Определение № 217 от 14.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2983/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], молба за изменение на постановеното по делото определение № 532 от 04.07.2016 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че са налице предпоставките за намаляване на присъдените в полза на [фирма] разноски – от 2 500 лв. на 873.80 лв. с ДДС, на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата счита искането за неоснователно, по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. С постановеното по делото определение № 532 от 04.07.2016 г. настоящият състав на ВКС, Търговска колегия не е допуснал касационно обжалване по подадената от [фирма] касационна жалба на решение № 2748 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 20468/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав. С оглед изхода на делото на ответника по касация [фирма] са присъдени разноски в размер на 2 500 лв., съставляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът следва да съобрази съотношението на цената на адвокатската услуга спрямо фактическата и правна сложност на спора. В случая, възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е частично основателно, предвид осъществената процесуална защита на ответника по касация /ответник по настоящата молба/, която фактически се е ограничила с депозирания отговор на касационната жалба. Следва да се вземат предвид въведените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване и формулираните въпроси, несочещи на особена правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по въпросите е налице и задължителна практика на ВКС, което е предопределило обема на ангажираната от ответника по касация процесуална защита в стадия по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. Реализираната в отговора по чл.287 ал.1 ГПК защита на ответника по касация по съществото на спора е основана на заявени и поддържани в инстанционното производство доводи. Всичко това обуславя приложимостта на чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Вземайки предвид фактически реализираната защита на ответника по касация, обективирана в отговора по чл.287, ал.1 ГПК, както и, че касационното производство е приключило в неговата първа фаза – с постановяване на определение за недопускане на касационно обжалване, настоящият състав намира, че заплатената от ответника по касация цена за адвокатската защита е прекомерна и на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да се намали от 2 500 лв. на 1 500 лв. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение