Определение № 159 от 04.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 493/2021 г.

Обжалвано е решение от 30.10.2020г. по гр.д.№6194/2019г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за вероятна недопустимост на решението в частта му досежно прознасянето по насрещен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен след обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора, на основание чл.280, ал.2 ГПК, както и по въпроса с постъпване на делото в компетентния съд при обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора започва ли да тече нов срок за отговор на исковата молба или съдът следва да зачете извършениет до този момен действия при първото разглеждане на делото. С определение № 60251 от 12.10.2021 г. на основание чл. 292 ГПК е спряно производството по делото до постановяване на ТР по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Съдът, като констатира, че ТР по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено на 28.04.2022 г. намира, че производството по делото следва да се възобнови, а делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Предвид изложените съображения, съдът