Определение № 4579 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 11 901/26.09.2025 година, подадена от К. Г. С., срещу решение № 423/11.08.2025 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 417/2024 година. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 172/10.02.2022 година на Районен съд Велико Търново, ХVІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2028/2021 година, в частта му, с която на основание чл. 59, ал. 9 от СК, е изменен определения с решение № 574/26.06.2020 година на Районен съд Велико Търново, постановено по гр. д № 9662020 година режим на лични отношения на бащата К. Г. С. с детето Х. К. С. като е постановил друго, с което е определил такъв както следва: бащата К. Г. С. да има право да взема детето Х. К. С. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца-от 09. 00 часа в събота до 17. 00 часа в неделя, през всяка нечетна година за Коледните празници-от 10. 00 часа на 24 декември до 18. 00 часа на 25 декември, през всяка четна година за Великденските празници-от 10. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя, както и за една седмица през лятото, когато майката не е в отпуск. В касационната си жалба К. Г. С. излага доводи, че обжалваното решение на Окръжен съд Велико Търново е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което определения с решение № 574/26.06.2020 година на Районен съд Велико Търново, постановено по гр. д № 9662020 година режим на лични отношения на К. Г. С. с детето Х. К. С. да бъде запазен като не бъде изменян по реда на чл. 59, ал. 9 от СК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответницата по касационната жалба М. М. Я. е подала отговор с вх. № 13 302/29.10.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 423/11.08.2025 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 417/2024 година по подадената от К. Г. С. касационна жалба и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение като оспорваното с нея решението бъде потвърдено. К. Г. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 26.08.2025 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 11 901/26.09.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да обоснове решението си съставът на Окръжен съд Велико Търново е изложил мотиви за това, че първоинстанционният съд бил сезиран с искова молба на М. М. Я. като майка и законен представител на детето Х. К. С.. В исковата молба се твърдяло, че ответникът К. Г. С. не полагал необходимите грижи за отглеждане и възпитание на детето и системно не спазвал определения режим на лични отношения с него като при вземането и връщането му проявявал агресия към майката, което влияело негативно на емоционалното и психическото състояние на детето. С оглед това се правело искане до съда да постановял решение, с което К. Г. С. да бъдел лишен от родителски права по отношение на детето, а евентуално правата му да бъдели ограничени или да измени решението по гражданско дело № 966/2020 година, по описа на Районен съд Велико Търново като се намаляло времето за лични отношения между тях и се определели подходящи защитни мерки. К. Г. С., в срока по чл. 131 от ГПК, представил отговор на исковата молба, в който оспорвал основателността на исковите претенции. Твърдял, че причина за спора между родителите била липсата на конкретизация в съдебното решение кой и по какъв начин трябвало да предава детето при осъществяване на определения режим на лични отношения с бащата. Навеждали се доводи, че К. Г. С. полагал адекватни грижи за отглеждане на детето предвид възрастта и здравословното му състояние и че то било емоционално привързано към него като всяко ограничаване в общуването щяло да окаже отрицателно влияние на бъдещото му развитие. От събраните по делото доказателства се установявало, че действащият към момента режим на лични отношения между бащата и детето бил следният: бащата К. Г. С. имал право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10. 00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, през всяка нечетна година за Коледните празници-от 10. 00 часа на 24 декември до 18. 00 часа на 25 декември, през всяка четна година за Великденските празници-от 10. 00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и за една седмица през лятото, когато майката не била в отпуск. Не се оспорвало, че този режим се прилагал и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото. Установено по делото било и че детето Х. К. С. страдал от заболяване с водеща диагноза спастична церебрална парализа, като било освидетелствано от ТЕЛК с оценка на работоспособността 95 % степен на увреждане с чужда помощ. Пред първоинстанционния съд били изслушани показанията на свидетелите С. И., Д. С. (син на К. Г. С.) и П. П.. Тези свидетели установявали, че когато бащата взимал детето при себе си, го отглеждал в дома си в [населено място], като домът предоставял добри битови условия. Свидетелите заявявали, че здравословният проблем на детето бил видим, по-трудно се справяло с ходенето (замятало дясното краче) и трудно боравело с дясната си ръка. Свидетелите С. и П. сочели, че между бащата и детето имало изградена връзка, че детето се чувствало добре при него. И двамата свидетели посочвали, че между родителите имало конфликт, а свидетелят П. посочвал случай, в който детето било отказвало да се върне при майка си след осъществен контакт с бащата. При този случай била повикана полиция и полицаите съдействали за извеждане на детето от автомобила на бащата, като то повтаряло, че не иска да се връща при майка си. Като свидетели били разпитани и П. В. и В. В.-майка и брат на М. М. Я.. Свидетелката П. В.-баба на детето Х. К. С. по майчина линия, посочвала, че бащата връщал детето след 21. 30 часа вечер в последния ден от режима на лични отношения. Споделяла за случай, при който на 09.01.2022 година той върнал детето в един часът през нощта, като майката тогава пуснала и жалба в полицията, че детето го нямало, а след това от полицията й се били обадили да прибере детето, защото било при тях. Майката отказала да отиде и бащата докарал детето в дома й, като възникнал скандал и се наложила намеса на полицията. В. посочвала, че след като се върнело от срещите с баща си, детето било уморено и изнервено, спяло дълго и му били необходими три-четири дни, за да се възстановяло. Имало случаи, в които бащата го връщал с рани между крачетата, защото не му бил сменяно бельото, а и случай, в който било върнато със слънчево изгаряне. Според свидетелката връщането на детето от бащата отнемало час-два и даже три, като детето и бащата стояли в колата на бащата и си говорели. Когато дойдела полицията, отнемало 10-20 минути да се отворят вратите на колата. Детето употребявало думи, които в къщи не се употребявали, повтаряло лоши думи, като това негово поведение тя свързва с влияние от бащата. Свидетелят В.-брат на М. М. Я., също разпитан пред първата инстанция, заявявал, че вземането и връщането на детето станало със скандали, а поради издадено решение на съда бащата да не приближава майката, детето било предавано от свидетеля. Също така посочвал, че връщането на детето отнемало време и че бащата го връщал по-късно от определеното за това време, както и че детето било уморено и след връщане от бащата употребява обидни думи спрямо майката. По делото били разпитани като свидетели и В. Л. и М. Г.–психолози в Център за обществена подкрепа. Двете свидетелки били работили с детето и майката и бащата. Свидетелката Л. посочвала, че работела с детето и майката и не познавала пряко бащата, но била чувала как крещи в центъра и как удрял по бюрото в съседната стая на тази, в която тя работела. От работата си с детето и майката свидетелката имала впечатление, че майката била притеснена и напрегната от конфликтите, които се случвали при общуването й с бащата и че детето споделяло, че бащата наричал майката с нецензурни думи. Свидетелката Г. била работила с К. Г. С., във връзка с конфликта, който имат с майката на детето Х. К. С.. Смятала, че бил емоционално лабилен, избухвал и говорил на висок тон. Прехвърлял вината върху другите. Ревнувал майката на детето и това било в основата на конфликта помежду им. И тя споделяла че при ролева игра детето казвало, че бащата наричал майката „дрисла“. Самото дете се чувствало напрегнато, когато говорело за конфликта между родителите. Свидетелката сочела, че бащата проявявал само вербална агресия, бил избухлив и обвинявал институциите за оказван натиск срещу него и детето. В началото приемал да работи по програмата на ЦОП, но после отказал. Пред въззивната инстанция били разпитани отново свидетелите В. В. и Д. С.. Свидетелят В. посочвал, че към момента детето вече ходело на училище-в първи клас, и било завършил класа добре. Детето имало нает частен учител, за да можел да му помага с уроците, предвид заболяването му. Свидетелят посочвал, че бащата не връщал детето в часовете според режима на лични отношения, че дрехите му винаги били мръсни, че било гладно. Сочел, че детето се връщало без слипове, а и че през лятото веднъж бащата го бил върнал с ботуши. Твърдял, че имало случай, в който при разходка на улицата с майката, детето започнало да вика „мама ме бие“, а майката не проявявала агресия. Детето обиждало майка си, а и бащата също я обиждал. При връщане на детето бащата не се обаждал на майката, а тя виждала през прозореца кога пристигат пред дома им. Самото дете споделяло какво правят с бащата-че са се разхождали до Т., до К.. Свидетелят сочел, че случаите, за които говорел, са от преди повече от една година. Свидетелят С. заявявал, че при бащата детето живеело, както трябва да живее едно дете-ритали топка, имало надуваем басейн. То винаги посрещало брат си и децата му с въодушевление, разказвало, че с бащата ходили да се разхождат, показвало какво са направили с бащата на някоя от машините. На последния рожден ден на детето–21.12.2024 година се паднало детето да е при бащата. Били организирали да се съберат заедно, като свидетелят и съпругата му се били прибрали от София, помогнали да се украси ресторантът, поканили и други гости. Бащата довел детето и направили изненада. Детето останало доволно и играло с децата на брат си и другите поканени деца. По делото било изслушано и заключението на съдебно-психологична експертиза, което въззивният състав възприемал изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото К. Г. С. бил емоционално лабилен, егоцентричен, настойчив и упорит, отдаден на собствените си потребности. Сърдит, злопаметен, обичал да спори, често открито предизвикателен и враждебен, подозрителен към другите, негодуващ към техните изисквания. В конфликта му с М. М. Я. преобладавало чувство за отхвърленост, предателство Спрямо детето Х. К. С. обаче според заключението, К. Г. С. проявявал обич, емоционална топлота, радост от контакта с него, желание да изпълнява исканията на детето. Вещите лица сочели, че спрямо К. Г. С. М. М. Я. изпитвала гняв, страх, обида и раздразнение от неприемливото му поведение, стремеж да пази личните си граници и достойнство. Спрямо детето изпитвала обич, емоционална топлота ,загриженост и отговорност. Вещото лице-психолог посочвало, че детето функционирало на ниво „емоционално оцеляване“ в условията на постоянен конфликт между родителите и системна ескалация до степен на домашно насилие. Психологът обяснявал регреса в поведението на детето и подражанието му на задавания модел от страна на бащата К. Г. С. за отношение към майката с изпитвана от Х. К. С. вътрешна тревога, безпокойство, несигурност и стремеж да ги намали и да се справи с тези негативни емоции. Детето било объркано и бил нарушен процесът на изграждане на ценностна система, на представи за добро и зло, правилно и неправилно, което щяло да доведе до проблеми социална адаптация. В съдебно заседание вещото лице обобщавало, че когато било в средата на бащата детето научавало от него самия неща за природата, животните и машините. Бащата искал детето да расте свободно, да било щастливо. Тази възможност то щяло да загуби при евентуално ограничаване на контактите с бащата. Вещото лице потвърждавало, че пагубното за детето било да продължат конфликтните отношения между двамата му родители. Пред въззивната инстанция бил изготвен доклад за оценка на родителския капацитет на бащата на детето Х. К. С.. Съгласно този доклад се наблюдавала силна емоционална връзка между бащата и детето и позитивни отношения на грижа, възпитание и взаимна обич. Налице били нагласа на бащата да упражнявал родителските си права и да прекарвал времето със сина си пълноценно, както и желание на детето за срещи и престой при бащата. Отчетени били рискови фактори, а именно-конфликт след раздялата на родителите и липса на комуникация между тях, когато трябвало да се вземе общо решение за детето, както и липса на диалог между родителите за осигуряване на базисните потребности на детето, липсата на възможност бащата да се включва активно в образователния процес, както и липса на комуникация между баща и син, когато детето било при майката. Към делото била приложена и многобройна документация за подавани сигнали, за изготвяни социални доклади, работа на институции с родителите, водени между тях дела, издадени заповеди за защита от домашно насилие срещу бащата в защита на майката. В съдебно заседание пред въззивния съд били изслушани и двамата родители. Майката М. М. Я. заявявала пред съда, че желаела режим на лични отношения между бащата и детето, който да гарантирал, че бащата щял да връща детето навреме. Считала, че исканото от полицията съдействие и водените между нея и бащата дела не са му били повлияли. Самата майка осъзнавала, че конфликтът й с бащата влияел пагубно на детето, като смятала, че бащата не подлежал на превъзпитание, не спазвал закони и правила. Майката твърдяла, че се старае да изгражда у детето респект и уважение към бащата и очаквала той да изграждал същите чувства у детето към майката. Бащата К. Г. С. заявявал, че желаел да общува с детето си, да вижда как то расте щастливо и защитено. Твърдял, че майката упражнявала насилие спрямо детето, както и че такова било упражнявано от жена, която се била грижела за него. Сочел, че детето имало всичко в Т., че се вълнувало за училището, но се притеснявало, че може в първия учебен ден да имало сигнал от майката, че той я тормозил. Твърдял, че връща детето навреме и че синовете на майката виждали, но тя отсъствала. Искал детето му да постигнело напредък, здраве и щастие. Искал съда да остави в сила определения към момента режим на лични отношения с детето. При тези данни от фактическа страна се налагали правните изводи, че съдът бил сезиран с искане за промяна в режима на лични отношения между бащата и малолетното му дете. За да се допуснела такава промяна, следвало да са налице изменения в обстоятелствата, при които бил определен режимът на лични контакти между родителя и детето. В случая въззивният съд намирал, че такава промяна била налице, с оглед възрастта на детето, изтеклия дълъг период между определяне на предходния режим на лични отношения и настоящия момент (пет години), физическото израстване на детето и започването на нов важен етап от неговия живот–обучение в начален курс. От събраните по делото доказателства се установявало наличието на тежък конфликт между родителите, който се отразявал пагубно върху психиката на детето. Доказателствата за наличието и сериозността на този конфликт били многобройни–свидетелските показания, приложените социални доклади, преписи от актове на съда и прокуратурата, а и поведението на страните (най-вече на К. Г. С.) в съдебната зала. Причината за изпитваното от детето чувство на несигурност не се кореняло само в поведението на бащата, а в поведението и на двамата родители, които не можели да преодолеят своите противоречия. Всеки от двамата родители изпитвал топли родителски чувства към детето, искрена родителска обич и загриженост за здравето и психическото развитие на същото. Всеки от родителите бил осигурил добри битови условия за живот на детето и общуването на детето с всеки от родителите щяло да бъде пълноценно и ползотворно за него, ако родителите преодолеели поне частично своите негативни чувства един към друг и насочени усилията си към осигуряването на спокойна и поне толерантна среда за детето, когато се налагало то да контактува с двамата родители едновременно. Това означавало и двамата родители да спазвали правилата за благоприличие и възпитано отношение един към друг и да не намесвали детето в собствения си конфликт. Всичко това зависело единствено и само от тях самите. От събраните по делото доказателства не се установявало бащата да оказвал негативно, а още по-малко пагубно влияние върху развитието на детето или по някакъв начин да застрашавал неговите здраве и живот в периодите, когато то било при него. Напротив, от свидетелските показания, които въззивният съд кредитирал изцяло, а и от заключението на съдебно-психологичната експертиза, се установявало, че детето прекарвало срещите си с бащата спокойно, двамата общували, разхождали се, детето научавало много полезни неща и това било изцяло в интерес на неговото физическо и психическо развитие. Детето било изградило емоционална връзка с бащата и въпреки че след завръщането си то било настроено негативно спрямо майката, въззивният съд приемал, че установените негативни прояви на детето не се дължали на целенасочени действия на бащата. Заключението на съдебно-психологическата експертиза посочвало причините, поради които детето се държало агресивно спрямо майката. Това негово поведение било естествена защитна реакция срещу конфликта между родителите. Похвално било, че майката не препятствала контактите между детето и бащата и спазвала определения режим на лични отношения. Похвално било и това, че между родителите имало съгласие поне по въпроса кой от тях двамата да упражнява родителските права спрямо детето и при кого от тях да живее то. Следвало да се посочи, че бащата трябвало да проявява по-сериозно отношение във връзка със спазването на режима и да предава детето на майката своевременно, което ще бъде изключително и само в полза на детето. Така то щяло се чувства спокойно, а това било от съществено значение, особено при наличието на заболяване, което му създавало известни затруднения. По делото били налице достатъчно доказателства, от които да се направел извод, че бащата не спазвал режима на лични отношения, който бил установен към момента и връщането на детето при майката било съпътствано от закъснения и намеса на полицията и близки на родителите. Това определено не било в интерес на детето, защото предизвиквало у него стрес и несигурност, а и водело до физическо изтощение. Доказателствата по делото обаче сочели, че контактите между бащата и детето не следвало да бъдат ограничавани и че установеният и спазван в общи линии режим на лични отношения между детето и бащата бил ефективен и полезен за детето. Това било изцяло в интерес на детето, а при преценката си дали да измени режима на лични отношения между родител и дете и по какъв начин, съдът бил задължен да се ръководи на първо място от интереса на детето. Единствената промяна, която се налагала в този режим, била продиктувана от настъпилите промени в живота на детето, свързани с неговото израстване и статута му на обучаем в начална форма на обучение. Те налагали изменение на режима само относно часовете на вземане и връщане на детето. В негов интерес било то да бъде връщано по-рано при майката, за да имало време да се подготви за учебните занятия и да отпочине. Предвид това въззивният съд намирал, че режимът на лични отношения между бащата и детето следвало да бъде изменен по следния начин: бащата да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца-от 09. 00 часа в събота до 17. 00 часа в неделя, през всяка нечетна година за Коледните празници-от 10. 00 часа на 24 декември до 18. 00 часа на 25 декември, през всяка четна година за Великденските празници-от 10. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя, както и за една седмица през лятото, когато майката не е в отпуск. Тези фактически и правни констатации на въззивния съд обосновавали извода за неправилност на първоинстанционното решение в частта му относно изменение на режима на лични отношения между К. Г. С. и малолетното дете на страните Х. К. С.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Г. С. е посочил, че обжалваното решение на Окръжен съд Велико Търново трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Сочи се, че действително съдът бил сезиран с искане за промяна в режима на лични отношения между бащата и малолетното му дете. както сочел въззивният съд в решението си. Но съдът бил сезиран с искане за лишаване или ограничаване на родителските права на К. Г. С., или за изменение на режима на лични отношения между К. Г. С. и детето Х. К. С., като същите се осъществяват в контактен център към ЦОП Велико Тръново, в присъствие на психолог или социален работник. Видно от посоченото, с исковата молба М. М. Я. не била отправила искане към съда за изменение на часа на взимане и връщане на детето от бащата. Затова съставът на Окръжен съд Велико Търново се бил произнесъл по непредявен иск. Въпреки направения анализ на доказателствата, въззивният съд необосновано, незаконосъобразно, неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила считал, че за да се допусне промяна в режима на лични отношения между бащата и малолетното му дете, единствено следвало да са налице изменения в обстоятелствата, при които бил определен режимът на лични контакти между родителя и детето. и такава промяна била налице с оглед възрастта на детето, изтеклия дълъг период между определяне на предходния режим на лични отношения и настоящия момент -пет години (който период от време не бил дълъг), физическото израстване на детето и започването на нов важен етап от неговия живот — обучение в начален курс. Незаконосъобразно Окръжен съд Велико Търново считал, че било налице изменения в обстоятелствата, при които бил определен режим на лични контакти между родителя и детето. В противоречие с постановеното си решение, съдът правилно сочел, че от събраните по делото доказателства не се установявало бащата да оказвал негативно, а още по-малко пагубно влияние върху развитието на детето или по някакъв начин да застрашавал неговите здраве и живот в периодите, когато то било при него. Напротив, от свидетелските показания, които съдът кредитирал изцяло, а и от заключението на съдебно-психологичната експертиза, се установявало, че детето прекарвало срещите си с бащата спокойно, двамата общували, разхождали се, детето научавало много полезни неща и това било изцяло в интерес на неговото физическо и психическо развитие. Детето било изградило емоционална връзка с бащата и въпреки че след завръщането си то било настроено негативно спрямо майката, съдът приемал, че установените негативни прояви на детето не се дължали на целенасочени действия на бащата. Доказателствата по делото сочели, че контактите между бащата и детето не следвало да бъдат ограничавани и че установеният и спазван в общи линии режим на лични отношения между детето и бащата бил ефективен и полезен за детето. Това било изцяло в интерес на детето, а при преценката си дали да измени режима на лични отношения между родител и дете и по какъв начин, съдът бил задължен да се ръководи на първо място от интереса на детето. Съдът следвало да следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца при предоставяне на родителските права по отношение на тях, определяне на местоживеенето им, режима на личен контакт с родителя, комуто не било предоставено упражняването на родителските права. Критериите за преценка на най-добрия интерес на детето по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето били разяснени в ППBC № 1/l974 година, както и в трайно установената съдебна практика по приложение на закона. Съгласно дадените в същите разяснения, съдът следвало да отчете възможното въздействие (положително или отрицателно). което решението щяло да има върху детето; да вземе предвид конкретната фактическа обстановка и обстоятелствата имащи значение към оценката на най-добрия интерес на детето, както и да определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите. Съдебното решение следвало изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които били счетени за относими към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието им и как те били отчетени при преценка интереса на детето. Трайно установена била и съдебната практика на Върховния касационен съд по приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК (ППBC № l/1974 година, решения по гр. д. № 1095/71 г. на BC, ГК, ІІ г. о.; гр. д. № 3027/l972 година на BC, ГК, II г. о.; гр. д. № 7660/2013 година на ВКС, ГК, III г. о.; гр. д. № 214/20 14 година на BKC, ГК, III г. о.; гр. д. № 2684/2021 година на BKC, ГК, IV г. о. и други), според която съдът бил длъжен да установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече бил решен въпросът за родителските права. Под „изменение на обстоятелствата“ следвало да се разбират както новите обстоятелства, които влошавали положението на детето при родителя, на когото било предоставени родителските права, така и обстоятелствата, с които щяло да се подобрило положението му при новото разрешение. Във всички случаи съдът бил длъжен да обсъди променените обстоятелства по отделно и в съвкупност, при отчитане спецификата на всеки конкретен случай, като направел преценка дали те се отразявали на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, както и дали установената промяна била от значение за критериите, при които следвало обезпечи най-добрия интерес на детето. Въпреки това, и без отправено искане към съда. необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила Окръжен съд Велико Търново считал, че единствената промяна, която се налагала в режима между бащата и детето, била продиктувана от настъпилите промени в живота на детето, свързани с неговото израстване и статута му на обучаем в начална форма на обучение. Те налагали, неясно защо, изменение на режима само относно часовете на вземане и връщане на детето. В негов интерес било да бъде то да бъдело връщано по-рано при майката. Необосновано Окръжен съд Велико Търново изменял с един час по-рано часа на взимане и на връщане па детето от бащата. Поради това въззивният съд необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила бил счел, че при този изход на делото разноските следвало да останат за всяка от страните така, както били направени и не присъждал разноски на С.. В решението си Окръжен съд Велико Търново е направил анализ на доказателствата по делото и постановил немотивирано решение в противоречие с доказателствата. Съдът бил постановил своето решение въпреки доказателствата, събрани по делото, че няма основание за изменение на режима на лични отношения между бащата и детето и че изменението не било в интерес на детето. Съдът бил сезиран с искане за лишаване или ограничаване на родителските права на К. Г. С., или изменеше на режима на лични отношения между бащата и детето, като същите се осъществяват в контактен център към ЦОП Велико Тръново, в присъствие на психолог или социален работник. Видно от посоченото, в исковата молба М. М. Я. не била отправила искане към съда за изменение на часа взимане и връщане на детето от бащата. Затова въззивният съд се бил произнесъл по непредявен иск. С решението си Окръжен съд Велико Търново се бил произнесъл в противоречие с ТР № 3/ 27.06.2024 година, постановено по тълк. д. № 3/2023 годна на ОСГ К на BKC. С оглед на изложеното може да бъде направен извод, че с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Г. С. е поставил правните въпроси за това, в кои случаи е налице основания по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето и определяне на режим на лични отношения на детето и родителя комуто не са предоставени родителските права и за това как се преценява най-добрия интерес на детето по смисъла на по § 1, т. 5 от ДРЗЗДет. Така поставените въпроси са били разглеждане от състава на Окръжен съд Велико Търново, като са обусловили правните изводи при постановяване на решението му. Същите обаче не обосновават допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Видно от данните по делото за личните отношения на К. Г. С. с детето му Х. К. С. се запазва режима определен с решение № 574/26.06.2020 година на Районен съд Велико Търново, постановено по гр. д № 9662020 година, за което настоява касатора. Единствената промяна е в началния и в крайния част, на периода в който се осъществяват контактите между бащата и детето. Запазено е обаче общото време, през което могат да се осъществяват контактите. Затова само промяната на началния и крайния час за осъществяване на контактите сама по себе си не обуславя допускането на касационното обжалване, тъй като е въпрос на конкретна преценка във всяко едно производство с оглед установените по него обстоятелства и се извършва по целесъобразност. Наред с това в тези производства съдът следи служебно за интересите на детето и може да определя режима на лични отношения между родителя и детето, без да се съобразява с исканията на родителите, като в този случай не е налице произнасяне по непредявен иск. Що се отнася до твърденията, че въззивният съд неправилно се е произнасял по отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК за въззивното производство, то касационната инстанция може да се произнесе по тях в случай, че исканото касационно обжалване бъде допуснато и съдът се произнасяше по съществото на спора. Доколкото в случая това не е налице К. Г. С. е могъл да защити правата, за които твърди, че са нарушени по реда на чл. 248 от ГПК, което обаче трябва да стане пред постановилия въззивното решение съд-Окръжен съд Велико Търново. С оглед на това така подадената касационна жалба, в тази й част, може да се разглежда като молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, по което искане компетентен да се произнесе въззивния съд след връщането на делото. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 423/11.08.2025 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 417/2024 година, по подадената срещу него от К. Г. С. касационна жалба с вх. № 11 901/26.09.2025 година, поради което такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото К. Г. С. ще трябва да заплати на М. М. Я. сумата от 306.78 €, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение