Определение № 912 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 57/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК във вр. чл.280 и чл. 295, ал.1 ГПК. Образувано е по подадена от Н. П. Б. /преди К./ касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГК, 10 състав решение № 10059/09.06.2022 г. по гр.д. № 3166/2019 г., с което е потвърдено решение № 500/24.01.2017г. на СГС, ГО ,21 състав, постановено по гр.д. № 9613/2013 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК- очивидно енправилно. С писмения си отговор ответникът по касацията КПКОНПИ изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си, САС, ГК, 10 състав е приел, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че придобитото от ответницата за проверявания период от м. 05.1999г. до м.06.2013г. имущество е на значителна стойност, както и че престъпленията, за който е осъдена, попадат сред изчерпателно изброените в чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./. Намерил е, че съществува връзка между осъществяваната престъпна дейност и придобитото имущество, както предвид характера на престъпната дейност на ответницата, така и предвид периода на осъществяването й. Приел е, че от мотивите на присъдата може да се направи категоричен извод, че е прието от наказателния съд за доказано, че ответницата е извършвала престъпна дейност, както на територията на Р.Австрия, така и на територията на Р.България за период без категорично установена начална дата, но очевидно датиращ и към 1999 г. Отчитайки задължителната съдебна практика- ТР №7/2014г. на ВКС по тълк. дело № 7/13 г. на ОСГК на ВКС, характера на престъпната дейност, включ. и извършването й за продължителен период от време, както и обстоятелствата, обуславящи връзката между извършваната престъпна дейност и придобитото имущество, въззивният съд е намерил, че може да се направи обосновано предположение за съществуването на връзка между придобитото от ответницата, респ. отчужденото пред 2007 г., и извършваната престъпна дейност. Приел е, че въпреки оспорването на искането за отнемана на процесното имущество, ответницата не е изложила конкретни факти и обстоятелства, доказващи законен източник или способ за придобиване на имуществото, като не е ангажирала и доказателства във връзка с твърденията си за получавани от нея около 1000 евро месечно законни доходи като компаньонка в Австрия. За неоснователно е намерил и направено от ответницата след преклузивния срок възражение, че процесното имущество е придобито от законни средства, получени от немския гражданин К. Б., като е отказал да кредитира като доказателство представената от това лице писмена декларация. Изложил е, че съгл. задължителната практика на ВКС, стойността на отнеманото имущество следва да бъде определена по средни пазарни цени към датата на придобиването, съответно отчуждаването на недвижимите имоти, поради което и посочената в нотариалните актове покупно- продажна цена на имотите е непротивопоставима на Комисията. Приел е, че за проверявания период общият размер на приходите на ответницата е 65 145лв.- 312,71 ВРЗ, а на разходите- 471317,70лв. или 2 246,57 бр. МРЗ, поради което и с оглед заключенията на приетите по делото съдебните експертизи е счел за доказано, че за проверявания период ответницата е придобила процесното недвижимо имущество със средства, чиито законен източник не е доказан с оглед разликата между приходите и разходите. Намерил е за неоснователни възраженията на ответницата- че присъдата на австрийският съд не може да бъде взета предвид, позовавайки се на дадените от касационният съд задължителни указания в този смисъл; че отнемането на апартамента в [населено място] е незаконосъобразно, тъй като представлявал единствено жилище, приемайки, че несеквестируемостта е специален способен за защита на длъжника в изп. производство, а не право на частично гарантирано имущество на длъжника в общия исков процес; за липсата на мотиви на първонистанционното решение и допуснати процесуални нарушения от съда при събиране на доказателства и съобразяването с тях, тъй като въпреки дадената възможност за ангажиране на гласни доказателства такива не са ангажирани от ответницата, а всичките и искания за допускане на допълнителни и повторни съдебни експертизи са удоволетворени; че неправилно са кредитирани събраните в първата инстанция доказателства и не е доказано наличието на връзка между придобиването на имущество със значителна стойност и конкретната престъпна дейност, за неправилна преценка на доказателствата, доказващи законен произход на средства, с които е придобито имуществото и неправилното му отнемане, с оглед на изложеното по-горе,както и за допуснати нарушения при определяне на проверявания период, който се определя предвид характера на конкретната престъпна дейност. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на Върховния касационен съд и основанието по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон задължителни ли за въззивния съд и тяхното несъобразяване води ли до незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение?, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие със съдебната практика. Трайно в съдебната практика се приема, че указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при новото разглеждане на делото, като те обхващат както материалния така и процесуалния закон. В случая въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика, като указанията на касационният съд по приложението на материалния закон са спазени. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за връзката между престъпната дейност на ответницата /с оглед характера, доходоностния й характер и продължителността й/ и придобиването на имуществото, чието отнемане е постановено. Основателно предположение за наличието на такава връзка в случая може да се направи доколкото престъплението, за което е осъдена ответницата, няма инцидентен и еднократен характер, а е извършвано системно за продължителен период от време. То е резултатно- от него ответницата е извличала облаги на значителна стойност според заключенията на вещите лица. Самата престъпна дейност, извършвана по занятие е била основен източник на доходи, които значително надхвърлят установените законни такива, поради което може да се направи основателното предположение, че имуществото е придобито от престъпната й дейност. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси: „Има ли процесуално задължение съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/?. Съдебното решение може ли да почива на предположения?. Въззивният съд има ли процесуално задължение да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания срещу правилността на първоинстанционното съдебно решение?“, отговорът на които въпроси твърди, че е даден в противоречие с практиката на ВКС. Така формулираните въпроси /с изключение на въпроса: „Съдебното решение може ли да почива на предположения?/ обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви и по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Твърдението за необсъждане на доводите във въззивната жалба, че имотът на [улица], [населено място], е придобит преди периода на престъпната дейност, че продажбата на имота в [населено място] е извършена преди периода на престъпната дейност, че неправилно не е кредитирал нотариално заверената декларация на К. Б. за извършени от него дарения в полза на ответницата, се свежда до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Въпросът „Съдебното решение може ли да почива на предположения?“ не е относим към изхода на спора, тъй като въззивният съд не е основал изводите си на предположения, а на съвкупността от събраните по делото доказателства. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Съдът има ли процесуалното право и задължение да не кредитира заключението на вещото лице, ако изводите му не се е подкрепят от останалите доказателства по делото?. Съдът има ли процесуално задължение да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото преди да кредитира или не заключението на вещото лице?. Заключението на вещото лице може ли да почива на предположения?“, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният въпрос не е релевантен, тъй като е свързан с оплакване на страната за неправилност на акта, а не с правните изводи на съда. Освен това, доводът е фактически неверен. В съответствие със съдебната практика на ВКС- напр. решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г., ІV г.о. и решение № 60/25.03.2013 г. по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о., заключенията на вещите лица по допуснатите съдебни експертизи са обсъдени наред с всички доказателства по делото, при изложени мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Приетите по делото заключения на допуснатите съдебни експертизи не са основани на предположения, като в съответствие с практиката на ВКС- напр. решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г., ІV г.о. и решение № 60/25.03.2013 г. по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о., са обсъдени заедно с другите доказателства по делото, като начинът на определяне стойността на отнеманото имущество- по посочената в нот. актове цена или по средни пазарни цени, е правен въпрос. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Допустими ли са свидетелските показания за установяване на договори на стойност по- голяма от 5000 лв., ако са сключени между съпрузи?. Допустими ли са свидетелските показания за установяване на договори на стойност по- малка от 5000лв.?“, отговорът на който въпрос твърди, че е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразно дефинитивната определеност на общото основание с т.1 на ТР ОСГТК № 1/2009г., поставеният въпрос не е релевантен, тъй като е свързан с неизложени и неустановени по спора твърдения и с оплакване на страната за неправилност на акта, а не с правните изводи на съда. Освен това, доводът е фактически неверен. В рамките още на първоинстанционното производство на ответницата са допуснати исканите свидетели, които тя не е довела за разпит, като в последното съдебно заседание е заявила, че няма доказателствени искания. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Има ли процесуално задължение съдът да допусне всички доказателства, които са относими, допустими и необходими за разрешаване на правния спор?“. Няма съмнение, че съдът е длъжен да събере всички относими, допустими и необходими за изясняване на спора доказателства, но доказателствените искания на страните следва да са своевременно заявени. Разпоредбите на чл.266 от ГПК изключват възможността страната да сочи и представя доказателства във въззивната инстанция, които е могла да ангажира в първоинстанционното производство, но не е сторила това поради своето процесуално бездействие. Именно такъв е и настоящият случай, в който още в рамките на първоинстанционното производство на ответницата са допуснати исканите свидетели, които тя не е довела, заявявайки в последното съдебно заседание, че няма доказателствени искания. Ето защо и отказът на въззивния съд да събере поисканите от Н. Б. гласни доказателства е изцяло в съответствие с трайната съдебна практика. Л ипсва и основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение постановеното от САС, ГК, 10 състав решение № 10059/09.06.2022 г. по гр.д. № 3166/2019 г. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,