Определение № 290 от 07.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 309/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от И. В. И. ЕГН ********** от гр. Б. против въззивно определение на Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви с-в № 38/31.03.2010 г. по ч. гр. д. № СП-39/2010 г., с което е потвърдено определение от 8.02.2010 г. по ч. гр. д. № С-22/2010 г. на ОС М. в частта, с която е допуснато обезпечeние на бъдещи искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, които К. ще предяви против срещу И. В. И., Е. С. И., В. Ц. Д., В. И. Д., И. З. П., М. К. М. и М. Й. М. чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот, собственост на И. В. И., а именно: нива от 5.016 дка, находяща се в с. Я., м. „Ц”, съставляваща имот № 5* по плана на земеделските имоти. С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ без изрично формулиран въпрос. Заявено е оплакване,че съдът се е произнесъл по искането на К. по чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД вр. чл. 390,ал. 1 ГПК, като не е приложил точно материалноправната норма на ЗОПДИППД, както и тези на процесуалния закон-ГПК, уреждащи обезпечителното производство в частност, че искането е неоснователно, тъй като не е подкрепено с достатъчно доказателства, които да правят бъдещия иск на държавата чрез К. вероятно основателен, а от приложените към искането писмени доказателства не може да се направи обоснован и законосъобразен извод за реализираните приходи и извършените разходи от И. В. И.; че без налагане на обезпечителните мерки за молителя ще бъде невъзможно да реализира правата си по бъдещо позитивно решение. Моли частната жалба да се допусне до касационно разглеждане и да се отмени обжалваното определение в обжалваната част. С изложението към касационната жалба е приложен документ за юридическа правоспособност на касатора. Ответникът по частната жалба К. чрез процесуален представител в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че бъдещият иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД е допустим, а вероятната му основателност е установена с приложените към искането писмени доказателства, съдържащи данни за наличие на предпоставките по чл. чл. 3, 4, ал. 1 и 2, 7, т. 2 и 10 ЗОПДИППД- писмените доказателства съдържат данни че в процесния период И. В. И. и Е. С. И. са придобили при условията на СИО имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ЗОПДИППД; че по отношение на двамата е започнало наказателно преследване за престъпления посочени в чл. 3 ЗОПДИППД /по чл. 212, ал. 5 и чл. 302 НК/, че за придобитото имущество може да се направи основателно предположение за придобиването му от престъпна дейност предвид липсата на данни за законен източник на средствата за придобиване на недвижимите имоти и МПС, както и за законен източник на внесените парични средства по банкови сметки. След преценка на доводите на касатора и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. В представеното изложение на основания за допускане на жалбата до касационно разглеждане на основание чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът не е посочил материалноправен и/процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното определение, който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченото с изложението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е бланкетно и не е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на процесуалния закон и на т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГК и ТК. Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът се е позовал, изисква посочване и обосноваване наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доводи и аргументи в тази връзка в настоящият случай липсват. Изложените Доводи в частната касационна жалба касаят неправилност на въззивното определение, което е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК вр. чл. 278, ал. 4ГПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение в обжалваната част не следва да се допусне до касационен контрол, поради което