Определение № 4392 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Балкан Биосерт“ ООД против решение № 287/28.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 1577/2021 г. от състав на ОС – Пловдив. Ответникът не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че при лежаща върху ответника доказателствена тежест, по делото не е проведено пълно и главно доказване на предподставките за прекратяване на ТПО на основанието, посочено в заповедта, а именно намаляване обема на работа. Посочил е, че събраните доказателства, установяващи съкращаване в щата и извършен подбор, са неотносими, тъй като трудовото правоотношение с ищеца е прекратено не поради съкращаване на щата- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а поради намаляване обема на работа чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като именно последното правно основание е отразено, както в предизвестието, така и в заповедта, с която се прекратява трудовият договор. Прието е, че при въведен от работника довод, че основанието за уволнение по посочения в заповедта текст от закона- чл.328, ал.1, т.3 КТ не е възникнало, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции. Намаляването на обема на работата следва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест по отношение на факта на намаляване на обема на работата, както и за наличието на връзка между него и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. В настоящия случай съдът е приел, че работодателят не доказва по несъмнен начин, че е налице намаляване обема на работата, което да е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца. В тази насока данни се съдържат едниствено в представената по делото Заповед № 153/ 30.12.2019г. / л. 29 от делото на РС/, с която управителят на ответното дружество редуцира щата на „Балкан Биосерт“ ООД, поради констатирано от него намаляване обема на работа. Прието е, че констатацията на управляващия орган за намаления обем на работа, не доказва факта на намаляването, тъй като по своето същество тя е обективирана в частен документ, изходящ от заинтересованата страна и съдържащ изявление, което я ползва. Съдът е приел, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, които да са довели до постановяване на незаконосъобразно решение от първоинстанционния съд. Посочено е, че в изготвения доклад по делото по чл.146 ГПК / на л.99 от делото на РС/ съдът е разпределил в тежест на ответника установяването наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение и възражението на жалбоподателя за липса на разпределение на доказателствената тежест по тези правнорелевантни факти е неоснователно. За съда не съществува задължение да дава указания на страната по чл.146, ал.2 ГПК в случай, че посочените от нея доказателства са недостатъчни, а само когато доказателства в подкрепа на правнорелевантния факт изобщо не се ангажират. Именно поради тази причина въззивният съд не е допуснал и поисканите от жалбоподателя доказателства пред настоящата инстанция поради липса на основанието по чл.266, ал.3 ГПК. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочат се въпроси, свързани със задължението на съда, при допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, свързано с недаване на указания относно доказателствената тежест относно намаляване на обема на работа, да допусне доказателства пред въззивната инстанция в тази насока. Този въпрос би бил относим към спора при положение, че е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в недаване на указания относно доказателствената тежест относно намаляване на обема на работа и въпреки позоваването на това нарушение във въззивната жалба, въззивният съд не е дал указания в тази насока и не е допуснал относими и поискани за установяването на този факт доказателства. В случая въззивният съд е посочил липсата на подобно нарушение от страна на районния съд, като е посочил и фактите, на които се основава този негов извод – „в изготвения доклад по делото по чл.146 ГПК / на л.99 от делото на РС/ съдът е разпределил в тежест на ответника установяването наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение“. Липсата на процедиране от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, води до липса на соченото касационно основание. Безспорно е в практиката на ВКС, че при допуснато нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в недаване на указания относно доказателствената тежест относно намаляване на обема на работа и при позоваването на това нарушение във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да даде указания и да допусне доказателства в тази насока, но това процедиране е относимо единствено в случаите, в които първоинстанционния съд е допуснал соченото процесуално нарушение, какъвто не е настоящия случай. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС