Определение № 332 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 633/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Вип Мениджмънт“ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 762 от 27.02.2023г. по в. гр.д. № 1183/2022г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната постъпилата от жалбоподателя касационна жалба с вх. № 1771 от 27.01.2023г. срещу постановеното по същото дело Решение № 1392 от 30.12.2022г. Поддържа се, че недопустимо въззивният съд е извършил преценка на допустимостта на касационната жалба с оглед прага на обжалване, с което е лишил касационната инстанция да извърши собствена такава по чл.286, ал.1,т.3 ГПК. Твърди се и липса на мотиви за извода, че делото е търговско, както и неправилно определяне цената на иска, която след включване цената на мораторната лихва и на законната лихва, възлиза на 21 746.67лв. Ответникът по частната жалба и в производството по делото - „Съни Хил 2“ ЕАД депозира писмен отговор, с който излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания акт въззивен състав на Бургаски окръжен съд е установил, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт съобразно правилото на чл.280, ал.3,т.1, предл.2 ГПК, по съображения, че са предявени от и срещу търговско дружество обективно съединени парични искове, всеки един с цена под 20 000 лв., във връзка с неуредени договорни отношения по сключена между тях сделка във връзка с упражнявано от всяко от дружествата занятие. Проверката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал.3 ГПК е правомощие на постановилия решението въззивен съд, по аргумент от изричната разпоредба на чл. 286, ал.1,т.3 ГПК. Неоснователно е възражението в този смисъл на частния жалбоподател, при обосноваването на което противоречиво се поддържа, че макар да е в правомощията на въззивния съд, проверката по чл.286 ГПК не е част от въззивното производство. Със съображението, че проверката по чл.286 ГПК е дейност по администриране на касационната жалба, следователно не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, е обосновано даденото с ТР № 2 от 23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ от ГПК, т. е. не е от компетентността на съответния апелативен съд, а на Върховния касационен съд, който е функционално компетентен да се произнесе и по самата касационна жалба, съобразено от окръжния съд при администриране на настоящата частна жалба. Следователно, неоснователен и несъобразен със задължителните разяснения, дадени с посочения акт на нормативно тълкуване, е доводът на частния жалбоподател за лишаване на върховната инстанция от преценка допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за немотивираност на извода на окръжния съд за търговския характер на делото. В обжалваното разпореждане изрично е посочено, че спорът е между две търговски дружества във връзка с неуредени договорни отношения по сключена между тях сделка във връзка с упражнявано от всяко от дружествата занятие, което съответства на данните по делото. Неоснователно е и оплакването за неправилно определяне от съда на цената на иска, в която съдът не е включил и размерите на мораторната лихва и на законната лихва, сборът от които заедно с главниците възлиза над 20 000лв. Подобно разрешение обаче не съответства на правилото, че при преценка допустимостта на касационното обжалване от значение е цената на всеки от обективно съединените искове за парични вземания, а не сборът от цената на предявените с обща искова молба претенции, както и че претендираната законна лихва е законова последица при уважаване на иска. В случая няма спор, че всеки един от обективно съединените искове, които са за главници от 6 842.10лв., представляващи извършени разходи за поддръжка и управление, и за 9 000 лв., представляващи наем за инвентар, както и за мораторни лихви от 1 740.93 лв., съответно - 1 908.62 лв., са под 20 000 лв., съобразено от въззивния съд, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,