Определение № 488 от 11.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2697/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4449 от 19.ІV.2013 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 785 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 4.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1291/2013 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 16287 на СГС, ГК, с-в ІІ-Д, от 12.ІІ.2013 г. по ч. гр. дело № 16409/2012 г.: за оставянето без разглеждане – като недопустима - на частна жалба на същото д-во срещу протокол за разпределение от 31.07.2012 г. по изп. дело № 20117830400679 по описа на Ч. И. Ч.. Оплакванията на търговеца частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, с оглед което се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъде отменен незаконосъобразния протокол за разпределение от 31 юли 2012 г., съставен по изп. дело № 20117830400679 по описа на Ч. И. Ч.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че: „Допускането е от значение за точното прилагане на закона”, а също и че при извършване на разпределението от Ч. са били допуснати незаконосъобразни действия – необсъждане на реда на привилегиите в нарушение на чл. 136 ЗЗД и неправилно било определено, че „остатъка от сумата в размер на 12 085.60 лв. трябва да се разпредели пропорционално между взискателите [фирма] и НАП. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие, че подадената частна жалба е срещу влязъл в сила съдебен акт и на това основание: арг. от текста на чл. 463, ал. 2, изр. 3-то ГПК, като процесуално недопустима, същата следва да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно са инвокирани доводи, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, както и че оплакванията в тази частна жалба за неправилност на атакуваното определение на САС са неоснователни. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Предмет на обжалване в настоящето производство е само съдебният акт, постановен от Софийския апелативен съд – не и този на СГС, нито действията на Ч. И. Ч. /с рег. № 783/ по съответното изп. дело. Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3 от 12 юли 2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС: „Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебен изпълнител, е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно ”. В заключение, ирелевантно е обстоятелството, че във финалната част от диспозитива на атакуваното определение на САС погрешно е било указано, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение