Определение № 81 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 152/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу определение №126 от 24.06.2020 г. по гр.д.№1961/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение №109 от 03.08.2018 г. по в.гр.д.№208/2018 г. на АС Варна в частта, с която са отхвърлени предявените от „Енерго - Про Продажби“ АД против Й. Й. Н., „Аватар Ъф Джъстис“ ООД, „Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиан Ъф Трут“ ООД, „Прътект Ди Инъсънт“ ООД, „Ребъл Акт“ ООД, „Антимонопол“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Обединени потребители срещу монопола“ ООД, „Агенция за защита на човешките права“ ООД, „Юзър Френдли“ ООД, „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 1“ ООД, „ЕнЕн Рикавъри 2“ ООД, „ДжиКей Лимитид 1“ ООД, „ДжиКей Лимитид 2“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 1“ ООД, „ЕнПиАй Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД искове за установяване на нищожност на сключените между Й. Й. Н. в качеството й на цедент и посочените тридесет юридически лица в качеството им на цесионери общо 400 броя договори за прехвърляне на част от вземания по изпълнителни листове, издадени против „Енерго - Про Продажби“ АД съответно по гр.д.№ 619/2013г. на РС Варна, по гр.д.№8355/2013 г. на РС Варна, по гр.д.№8303/2013 г. на РС Вана, по гр.д.№9530/2013 г. на РС Варна и по гр.д.№4918/2013 г. на РС Варна, на основания чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД поради невъзможен предмет и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че предмет на всеки от исковете не са отделните договори за цесия, а прогласяване на нищожността на прехвърлянията по пет изпълнителни листове на четири различни правни основания, респективно са предявени двадесет отделни иска, като цената на всеки от тях е равна на стойността на вземанията по изпълнителните листове. Навеждат се доводи, че възприемането на обратното би означавало, че твърдяната злоупотреба с материални права прераства и в злоупотреба с процесуални права. Ответникът по частната жалба „Би Привилиджт 1“ ООД заявява становище за недопустимостта й, поради просрочие, евентуално за неоснователността й. Ответникът Й. Й. Н. поддържа, че частната жалба е недопустима. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение първият тричленен състав на ВКС е приел, че касационната жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК /предишна ал. 2, изм. с ДВ, бр. 86 от 2017г./, с която разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Посочил е, че в конкретния случай се обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Енерго - Про Продажби“ АД искове за установяване нищожност на сключените между Й. Й. Н. в качеството й на цедент и тридесет юридически лица в качеството им на цесионери общо 400 броя договори за прехвърляне на част от вземания по изпълнителни листове, издадени против „Енерго - Про Продажби“ АД съответно по пет броя дела на РС Варна, на основания чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД поради невъзможен предмет и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Изразил е становище, че спорът дали договорът за цесия е нищожен е спор относно съществуването му, поради което цената на иска се определя от стойността на договора съобразно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, която е стойността на цедираното вземане, като при кумулативно съединени искове за установяване нищожност на множество договори за прехвърляне на вземания преценката за касационно обжалване на въззивното решение се извършва за всеки иск поотделно. В този смисъл и тъй като цената на всеки от исковете за установяване на нищожност на посочените в исковата молба 400 броя договора за прехвърляне на вземане е под определения в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК минимален размер – по 217 лв., 219 лв., 220 лв., 203,33 лв., 47 лв., 49 лв., 50 лв., 19,44 лв., 31 лв., 32,20 лв., 11,15 лв., 8,46 лв., 7,75 лв. и 7,50 лв., е достигнал до извод за недопустимост на касационната жалба. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на оставената без разглеждане касационна жалба на ищеца „Енерго - Про Продажби“ АД е въззивното решение в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Енерго - Про Продажби“ АД искове за установяване нищожност на основания чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД поради невъзможен предмет и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, на сключените между Й. Й. Н. в качеството й на цедент и тридесет юридически лица в качеството им на цесионери общо 400 броя договори за прехвърляне на част от вземания по изпълнителни листове, издадени против „Енерго - Про Продажби“ АД съответно по пет броя дела на РС Варна. С въведените от ищеца фактически твърдения за наличие на основания за нищожността на всеки един от сключените между различни страни договори за цесия и с искането до съда за установяване на тази нищожност, е очертан предметът на делото, респективно е въведен спор относно съществуването на всеки един от договорите, като силата на пресъдено нещо на съдебното решение по отношение съществуването на всеки един от тези договори ще обвърже само страните по конкретния договор. В този смисъл наведените в частната жалба доводи относно предмета на предявените искове не могат да бъдат споделени /а дали е налице твърдяната злоупотреба с материални права, прераснала и в злоупотреба с процесуални права, е предмет по същество на спора, вкл. и по останалите предявени от ищеца искове, по отношение на които въззивното решение е влязло в сила, както и на евентуални бъдещи претенции за обезвреда/, а настоящият състав приема, че в случая са предявени кумулативно съединени искове за установяване на нищожност на всеки един от посочените в исковата молба 400 броя договора за прехвърляне на вземане, като преценката за касационно обжалване на въззивното решение следва да се извърши за всеки иск поотделно. Предвид изложеното и тъй като цената на всеки от исковете, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, е под минималния праг за достъп до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение в посочената част не е подлежало на касационен контрол, до какъвто извод е достигнал и първият тричленен състав на ВКС, ТК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение