Определение № 569 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4181/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 262954/12.09.2022 г. по гр. д. № 1900/2018 г. Софийският градски съд е отменил решение № II-55-186791/04.08.2017 г. по гр. д. № 58345/2014 г. на Софийския районен съд в частта, с която е извършена съдебна делба чрез изнасянето на публична продан по реда на чл. 348 ГПК на масивна жилищна сграда със застроена площ 91 кв. м. и дворното място, в което същата е изградена, съставляващо парцел.... от кв. .... по плана на [населено място], местност „С.“, и частично по отношение на присъдените държавни такси, вместо което на основание чл. 353 ГПК е поставил в дял на С. М. Л. жилището, разположено на първия етаж на сградата с идентификатор .........., със застроена площ 77.39 кв. м., заедно с 3 броя тавански помещения, разположени вдясно от стълбищната клетка в таванския етаж, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ ..... от кв. ...., а в дял на М. С. А. е поставил жилището, разположено на втория етаж на сградата с посочен идентификатор, със застроена площ 86.44 кв. м., заедно с 2 броя тавански помещения, разположени направо от стълбищната клетка в таванския етаж, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от дворното място; съделителите са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на Софийския градски съд в размер на по 3 465 лева; посочено е, че в частта, с която делбата на два леки автомобила е извършена по реда на чл. 353 ГПК и М. А. е осъден да заплати на С. Л. за уравнение на дяловете 4 095 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила. Касационна жалба срещу въззивното решение е подал съделителят М. С. А., който иска същото, както и първоинстанционното решение, да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено като недопустимо - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, жалбата отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното: В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че след приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция и обявяването му за решаване на 18.03.2022 г., съделителката С. М. Л. е починала, а заедно с нея, на същата дата - 29.03.2022 г., е починала и дъщерята на страните по делото М. М. А.. Твърди, че вследствие на тези трагични събития, по силата на закона единствен наследник на насрещната страна С. Л. става другата страна - касаторът М. А.. Поради припокриване на страните воденото съдебно производство за делба се явява недопустимо, при което положение невлязлото в сила въззивно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо. С касационната жалба е представено удостоверение за наследници изх. № РКР22-УГ51-715/07.04.2022 г. на Столична община, район „С./К.“, от което се установява, че С. М. Л., със семейно положение разведена, е починала на 29.03.2022 г. и е оставила за наследник по закон М. М. А. - дъщеря, която е починала на същата дата като неомъжена и без деца и е оставила за наследник по закон М. С. А. - баща. Смъртта на съделителката Л., както и на наследницата й по закон е настъпила след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд на 18.03.2022 г. С оглед на тези данни настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване с цел проверка допустимостта на въззивното решение, водим от което