Определение № 112 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1160/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма][населено място] чрез адв.И. П. против решение № 146 от 23.03.10г.по в.гр.дело № 114/10г.на Окръжен съд – Пазарджик.С него е обезсилено решение № 851 от 12.11.09г.по гр.дело № 173/09г.на Районен съд-Пазарджик и производството е прекратено. В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Ответниците по касационната жалба Б. В. Д. и Р. /П./А. С. не заявяват становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел,че същото е недопустимо поради недопустимост на предявения от [фирма] против Б. В. Д. и Р./П./А. С. иск с правно основание чл.179 ал.1 ЗЗД за признаване за установено,че ипотеката върху процесния имот е заличена.Изложени са съображения,че ищецът няма качеството на кредитор на вземането,обезпечено с ипотеката,следователно не е активно процесуалноправно легитимиран да иска установяване погасяването на задължението,обезпечено с ипотеката и нейното заличаване. В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посоченият от касатора въпрос дали трето лице-собственик на ипотекиран имот има право да погаси задължението,обезпечено с ипотека,и съответно дали има правен интерес от предявяване на иск по чл.179 ЗЗД е извън предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда.В обжалваното решение е прието,че ищецът е придобил процесният имот едва след като върху него е била вписана възбрана от ответника Б. Д.,което обуславя относителна недействителност на придобивната сделка по отношение на ответника Б. Д. в качеството му на взискател по изпълнителното дело.С оглед на тази недействителност ищецът не би могъл да се позовава на права,придобити по сделката в отношенията си с взискателя. С оглед на изложеното следва да се приеме,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.