Определение № 99 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 394/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Елкоб" ЕООД – [населено място], срещу решение № 719 от 17.11.2022 г., постановено по в.т.д. № 412/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 261162/22.07.2021 г. по т.д. № 271/2020 г. на СГС, ТО, 20 с-в, в обжалваната му от „Булвес 77" ЕАД част, като вместо него е отхвърлил предявените от „Елкоб" ЕООД срещу „Булвес 77" ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на уважената от първата инстанция сума от 26 522.91 лв. - стойността на извършени, но незаплатени СРР по договор - анекс от 01.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, и за сумата от 1 444.03 лв. - мораторна лихва върху главницата от 26 522.91 лв., за периода от 25.07.2019 г. до датата на завеждане на иска - 06.02.2020 г.

В касационната жалба на „Елкоб" ЕООД се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че от приетите по делото доказателства не се установява наличието на валидно сключен между страните анекс с дата 01.10.2018 г. към договора за строително-ремонтни работи (СРР) от 08.06.2018 г. Според касатора, съдът не е тълкувал по реда на чл. 20 ЗЗД клаузите на договора от 08.06.2018 г., от които е видно че възложените СРР ( с изключение на почистването на съседен двор), касаят същия конкретен обект, в който са извършени процесните довършителни дейности. Твърди се, че апелативният състав не е обсъдил всички преки и косвени доказателства, представени по делото, а именно – признанието на ответника в отговора по чл. 367, ал. 1 ГПК; електронната кореспонденция между страните; приспадане стойността на определени СРР от вече извършени и платени СРР до 21.09.2018 г.; предавателно - приемателния протокол от 21.09.2018 г., подписан от изп. директор директор В. И.; протоколите за приемане на извършени СМР от 21.10.2018 г. и 02.11.2018 г., подписани също от И. и др., които доказателства сочат за наличието на договорни отношения между страните, отнесени към договора от 08.06.2018 г. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявените искове до размер на за сумата от 26 522.91 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и за сумата от 1 444.03 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 25.07.2019 г. до датата на завеждане на иска, както и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Очевидната неправилност на решението е обоснована с твърдението за явната му необоснованост при липса на логична преценка на извода на съда за несъществуването на договорни отношения между страните във връзка с претендираните довършителни СРР. Отделно са формулирани следните въпроси, за които се сочи, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1. „Длъжен ли е съдът да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, искания, твърдения, възражения, доказателства и доказателствени средства от значение за точното прилагане на закона с решението си относно договор за изработка (чл. 258-269 ЗЗД) на обща стойност над 5000лв. (сключването, изпълнението, приемането на строително-ремонтни работи /СРР/ и плащането им) ?“;

2. „За главното и пълно доказване сключването и изпълнението на СРР (договор за изработка) на обща стойност над 5000 лева, допустими ли са гласни доказателства, наред с писмените, когато с тях се изследват обстоятелствата, при които са възложени СРР; характерът на преговорите, разменената кореспонденция; как са изпълнявани задълженията след възлагането им; съдържанието, когато договорът не съдържа всички уговорки (вида, обема, изпълнението, качеството и цената); смисъла на договорките; начина на договаряне или изясняване на действителната обща воля на страните (изключенията по чл.164,ал.1,т.3,пр.2 от ГПК)?

3. „Допустимо ли доказването с гласни доказателства обстоятелства (смисъла на договора и допълнителните уговорки за вида,обема, качеството и цената му), когато с един договор за СРР за един строителен обект,, който не съдържа конкретни уговорки за вида, обема, качеството и стойността и в хода на изпълнението се уточняват/възлагат допълнителни СРР, които първоначално не се съдържат в офертата на изпълнителя и двустранно подписана количествено-стойностна сметка към нея, но в срока на изпълнение на договора са уточнени/възложени допълнително от Възложителя, респ. извършени от изпълнителя ?,

Без да е конкретизирана относимостта на цитираната съдебна практика към отделните въпроси, в изложението се сочи, че формулираните от касатора въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: TP № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №253/17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на III г.о.; решение №163/14.06.2013 г. по гр.д. №1456/2012 г. на III г.о.; решение №173/06.11.2020 г. по гр.д. №4404/2019г. на III г.о.; решение №244/21.01.2020 г. по гр.д. №983/2019г. на III г.о.; решение №12/31.01.2019 г. по гр.д. №2000/2018 г. на IV г.о.; решение №224/22.12.2016 г. по гр.д. №2169/2016г. на III г.о.; решение №283/01.11.2016 г. по гр. №2117/2016 г. на IV г.о. и решение №190/23.01.2014 г. по т.д. №483/2012г. на I т.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Булвес 77" ЕАД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че въпросите в изложението са поставени казуистично и че същите не са решени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Същевременно се излагат доводи за правилността на въззивното решение, което изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 261162/22.07.2021 г., постановено по т.д. №271/2020 г. на СГС, ТО, 20 с-в. в обжалваната му от „Булвес 77" ЕАД част, с която ответникът „Булвес 77" ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Елкоб" ЕООД сумата от 26 522.91 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни дейности, извършени в хода на изпълнение на договор за СМР от 08.06.2018 г. с предмет „Довършителни СМР по обект „Пристройка с надстройка към жилищна сграда", находящ се в [населено място], в.з.„Б., кв.2, УПИ ХХ-356, [улица], ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до погасяването и сумата от 1 444.03 лв., представляваща лихва за забава за периода 25.07.2019 г. - 05.02.2020 г., като вместо това въззивният състав е отхвърлил предявените от „Елкоб" ЕООД срещу „Булвес 77" ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД до размер на уважените от първата инстанция суми за главница и лихви.

Препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства:

• между ищеца „Елкоб" ЕООД в качеството му на изпълнител и ответника „Булвес 77" ЕАД като възложител, е сключен договор на 08.06.2018 г. с предмет „Довършителни СМР по обект „Пристройка с надстройка към жилищна сграда", находящ се в [населено място], в.з. „Б., кв. 2, УПИ ХХ-356, [улица]. Уговорено е да се заплати възнаграждение по количествено-стойностна сметка (КСС) в размер на 127 523.99 лв. без ДДС. Дейностите по тази КСС са изпълнени, като за приемането им е съставен двустранно подписан Акт обр. 19 от 21.09.2018 г. Възнаграждението за тях е платено от ответника чрез авансово, междинни и окончателно плащане;

• на 15.11.2018 г. от електронната поща на ответника е изпратено писмо до законния представител на ищеца с прикачен файл, наименован „акт Б. ограда". В писмото е отправено искане да бъде изпратен „анекс към договора + Протокол-акт обр. 19 за оградата, облицовките и каквото още там се или ще се прави". Изпратен е електронен формат на „предишния акт обр. 19", в който „само да се попълнят" извършените „работи, които още ще се правят";

• на 23.11.2018 г. от електронната поща на ответника е изпратено второ писмо с прикачен файл, наименован „Анекс Булвес 77-Елкоб", в което е посочено, че са „направени корекции в анекса", като същият се изпраща за „преглед, подпис и печат" от страна на ищеца;

• по делото е представен наименован „анекс", датиран - 01.10.2018 г., подписан само от ищеца, в който допълнително възложените дейности са описани по следния начин: доставка на каменна облицовка; вароциментова мазилка по ограда; направа на шапка и силикатна мазилка на ограда; изграждане на външна тоалетна; бетонови работи двор; доставка и монтаж осветителни тела, ключове и контакти; бетонови работи, зидария, топлоизолация и мазилка външна ограда;

• на 21.10.2018 г. е съставен протокол за приемане на извършени работи, подписан от двете страни, в който е удостоверено извършването на външна вароциментова мазилка по тухлени и бетонови стени (ограда) на стойност 4 365 лв. без ДДС, а на 02.11.2018 г. за първите две позиции, посочени и в анекса – облицовка и вароциментова мазилка по ограда. Подписан е протокол-акт обр. 19 на обща стойност 10 110 лв. с ДДС. Тези две позиции са заплатени от ответника съответно на 12.10.2018 г. и на 01.11.2018 г. по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г.;

• на 18.12.2018 г. ищецът е изпратил на ответника по електронна поща протокол-акт обр. 19 с дата 07.12.2018 г., в който са посочени различни СМР по позициите „ограда", „външно ВиК", „бетонови работи", „външно WC", „ел. инсталация", „допълнително къща" и „почистване двор" на стойност 34 398.43 лв. с ДДС. Сумите по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г. за дейностите по първите две позиции от протокола са посочени като авансово платени и съответно приспаднати от първоначалната стойност от 44 508,43 лв. с ДДС;

• на 24.04.2019 г. отново по електронна поща ищецът е изпратил на ответника файл с наименование „акт Б. в таблица коригиран", в който крайната стойност след приспадане на сумите по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г. е в размер на 29 163,46 лв. с ДДС, като намалението спрямо предходния акт се дължи на отпадане на позиции 6, 7, 8 от „ограда", позиции 4 и 5 от „външно WC" и коригиране на цената по позиция 30 от „бетонови работи" от 795,60 лв. на 630 лв.

Произнасяйки се по спорния по делото въпрос за наличието или липсата на договорно правоотношение между страните в резултат на сключен с дата 01.10.2018 г. анекс към договора от 08.06.2018 г. (като основание за исковата претенция по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД), въззивният състав е акцентирал, че с отговора на исковата молба ответникът е поддържал, че „документ, наречен договор-анекс" между страните не е подписван - нито на 01.10.2018 г., нито на последваща дата. Съдът е посочил, че пълно доказване на договор може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение този факт. Според въззивният състав в случая съвкупният анализ на доказателствата по делото не доказва по несъмнен начин правно релевантния факт, на който ищецът основава претенцията си.

В обжалваното решение е отразено, че между страните има разменена електронна кореспонденция - от 27.09.2018 г., от 19.10.2018 г.; от 15.11.2018 г.; от 23.11.2018 г., от която не се установява наличието на съвпадащи насрещни волеизявления на страните по съществените елементи на сделката, в случая по отношение на „допълнително възложените работи" с анекс към договора от 01.10.2018г., като вид, количество и цена. Съдът е подчертал, че от съдържанието на разменените електронни писма става ясно, че страните са обсъждали „анекс към договора", но без никаква друга индивидуализация свързана с вид, количество и цена на допълнително възложени работи, поради което не може да се приеме по несъмнен начин, че става въпрос за дейностите по конкретния анекс с дата 01.10.2018 г. и съответно не може да се приеме, че е налице съвпадане на волеизявленията на страните, което ги обвързва валидно.

Апелативният състав е приел, че мотивите на първоинстанционният съд в подкрепа на извода, че е налице съвпадане на волеизявленията на страната, са взаимоизключващи и по същество подкрепят противоположния извод за липса на договор - анекс между страните, тъй като от една страна СГС е приел, че окончателното приемане на анекса от страна на ответника е извършено с писмото от 23.11.2018 г., а от друга страна – че обемът на допълнително възложените СМР следва да се определи въз основа на изготвения по анекса протокол-акт обр.19". Въззивният съд е посочил, че представените по делото доказателства не установяват валидно сключен анекс дата 01.10.2018 г., а именно: фактури и платежни нареждания; КСС от 02.06.2018 г.; протокол обр.19 по анекс от 01.10.2018 г., който не е подписан от възложителя; протокол акт обр.19/21.09.2018 г.; приемо - предавателен протокол от 21.09.2018 г., в който страните са констатирали, че обектът е изпълнен в съответствие с изискванията на възложителя и че няма недовършени СМР; съдебно - счетоводната експертиза, която е дала заключение, че фактура № 8/2019 г. не е осчетоводена в „Булвес 77" ЕОД и респективно, че не е ползван данъчен кредит; съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за изпълнените СМР на обекта и тяхната стойност с уточнението, че вещото лице не взима становище по въпроса кой и кога е изпълнил същите; показанията на разпитаните по делото свидетели Д. А., П. К. и А. Г.; сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ и протокол за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР от 29.10.2019 г. Според съда, макар посочените доказателства да установяват отношения между страните във връзка със сключването и изпълнението на договора от 08.06.2018 г., преценени съвкупно, същите не доказват по несъмнен начин, при условията на главно и пълно доказване, основния факт, а именно съдържанието на анекса, на който ищецът е основал исковете си.

Въззивният състав е подчертал, че със свидетелки показания не може да бъде установено сключването на процесният анекс, предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. З, предл. 2 ГПК, както идентично е приел и първоинстанционния съд. Според въззивната инстанция обстоятелството, че процесните СМР са изпълнени на обекта, собственост на ответника, не обосновава извод за основателност на иска, доколкото процесните работи не са претендирани на извъндоговорно основание. Въззивният съд е отразил, че заплащането на част от извършените работи по издадени от изпълнителя фактури, също не обосновава извод за наличие на договорно правоотношение за процесните дейности, тъй като това плащане не доказва по несъмнен начин останалата част от съдържанието на процесния анекс, който не е подписан и приет от възложителя. В заключение, апелативният състав е посочил, че след като ищецът не е доказал съдържанието на валидно сключен договор по чл. 258 ЗЗД - анекс с дата - 01.10.2018 г., предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, основан на този договор е неоснователен, както е неоснователен и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не би могло „prima facie“ - т.е. без да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства, да се даде отговор на въпроса за наличието или не на договорно правоотношение между страните във връзка с претендираните от ищеца допълнителни строително-ремонтни работи. Самият факт, че касаторът обосновава оплакването си за допуснато съществено процесуално нарушение с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, изключва съждение за очевидна неправилност на обжалвания акт. Становището на съда за това, че обстоятелството, че част от извършените от ищеца допълнителни дейности са били приети и заплатени от ответника, не обуславя извод за наличие на договорни отношения и спрямо неприетите и незаплатените дейности, не е явно необосновано с оглед житейската и правната логика, доколкото не може да се приеме „a priori“, че заплащайки възнаграждение за конкретна работа, възложителят се е съгласил да заплати възнаграждение и за други работи, които не са били уговорени, включително като вид, обем и цена. Правният извод на въззивния съд, че заплащането на тези дейности би могло евентуално да бъде претендирано на извъндоговорно основание, не е в явно нарушение на закона, който (ЗЗД) дава възможност за заплащане на извъндоговорно основание на дейности, извършени в интерес на доминоса със знанието му и без неговото противопоставяне.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросът на касатора: „Длъжен ли е съдът да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, искания, твърдения, възражения, доказателства и доказателствени средства от значение за точното прилагане на закона с решението си относно договор за изработка (чл. 258-269 ЗЗД) на обща стойност над 5000лв. (сключването, изпълнението, приемането на строително-ремонтни работи /СРР/ и плащането им) ?“. Анализът на въззивното решение сочи, че въззивният съд е взел предвид събраните по делото доказателства (включително и тези, върху които касаторът е акцентирал в касационната си жалба като релевантни за спора) и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Въззивният състав изрично е подчертал, че според него, както от представените по делото писмени доказателства (кореспонденцията между страните, изготвените актове образец 19, заплатените фактури и вр.), така и от гласните доказателства (показания на свидетелите и приетите заключения по извършените експертизи), не може да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че извършването на процесните дейности е договорено между страните като вид, обем и цена. Несъгласието на касатора с правните изводи на въззивния състав е относимо към правилността на въззивното решение (във връзка с възприетата от съда фактическата обстановка и обсъждането на събраните доказателства), която с оглед разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не покрива общия и допълнителния селективни критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросът на касатора: „ За главното и пълно доказване сключването и изпълнението на СРР (договор за изработка) на обща стойност над 5000 лева, допустими ли са гласни доказателства, наред с писмените, когато с тях се изследват обстоятелствата, при които са възложени СРР; характерът на преговорите, разменената кореспонденция; как са изпълнявани задълженията след възлагането им; съдържанието, когато договорът не съдържа всички уговорки (вида, обема, изпълнението, качеството и цената); смисъла на договорките; начина на договаряне или изясняване на действителната обща воля на страните (изключенията по чл.164,ал.1,т.3,пр.2 от ГПК)?. Въпросът не е обусловил решаващата воля на съда, доколкото въззивният състав не е отрекъл възможността чрез свидетелски показания да бъде установено изпълнението на поети договорни задължения. В случая недопустимостта на свидетелските показания е инвокирана от съда досежно обсъдената възможност за доказване наличието на сключен договор (анекс) на стойност над 5 000 лв. и то с оглед поддържаното от ищеца основание, че дейностите са извършени въз основа на анекса с дата 01.10.2018 г. Отделен е въпросът, че цитираната в изложението практика на ВКС не е относима за конкретния спор, тъй като в случая съдът е приел, че спорът е за наличието на съществуващо договорно отношение на стойност над 5 000 лв., а не за смисъла на постигнати договорености, респ. за изпълнение на договорени задължения, което би могло да се установява и чрез свидетелски показания.

Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК въпросът на касатора: „Допустимо ли доказването с гласни доказателства обстоятелства (смисъла на договора и допълнителните уговорки за вида,обема, качеството и цената му), когато с един договор за СРР за един строителен обект,, който не съдържа конкретни уговорки за вида, обема, качеството и стойността и в хода на изпълнението се уточняват/възлагат допълнителни СРР, които първоначално не се съдържат в офертата на изпълнителя и двустранно подписана количествено-стойностна сметка към нея, но в срока на изпълнение на договора са уточнени/възложени допълнително от Възложителя, респ. извършени от изпълнителя ?. Въпросът е зададен казуистично, следвайки твърдения на касатора за съществуващи конкретни обстоятелства по делото, които не са приети за установени от въззивния съд или респективно, които не са счетени от съда за релевантни за спора при приета липса на постигнато съгласие между страните относно извършването и заплащането на процесните дейности. В тази връзка въпросът е относим към правилността на решението, но не обосновава наличие на предпоставки за допускането му до касация.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът „Елкоб" ЕООД дължи на „Булвес 77" ЕАД сумата 3 465.60 лв. – заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение с ДДС за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение