налични в края на релевантния период - ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на проверявания период. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Така е мотивиран извод, че извършените парични преводи, за които са приложени доказателства към въззивната жалба, са ирелевантни за доказване наличието или липсата на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход за целия проверяван период. В обжалваното решение са обсъдени и релевираните с въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения от първостепенния съд във връзка с доклада по делото, вкл. и за разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти в процеса, а също и на принципа за равенство на страните и аргументирано е отговорено на тях.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига въпроси, които поддържа да са обуславящи решаващите изводи на въззивния съд по делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тяхното съдържание е следното:

1. „Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание и законен произход на средства за внасянето/постъпването им; пазарната стойност на придобити МПС, за придобиването на които не се установяват законни източници на средства, както и размерът на получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи (вътрешни, международни), за които не се установява законово основание и законен произход на средствата?“

2. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период, както и получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи (вътрешни, международни), за които не се установява законово основание и законен произход, но неналични в края на проверявания период?“.

По двата въпроса се твърди, че е създадена съдебна практика, изразена в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. ВКС, ІV г. о. и решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ІV г. о., но там възприетите правни разрешения относно съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ, както и преценката за размера на несъответствието по § 1, т. 3 от същия закон били резултат на неточно тълкуване на закона и водели до нарушение на принципа за законност, установен в чл. 5 ГПК. Затова според страната преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона по повдигнатите въпроси налага формирането на нова съдебна практика.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

И двата въпроса са поставени с оглед становище на страната и изразяват несъгласието й с решаващите изводи на въззивния съд.

Първото питане е свързано с разбирането от касатора на понятието „имущество“, вкл. и това относно съдържанието на парите като „официални удостоверителни знаци с обозначена номинална стойност, представляващи законно платежно средство“. Така е направено съждението, че парите, вкл. и тези преминали по банкови сметки и преведени чрез системи за бързо разплащане (парични преводи) са имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ, поради което следва да се преценяват с оглед размера на несъответствието, независимо дали са налични или не в края на проверявания период. Изложените доводи обаче касаят съществото на спора и изразяват позицията на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на въззивния съд, че не може се отнемат парични суми, преминали през банковата сметка на проверяваното лице, респ. изпратени или получени от него или близките му чрез системи за парични преводи, които не са налични към края на проверявания период и срещу които не е реализирана насрещна облага, налична към същия релевантен момент. Тези аргументи съставляват касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК и касаят правилността на въззивното решение, преценката за която се извършва във фазата по разглеждане на касационната жалба. Същите обаче са извън предмета на производството в предходната фаза по селектиране на жалбата съобразно предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Второто питане пък е поставено в контекста на виждането на страната по приложението на чл. 141 ЗПКОНПИ във връзка с понятието за „незаконно придобито имущество“, съществуващите според касатора хипотези за отнемане на парична равностойност вместо имущество, регламентът за отнемане на парична равностойност на неналично в патримониума на проверяваното лице имущество - чл. 151 ЗПКОНПИ. Според изразената позиция „липсата“ на имущество обхваща не само неговото погиване, унищожаване или изгубване, но и други хипотези „в т.ч. укриване“, като е направен извод, че по реда на ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държавата подлежат парични средства, които липсват (не са налични) по банковите сметки на проверяваното лице към края на проверявания период, респ. които са получени и/или изпратени чрез системи за парични преводи, като необходимо и достатъчно условие за това е единствено установяването на обстоятелството, че „същите не обосновават извършен впоследствие конкретен разход“.

В обобщение, повдигнатите два въпроса не притежават характеристиката на общо основание по смисъла на тълкуването, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото не произтичат от възприетите правни разрешения от въззивния съд, които да се обусловили изхода на делото. Непоставянето на правен въпрос, само по себе си, има за последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт. За пълнота следва да се отбележи също, че не са аргументирани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез обосноваване на доводи за практика на ВКС, формирана при неточно приложение на закона. Изложените в тази насока съображения не съдържат мотиви, от които да се очертае разбирането на касатора за неправилност на тълкувателните изводи на ВКС в двете цитирани решения на четвърто гражданско отделение - № № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. и 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. Разрешенията в посочените съдебни актове (които междувпрочем са постановени по приложението на ЗОПДНПИ - отм., а не по приложимия по спорното правоотношение закон – ЗПКОНПИ) не са разгледани и не е мотивирана неточността в там възприетото от ВКС тълкуване на закона, съгласно което парични средства, които са били в наличност у проверяваното лице или в негови сметки в определен момент, но не се установява да са налице в края на периода, не подлежат на отнемане. Самото твърдение на страната, че в случая е налице „неточно тълкуване на нормативната уредба“ не удовлетворява изискването за мотивираност на допълнителните предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в съответствие с постановките по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Отсъстват аргументи за осъществяване на предпоставки от визираното основание, които в хипотезата „точното прилагане на закона“ изискват обосноваване необходимостта от формирането на нова практика на ВКС за сметка на съществуващата, която не е актуална, а в хипотезата „развитието на правото“ чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, съдържащи правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. Затова искането за достъп до касация по така поставените въпроси е неоснователно и не следва да се уважава.

Предвид на изложеното, отсъстват предпоставки в приложно поле на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба претендираните и направени от последния разноски за настоящото производство. Те възлизат на 600 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, и са заплатени в брой, като вписването в договора за така извършеното пращане е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение