Определение № 15 от 07.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2068/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „ОДЕК ИНК“, дружество учредено в Република Панама, вписано в Панамския търговски регистър с рег. № 1555913-2-2015, против решение № 466/28.08.2025 г. по в.т.д. № 872/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № № 1410/ 18.10.2024 г. по т.д. № 2073/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Силистра ленд“ АД - [населено място], Столична община с начална дата 31.12.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, за временен синдик е назначен Т. Н. Н., постановено е налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като необосновано и в нарушение на материалния закон въззивният съд е направил извод, че длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично вземане по търговска сделка- ищецът „А. П.“ЕООД няма вземане на това основание и претендираното вземане не е индивидуализирано в достатъчна степен. Допуснато е според касатора и съществено процесуално нарушение предвид необсъждане на заключението на ССЕ ведно с останалите доказателства по делото и оплакването по въззивната жалба за липса на вземане в полза на ищеца в размер над 11 000 000 лв., което вземане пряко влияе върху показателите за ликвидност. Иска допускане на касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и отмяна на въззивното решение като бъде отхвърлена исковата молба за откриване на производстов по несъстоятелност на „Силистра ленд“АД. Не са подадени отгвори на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор за кредит, сключен на 8.12.2015 г. в [населено място] „Българо-американска кредитна банка“ АД e предоставило на кредитополучателя „Силистра ленд“ АД сумата 5 280 000 лв. с краен срок за погасяване 20.01.2031г. Като солидарни длъжници на основание чл. 121 от ЗЗД са се задължили „Профидел“ ЕООД - [населено място] и А. П. в качеството му на едноличен търговец. С договор за прехвърляне на вземания, сключен на 5.12.2019 г., „Българо-американска кредитна банка“АД е прехвърлила на А. П. всички вземания срещу кредитополучателя „Силистра ленд“ АД по договора за кредит от 8.12.2015 г.: главница в размер на 3 930 636 лева, дължимата към тази дата лихва в размер на 6 141.62 лева, лихва за забава, годишна комисиона за управление и администриране на кредита и други такси, комисиони и разноски съгласно договора. В писмо, получено от изпълнителния директор на „Силистра ленд“АД на 5.12.2019 г., цедентът уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. В споразумение, сключено на 6.12.2019 г., А. П. се задължил в срок до три месеца от подписването му да предостави на „Силистра ленд“ АД за временно възмездно ползване сумата 1 349 364 лева, която ще бъде добавена към съществуващото задължение от 3 930 636 лева по главницата по договора за кредит от 8.12.2015 г. като в този срок заемополучателят нямало да дължи изпълнението на което и да било от задълженията по договора за кредит. Страните изменили размера на дължимата лихва, както и други клаузи от договора за кредит, като се съгласили плащанията по главницата да се дължат на 208 месечни вноски в размери, уговорени в примерен погасителен план. От представените платежни нареждания съдът е установил, че заемодателят е превел уговорената сума на три вноски, както следва: на 9.03.2020 г. сумата 500 000 лева, на 11.03.2020 г. сумите 399 364 лева и 450 000 лева. С уведомление от 10.05.2020 г., получено на същата дата, едноличния търговец е уведомил „Силистра ленд“ АД, че е забавило дължимите плащания по договора за кредит и споразумението от 6.12.2019 г. с повече от 15 дни, считано от 20 април - датата, на която е трябвало да започне периодичното изплащане на задължението, обявил кредита за предсрочно изискуем и заявил, че настоява всички задължения по договора и споразумението да бъдат незабавно заплатени. В споразумение, сключено на 1.08.2021 г., А. П. и „Силистра ленд“ АД се съгласили, че към тази дата кредитополучателят дължи неустойка за пълно неизпълнение на договорните отношения в размер на 1 600 830 лева, а общият размер на вземането 6 880 830 лева, е трябвало да бъде платен в срок до 15.08.2021 г. САС е разгледал доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение за липса на елемент от фактическия състав на чл. 608 от ТЗ - изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, с оглед недействителността на договора за прехвърляне на вземания от 5.12.2019 г. Приел е, че „Одек Инк“, в чиято тежест е да установи привидността на договора за прехвърляне на вземания от 5.12.2019 г., не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за относителна симулация на сделката - цесия, поради което договорът не е нищожен на посоченото основание. Решаващият съдебен състав е достигнал до краен извод, че към деня на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ молителят има изискуемо парично вземане срещу ответника, породено от търговска сделка - договор за прехвърляне на вземане, сключен на 5.12.2019 г., поради което притежава материалноправната легитимация да инициира производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 608, ал.1, т. 1 от ТЗ. САС е разгледал материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 608, ал.1, т. 1 от ТЗ: наличие в полза на молителя на изискуемо парично вземане по търговска сделка, възникнало вследствие нейното неизпълнение; обективна невъзможност на ответника да погаси задължението поради финансово - икономически затруднения, които не са временни или поради това, че не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Констатирал е, че длъжникът не е оспорил наличието на изискуеми и ликвидни парични задължения към молителя, породени от или отнасящи се до търговска сделка - първия елемент от фактическия състав на приложимата правна норма - факт, който се установява и от събраните доказателства. Изследването на състоянието на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, според съда е обусловено от извършването на обстоен анализ на установените факти по делото, за да се отговори на въпроса дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, следва да бъде основана на преценка на показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните задължения на предприятието. САС е изследвал дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи предприятието. Счел е, че коефициентите на ликвидност на конкретното предприятие следва да се преценяват чрез съпоставянето им с типичните за съответния отрасъл стойности, определени от финансово - икономическа експертиза, доколкото няма официални статистически данни за тях в страната. Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. САС е разгледал основното и допълнителното заключение на вещото лице с представени констатации от анализа на финансовото състояние на дружеството за периода 2018 г. - 2021 г. Позовал се е на приетото допълнително заключение на икономическата експертиза, в което стойностите на икономическите показатели са били изчислени като от общия размер на краткотрайните активи са били изключени всички вземания на длъжника с ненастъпил падеж към деня на изготвяне на заключението. Отчел е констатираните стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидност: за 2018 г. - 0.0933; за 2019 г. - 0.3260; за 2020 г. - 0.0517 и за 2021 г. - 0.0128, еднакви са и стойностите на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност: за 2018 г. - 0.0021; за 2019 г. - 0.0001; за 2020 г. - 0.0057 и за 2021 г. - 0.0006. Преценил е стойностите на коефициента на финансова автономност: за 2018 г.- - 0.7002; за 2019 г. - - 1.2918, за 2020 г. - - 1.3016 и за 2021 г. - - 1.1928; стойностите на коефициента на задлъжнялост: за 2018 г. - - 1.4281; за 2019 г. - - 0.7741, за 2020 г. - 0.7683 и за 2021 г. - - 0.8383. Възприел е заключението относно общият размер на вземанията на „Силистра ленд“АД, за които на експерта били представени първични счетоводни документи - 143 004.18 лева. Предвид обстоятелството, че ответникът не представил данни за предприети действия по събиране на падежиралите вземания, е приел, че единственото доказано вземане е това срещу „Трейс София“ ЕАД за сумата 132 808.08 лева. При подробно изложените констатации на експерта в основното и допълнителното заключение според САС от съществено значение за спора е било установяването на меродавните стойности на икономическите показатели към деня на устните състезания на страните пред въззивната инстанция предвид предложените варианти на изчисляването им, което неизбежно предполага да се даде отговор на въпроса дали отразените в баланса на предприятието краткотрайни активи действително съществуват. Посочил е, че според заключението на експертизата в баланса на предприятието не е било отразено наличието на материални запаси (материали, стоки и готова продукция) и инвестиции, поради което не стои на обсъждане въпросът за тяхната реална ликвидност. Наличните парични средства, в брой и депозити, са били установени в размер на: 18 000 лева към 31.12.2018 г., 1 000 лева към 31.12.2019 г., 69 000 лева към 31.12.2020 г. и 13 000 лева към 31.12.2021 г. и отнесени към общата стойност на краткосрочните активи в баланса тези стойности са с пренебрежимо малък и незначителен дял. Въззиввната инстанция е заключила, че от съществено значение за изясняването на имущественото и финансовото състояние на предприятието е преценката за събираемостта на краткосрочните вземания. Констатацията на експерта е била, че краткосрочните вземания в общ размер 25 830 618.70 лева са основната част от краткотрайните активи, като същите са „в просрочие и с неясна събираемост“, както и че първични счетоводни документи са били представени само за вземания в общ размер 143 004.18 лева, а данни за предприети действия по събиране на падежирали вземания ответникът представил за едно единствено вземане за сумата 132 808.08 лева. САС се е позовал на трайна практика на ВКС, че ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчислението на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си и следва да се съобрази реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания, а такава ликвидност няма, когато краткосрочните вземания са несъбираеми или обезценени. Ответникът е този, който трябва да прояви нужната активност за да установи, че текущите вземания със сигурност могат да бъдат събрани изцяло и в един кратък период от време, както и че е предприел действия в тази посока, като например извършване на прихващания със суми, представляващи негови задължения към лицата от списъка с кредитори; изпратени до длъжниците нотариални покани с поставен срок за изпълнение на задълженията им; кореспонденция, в която длъжниците изразяват готовност за плащане и пр. Направил е извод, че такива доказателства не само, че не са били представени, но на експерта не са били предоставени и първични счетоводни документи - фактури, договори, споразумения и др., установяващи основанията за възникване на текущите вземания, както и сроковете за плащане на задълженията, което е осуетило възможността да бъдат изяснени факти и обстоятелства, имащи пряко отношение към установяването на действителното финансово и икономическо състояние на предприятието. Поради което при прилагане на чл. 161 от ГПК относно последиците при възпрепятстване на доказването, съдът е приел, че достоверността на изчислените в основното заключение на експертизата стойности на коефициентите на обща и на бърза ликвидност е опровергана, като за меродавни следва да бъдат възприети техните стойности, определени във варианта, в който вземанията са били изключени от краткотрайните активи на дружеството. В заключение САС е посочил, че при установената несъбираемост на преобладаващата част от изброените вземания действителната стойност на коефициента на бърза ликвидност е по - нисък от неговата общоприета стойност - в границите 0.5 - 1.0, което означава, че бързоликвидните активи не осигуряват над 50 % от краткосрочните задължения, а това е обуславило решаващия извод, че дружеството не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. В производството по несъстоятелност, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 621 от ТЗ, длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената в чл. 608, ал. 3 от ТЗ презумпция, като установи че затрудненията му са временни, както и че е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка. Ето защо е приел, че презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ не е успешно оборена от ответника, а данните и констатациите относно финансово икономическото състояние в заключението на експертизата сочат на неговата трайна обективна невъзможност да изпълни задълженията си към своите кредитори. На чл. 608, ал.1, т. 1 от ТЗ, с оглед цялостно икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността /когато негативните тенденции във финансовото състояние на търговеца състоянието на зависимост от кредиторите и декапитализация, са придобили необратим характер/ САС е намерил, че датата 31.12.2018 г. следва да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тахната съвкупност?; 2/Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?; 3/ Следва ли вземането, което се поставя като условие за наличие на активна материалноправна легитимация да е индивидуализирано в достатъчна степен с правопораждащи факти и страни? Касаторът се позовава на допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение по т. д. № 1108/2041 г. на ВКС, I т. о., по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о. и мн.др.; по втори въпрос– с решение по 475/2012 г. на ВКС, II т.о. и по т.д. № 684/2019 г. на ВКС, II т.о. и по трети въпрос – по т.д. № 845/2021 г. на ВКС, I т.о. Настоящият състав на ВКС намира следното: В цитираната от касатора последователна практика на ВКС е прието, че при постановяване на въззивното решение, за да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество на твърдения и възражения на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК. Не е налице твърдяното противоречие по първия правен въпрос при произнасянето на САС относно активната материалноправна легитимация на ищеца. Подробно съдът е разгледал възникването на вземането на „А. П.“ЕООД спрямо „Силистра ленд“АД, като не е споделил възраженията на касатора относно недействителността на цесията на вземането спрямо длъжника, породено от договор за банков кредит. Всички последващи цесията отношения между цесионера и длъжника са били проследени в тяхната последователност – сключване на споразумение за повишаване на размера на главницата по кредита с предоставяне на допълнителен кредит и уговорки относно лихвите като въззивната инстаниция е приела, че така формираното задължение е въз основа на търговска сделка. Несъгласието на касатора с тези изводи на САС сочи на оплакване за необосновност и нарушение на материалния закон, които са касационни основния по чл.281, т.3 ГПК, но същите излизат извън предмета на поставения процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд. Правен въпрос относно приложението на чл.107 ЗЗД и чл.124, ал.3 ЗЗД във връзка с чл.608, ал.1, т.1 ТЗ касаторът не поставя. В допълнение следва да се посочи, че самите доводи на касатора относно сключените след цесията споразумения отново насочват към търговска сделка - договор за кредит при различни от първоначалните уговорки относно главницата, лихвите, неустойките и пр., а по отношение приложението на чл.124, ал.3 ЗЗД касаторът не претендира пълно погасяване на задължението, поето спрямо цедента, т.е. дори и да е настъпило твърдяното погасяване на дълга за частта на платилия съдлъжник, то той в качеството си на цесионер продължава да е титуляр на вземане по търговска сделка срещу длъжника. По процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема е налице константна съдебна практика: решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г., III г.о.; решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г.o.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г.о.; решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г., III г.о., решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/ 2013 г., II г.о. и др., която приема, че заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него (чл. 202 ГПК), но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема, или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респективно защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано. Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. САС е преценил кредитираното от него заключение на вещото лице като го е обсъдил със събраните конкретно доказателства. По този въпрос касаторът се позовава единствено на необсъждане на заключението на СИЕ ведно с обявените списъци за неприети вземания. Доводите са ирелевантни, доколкото според формираната практика на касационната инстанция изходът от втората фаза на производството по несъстоятелност относно конкретното вземане на кредитора не би могъл да бъде предрешаван в първата, нито да послужи като основание за изграждане на различен правен извод във въззивното производство по обжалване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ /Определение № 722/29.08.2016 г. по тд. № 1159/2016 г. на ВКС, II т.о./. Третия правен въпрос не отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обосновката му насочва към оспорването на правното основание за възникване на вземането на кредитора, подал молбата по чл.625 ТЗ и касае доказването в процеса това основание, а не индивидуализацията на самото вземане с исковата молба. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение