Определение № 1617 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2076/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1526/12.12.2022 г. по в.гр. д. № 1957/2022 г. на АС София, с което е отхвърлен иск по чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.

С определение от 11.12.2023г. ВКС не е допуснал касационна обжалване на въззивното решение по жалба на Г. Р. Б..

С молба от 13.12.2023г. особения представител на ответницата по жалба Б. И. М. – адв. И. П./САК/, е поискала да се измени определението като й бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С въззивното решение, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от Г. Р. иск по чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД срещу Б. И. за отмяна на дарение от 31.03.2017 г. на недвижим имот, сключено с нот акт № , том , дело № 210/2017 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с който Г. Р. е дарила на своята внучка Б. И. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент №, находящ се в [населено място].

С определение от 11.12.2023г. ВКС не е допуснал касационна обжалване на въззивното решение по жалба на Г. Р. Б., като с определението си ВКС не се е произнесъл по дължимостта на разноски за процесуално представителство на особения представител на ответницата по жалба Б. И. М. – адв. И. П. П..

При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.248 ГПК, във вр. С чл.47, ал.6 ГПК и жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на адв. И. П. П.-САК сумата 150 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът