Определение № 50673 от 16.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 446/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Грийн инвест 9“ЕАД, [населено място] срещу решение №10479 от 22.07.2021г. по т.д.1756/20г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – Върховна касационна прокуратура не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Страната е разгледала своето разбиране за правната същност на основанията за допускане на касационно обжалване, като се е позовала на дадените с ТР ОСГТК № 1 / 09г. разрешения. Накратко са разгледани и изводите на състава, като е посочено, че общо известен факт бил, че за периода от 01.112020г. – 31.05.2021г. „ всичко в Гърция било затворено“ поради пандемия, също така е посочено, че и пълномощниците – адвокати били карантинирани. След тези твърдения са поставени множество въпроси- каква е нормата на чл.252,ал.1,т.6ТЗ, как ще се процедира ако нормата е императивна и как ако е диспозитивна, може ли да се отчете като уважителна причина наличието на пандемия от „ корона – вирус“, може ли в хода на производството да се отстрани причината, поради която се иска прекратяване на дружеството, трябва ли да се преценяват всички обстоятелства, които са препятствали ответника да попълни СД с още един член, следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните. Касаторът лаконично е заявил, че по част от въпросите въззивният съд бил процедирал в противоречие с изброени три съдебни акта, от които е възпроизведена кратка част от мотивите, свързана със задължението на съда да се произнесе по всички доводи на страните. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност, поставените въпроси във връзка с основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК не са релевантни. Този извод се налага поради това, че липсва каквато и да е връзка между тях и разрешенията, дадени от въззивния съд. Решаващият въззивен състав е разгледал предпоставките на чл.252,ал.1, т.6 ТЗ, в контекста на установеното по спора, а именно –това, че Г. И. е бил последният изпълнителен директор на дружеството, който е напуснал, съобразно вписването на 02.01.2013г., като от ТР е видно, че след това по партидата на дружеството до постановяване на въззивното решение липсват други вписвания на нов член на съвета на директорите и нов изпълнителен директор. Т.е. направен е извод, че за период от 8 години до настоящия момент дружеството е с непопълнен състав на СД и изпълнителен директор при липса на вписани управляващ и представляващ търговеца. Съдът е отчел и това, че не са представени доказателства за предприети действия за нов избор на такъв, въпреки дадените възможности на процесуалния представител да представи доказателства в тази насока. Направен е извод, че съобразно тези фактически данни, дружеството не може да осъществява дейността си, тъй като не може да взема решения и не може да се представлява пред трети лица. Или, поставените въпроси не съставляват общо основание, тъй като нямат връзка с тези решаващи мотиви на състава. Същото е относимо и към общо поставения последен въпрос- относно обсъждането на всички доказателства по делото. За да е релевантен този въпрос/ относим към всяко дело/ страната следва да изложи конкретно кои от възраженията не са били обсъдени и как тяхното обсъждане би рефлектирало върху крайния решаващ извод на съда. В случая, обаче, въззивният съд е обсъдил всички въведени с жалбата оплаквания. Страната изобщо не е посочила какво е следвало да обсъди, но не е обсъдил състава. Приложените съдебни актове / иначе без връзка със спора/ съобразно цитираните части от мотиви, третиращи това, че при съответно разглежданите спорове, съдилищата не са обсъдили конкретни доказателства са без правно значение, тъй като те установяват единствено задължение на въззивният съд което в случая той е изпълнил. Извън това, че липсва установено общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, страната не е обосновала допълнителен критерий по нито един от поставените въпроси. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага посочване на актове на ВС респ. ВКС разрешили правният въпрос по различен от въззивният съд начин. Такива не са сочени Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага излагане на съображения съобразно разяснената му със задължителна тълкувателна практика дефинитивност – т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.