Определение № 1790 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Е. М., чрез адв.К.С., срещу определение №1442 /12.04.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№763/2023г. на ОС-гр.Варна, с което е потвърдено определение №3229/15.03.2023г. по гр.д.№2412/2023г. на РС-гр.Варна, с което е прекратено производството по делото. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: С обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск е наличието на правен интерес от това.В тежест на ищеца е да посочи в какво се изразява извънпроцесуалния спор с ответниците и да формулира искане до съда.От наведените в исковата молба фактически твърдения не може да се прецени дали със своите действия или бездействия ответниците са смутили и/или препятствали правото на собственост на ищцата, което да обоснове правния интерес от предявяване на иск за защита на накърненото й право.На страната са дадени указания от първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба, които не са били изпълнени, поради което са били налице основания за прекратяване на производството по делото.Ако се касае за действия на ответниците, с които се препятства достъпа до притежаваните от ищцата самостоятелни обекти в процесната сграда, то тя разполага с иск по чл. 109 от ЗС.Общата фразеология и цитирането на нормата на чл. 38 от ЗС не е достатъчно основание за разглеждане на една искова претенция, която не сочи конкретни фактически обстоятелства. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановеното определение е в противоречие с ТР№39/1986г. на ВС, ОСГК на ВС, ТР№8/2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС и решение №68/16.04.2015г. на ВКС по гр.д.№6181/2014г., І г.о. Формулират се следните въпроси: 1/Как се разпределя доказателствената тежест в производство по предявен установителен иск за собственост на обща част /проход/; 2/Налице ли е правен интерес за ищеца да предяви установителен иск за собственост по отношение на обща част/проход/; 3/Заявените твърдения при конкуренция на права върху един и същи обект върху обща част /проход/ достатъчни ли са да обосноват допустимостта на положителен установителен иск за обща част/проход/. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо. При формираните от въззивния съд правни изводи, поставените в изложението на жалбоподателя правни въпроси не са обуславящи.С оглед на това следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Първият от поставените въпроси е неотносим към въпросите, които са свързани с допустимостта на производството, а предпоставя допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест относно подлежащите на установяване факти, което от своя страна е довело до постановяване на неправилно съдебно решение.Не е такъв процесния случай, в който производството по делото е било прекратено като недопустимо с определение. Неотносими са и поставените от касатора втори и трети въпрос.Въззивният съд е формирал извод за недопустимост на производството не поради това, че за ищеца не е налице интерес от предявяването на иск, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че определена част от сградата е обща част по своето естество, а поради това, че не е отстранил нередовностите на исковата молба в указания от първоинстанционния съд срок. В исковата молба са наведени фактически твърдения, че ищецът е собственик по продажба на два самостоятелни обекта, които представляват част от жилищна сграда в [населено място], [улица], ет.1.Твърди се още, че между него и ответниците са възникнали спорове, които са породени от различното тълкуване и разбиране на закона и правото на собственост за всеки от собствениците на самостоятелни обекти и съответните общи части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС.Въз основа на изложеното по-горе се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците/всички притежаващи самостоятелни обекти в сградата/, че проход, който е с площ от 40кв.м. и служи за достъп на всеки етажен собственик от улицата към притежавания от него самостоятелен обект/обекти, представлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Въпреки дадените от страна на първоинстанционния съд указания, че в тежест на ищеца е да наведе фактически твърдения, с които да опише в какво се изразява извънпроцесуалния спор между него и ответниците, за да се прецени дали е обоснован интереса от предявяване на установителен иск, уточнение на исковата претенция не е било направено. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение