Определение № 145 от 01.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 650/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Г. в качеството на [фирма] - [населено място], срещу решение № 64 от 15.03.2011 г. по в. т. д. № 13/2011 г. на Русенски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2049 от 02.12.2010 г. по гр. д. № 5739/2010 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против [фирма] - [населено място] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 2 154.36 лв., ведно със законната лихва от 27.01.2005 г. до окончателното плащане, и на сумата 45.60 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по реда на чл.242 във вр. с чл.237 от ГПК /отм./ в производството по гр. д. № 492/2005 г. на Русенски районен съд. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не заявява становище във връзка с подадената касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 от ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 от ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното решение е постановено по търговско дело, образувано по предявен от касатора отрицателен установителен иск за недължимост на сумите 2 154.36 лв., ведно със законната лихва от 27.01.2005 г. до окончателното плащане, и 45.60 лв., предмет на издаден по реда на чл.242 във вр. с чл.237 от ГПК /отм./ изпълнителен лист. Касационната жалба е подадена на 18.04.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 от ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 от ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на предявения иск, която е под предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на решения по търговски дела - 10 000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,