Определение № 3727 от 24.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2512/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Д. М. П., чрез процесуалните представители адвокатите С. и К. против въззивно определение № 5994 от 18.04.2024г. по в.ч.гр.д. № 3835 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 10937 от 12.03.2024г. по гр.д.№ 4127/2024г. на СРС за прекратяване на производството по делото, в частта с която са предявени искове за установяване на недействителност на заповед № 176 от 22.11.2023г. за прекратяване на трудовото му правоотношение и за възстановяване на положението преди нейното издаване като недопустими. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Предвидена ли е самостоятелна защита под формата на иск за обезщетение за претърпени вреди в резултат на упражнени от работодателя ответни действия, на основание чл.34 а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/?, 2. Какво е съотношението между защитата, предвиден в Кодекса на труда и в ЗЗЛПСПОИН и кой е специалният закон? и 3. Следва ли искът по чл.34а ЗЗЛПСПОИН да бъде предявен в производство по обжалване на решение на Комисията за защита на личните данни или има самостоятелен характер и може да бъде предявен пред граждански съд, включително и кумулативно с искове за обезщетение за вреди? Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: В случая Д. П. е предявил против „Ел Би Булгарикум“ЕАД, като главни, три обективно съединени иска, уточнени с допълнително представена на 21.02.2024г. по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения – 1.за обявяване за недействителни на предприетите срещу ищеца ответни действия от работодателя, изразяващи се в издаване на заповед за уволнение /иск по чл.33, ал.4/, 2.за възстановяване на положението отпреди нейното издаване /иск по чл.33, ал.5/ и 3.за осъждане на работодателя да заплати обезщетение за причинените в резултат от така предприетите действия имуществени и неимуществени вреди/иск по чл.34/. При условията на евентуалност, ако съдът намери специалният ред по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения за неприложим, ищецът е предявил и трите иска по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. В исковата молба е изложил следните факти: Заемал е длъжността: директор на Дирекция „Финансово-инвестиционна дейност и стратегически партньорства“в ответното дружество, считано от 10.12.2022г. На 6.02.2023г.е подал сигнал за извършени и текущо осъществени неправомерни и незаконосъобразни дейности и на 8.02.2023г. е бил уволнен. След смяна на изпълнителния директор отново е назначен на същата длъжност на 10.03.2023г. През периода 15.03.2023г.-08.2023г., ищецът заедно с други двама служители от дружеството, са изразявали пред ръководството несъгласието си дружеството да продава под себестойността на продукцията и са отказвали да изпълняват разпореждания за „изготвяне на доклади с невярно съдържание за оправдаване действията за намалените значително цени на продуктите на ЛББ ЕАД“. Търсели са лични срещи с министър-председателя и министъра на икономиката. Изготвили са официален сигнал по смисъла на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който е бил подаден на 8.09.2023г. /Сигналът е подаден от г-жа С., но при регистрацията му, ищецът е посочен като лице, участвало при изготвянето му/.По сигнала е образувано досъдебно производство № 528/2023г.на СГП. На 22.11.2023г. работодателят е издал заповед № 176, връчена на ищеца на 23.11.2023г.за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ /съкращаване в щата/, като е премахната от организационната структура на дружеството дирекцията на която ищеца е директор. Обстоятелството, че ищецът е лице, подало сигнал и ползващо се от защита по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения е потвърдено с издадено от Комисията за защита на личните данни писмо, налично на стр.12 от материалите по гр.д. №3835/2024г.СГС. Подаденият по ЗЗЛПСПОИН сигнал е за нелоялна конкуренция и манипулиране на данни и е отправен до Комисията за защита на личните данни, ДАНС, ГД „Национална полиция“, СГП, Държавна консолидираща компания, Министъра на икономиката и индустрията. Във връзка с него, на свое заседание на 27.02.2024г ., Комисията за защита на личните данни е постановила Решение № КВПСІ01-21, с което е прекратила своята проверка и е препратила сигнала, ведно с всички постъпили документи, на СГП във връзка с вече образуваното при нея досъдебно производство № 528/2023г. При тези данни, с определение №10937 от 12.03.2024г. по гр.д.№ 4127/2024г., СРС е прекратил производството по делото по предявените искове с правно основание чл.33, ал.4 и ал.5 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, приемайки че цитираните разпоредби не установяват самостоятелна искова защита. Прекратяването на трудовото правоотношение подлежи на защита само по реда на чл.344 от КТ, в което специално производство следва да се съобрази установената в ЗЗЛПСПОИН защита. Така постановеният акт е потвърден със сега обжалваното определение № 5994 от 18.04.2024г. по в.ч.гр.д. № 3835 по описа за 2024г. на Софийски градски съд. В него е посочено, че единственият съдебен иск, който е уреден в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, е този за вреди /по чл.34/. В нормата на чл.33, ал.4 не е уредена самостоятелна защита, а се регламентира правна последица на ответни действия. Нормата на чл.33, ал.5 следва да се тълкува като уредена правна възможност на лицата по чл.5 да сезират органа, към който е препратен сигнала им да се произнесе. Касае се до временна мярка по чл.34а, която следва да се разгледа от съда при административно обжалване на акта на административния орган – Комисия за защита на личните данни. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/ следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси, доколкото те са от значение за изхода на спора и по тях няма установена практика. Във връзка с тях, намира следното: Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, наричан по-долу за краткост ЗЗЛПСПОИН е в сила от 4.05.2023г. и е приет в изпълнение на Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза /вж.§2 от Закона/. Съгласно чл.1 – с него „се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес, както и редът и условията за подаване и разглеждане на такива сигнали или публично оповестена информация. Съгласно чл.2 - неговата цел е „ да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст“. В чл.5 от същия изрично са изброени защитените лица и сред тях са всеки „работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд“. Мерките за осигуряване на тази защита са посочени в Глава трета / чл.33-чл.40/. В чл.33, ал.1, т.1 ЗЗЛПСПОИН е установена забрана за ответни действия спрямо лице, посочено в чл.5, имащи характера на репресия и поставяща ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на уволнение. Съгласно чл.33, ал.2 ЗЗЛПСПОИН – ако тази забрана бъде нарушена и бъдат предприети ответни действия срещу лице по чл.5 във връзка със сигнала, компетентните органи по чл.20 /т.е. органът, компетентен по предмета на сигнала/ предприемат коригиращи мерки. Тези коригиращи мерки, съгласно чл.33, ал.3 целят „да преустановят предприетите ответни действия“до приключване на проверката. Законът /в чл.33, ал.4/ обявява „ответните действия по ал.1, предприети срещу лице по чл.5 във връзка с подаден сигнал за недействителни“. В чл.33, ал.5 ЗЗЛПСПОИН на лицата по чл.5, срещу които са предприети ответни действия, е предоставена възможност „да подадат молба до компетентния орган за възстановяване на положението, в което са се намирали преди предприемане на ответните действия“. В чл.34 ЗЗЛПСПОИН е предоставена възможност – „в случай на нарушение на забрана по чл.33 лицето по чл.5 да има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди“. Съгласно чл.34а, ал.1 ЗЗЛПСПОИН – „В случай на образувано съдебно производство, лицето по чл.5 може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение. Ал.2 задължава съдът, „когато установи, че предприетите ответни действия срещу лицето по чл. 5 са във връзка с подадения сигнал“, да постанови тези „ответни действия да бъдат преустановени или отменени и да бъде възстановено предишното положение“, което определение подлежи на обжалване по съответния процесуален ред. Настоящият съдебен състав намира, че така установената защита на национално ниво на лицата по чл.5 със ЗЗЛПСПОИН следва да се разглежда и преценява в светлината и съобразно принципните постановки, изложени в т.1 – 110 на Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019г. Това е така, защото бидейки транспониращ закон, предназначението на ЗЗЛПСПОИН е да постигне целта, определена от Директивата, която - съгласно чл.1 - е: във вътрешното право да се създадат „общи минимални стандарти, с които да се осигури високо ниво на защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза“. В случай като настоящия – когато се установят предвидените в Директивата минимални стандарти – 1.наличие на подаден сигнал, който е 2.от лице със статут на работник, по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, подаден чрез писмено предаване на 3.информация за нарушение, попадащо в обхвата на общностното право /за нелоялна конкуренция/, 4.чрез създаден канал за външно подаване на информация, 5.при основателна причина да се смята, че подадената информация за нарушения е била вярна към момента на подаването й, то тогава съдът не може да откаже да предостави на лицето по чл.5 гарантираното му с ясните и безусловни норми на Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019г. високо ниво на защита. След като Директива е надлежно транспонирана, тя е произвела действието си и изпълнението на въведените във вътрешното право права на лицата по чл.5 следва да се гарантират от съда. От него се очаква да ги прилага по начин, че те да са ефективни на практика и да осигурят на работника надлежно средство за защита. В този смисъл, независимо от използваната в закона формулировка – след като на лицето по чл.5 е предоставена бърза, сигурна и ефективна защита – чрез предоставянето му на възможност да предяви искане за обявяване за недействителни на предприетите срещу него ответни действия от работодателя, изразяващи се в издаване на заповед за уволнение и възстановяване на положението отпреди нейното издаване с нормите на чл.33 ал.4 и чл.33, ал.5 от специалния Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, съдът не може да откаже тази защита. Като е постановил такъв акт, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, защото е нарушил ЗЗЛПСПОИН. Последният е специален по отношение на Кодекса на труда, доколкото урежда средства за защита, приложими за конкретната хипотеза на извършено уволнение като ответно действие спрямо лице, за което е безспорно установено, че е подало сигнал за нарушение. Предявените въз основа на това специално основание искания не са недопустими и производството по тях неправилно е било прекратено от съда. Настоящият съдебен състав не споделя тезите на въззивния съд във връзка с нормите на чл.33, ал.4 и ал.5 ЗЗЛПСПОИН. Нормата на чл.33 ал.4 по категоричен начин обявява за недействителни ответните действия по ал. 1, предприети срещу лице по чл. 5 във връзка с подаден сигнал. Обявяването на недействителността обаче е прерогатив на съда и това става по изричен ред, който в случая е по чл.33, ал.4 ЗЗЛПСПОИН. С чл.33, ал.5 ЗЗЛПСПОИН е предоставена възможност на лицето по чл.5 да подаде и молба за възстановяване на положението, в което тo сe е намирало преди предприемането от работодателя на ответните действия. Законодателят е възприел гъвкав подход, като е предоставил възможност на лицето по чл.5 – да заяви тези искания, както в самостоятелно производство, така и в хода на което и да е друго образувано съдебно производство, позовавайки се чл.34а ЗЗЛПСПОИН. Разпоредбите на чл.33 ал.4 и ал.5 ЗЗЛПСПОИН следва да се разглеждат в съответствие с т.58, 95 и 99 от Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019г., съгласно които „правните средства за защита, установени на национално равнище, не следва да обезсърчават лицата, които биха могли да сигнализират за нередности в бъдеще“/т.95/. „От особено значение за сигнализиращите лица са временните правни средства за защита, в очакване на приключване на съдебното производство, което може да се проточи във времето. По-конкретно за сигнализиращите лица следва също да са достъпни временните мерки, предвидени съгласно националното право, с оглед на прекратяването на заплахи, опити или продължаващи ответни действия с цел отмъщение, като тормоз, или за предотвратяването на форми на ответни действия с цел отмъщение, като например уволнение от работа, които може да е трудно да се променят след като е изминало твърде много време и които могат да доведат лицето до финансова безизходица — перспектива, която може сериозно да обезсърчи лицата, които биха могли да сигнализират за нередности“/т.96/. Във всички случаи на подалото сигнал лице по чл.5 се дължи и информация за резултата от подадения от него сигнал, като съгласно Директивата – „разумният срок за информиране на сигнализиращото лице не следва да е по-дълъг от три месеца /вж.58/. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение