Определение № 1401 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от З. А. А., като майка и законен представител на малолетния ищец С. З. А., чрез адв. Р. М., срещу решение № 481/14.11.2022г., постановено по възз. търг. дело № 546/2022г на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 166/22.06.2022г., постановено по гр.дело № 1228/21 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. З. А. - малолетен, действащ, чрез своята майка и законен представител З. А. А., против ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.10.2020г. за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 70 000 лв. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ се уважи в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2020г. до окончателното изплащане. В изложението и касационната жалба са формулирани въпросите: 1.Чия е отговорността за спазване на изискването за превозване на малолетно дете в автомобил в система за обезопасяване и за кого е изискването на чл. 137 а, ал. 1 и чл. 137 в от ЗДвП и може ли да се приеме, че малолетното дете е имало посочените законови задължения - да пътува в система за обезопасяване или с колан и с бездействието си е съпричинило увреждането си или това са задължения, които могат да бъдат вменени на водача? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2.Може ли да се отчете съпричиняване от самия пострадал - малолетно дете, поради виновно неизпълнение на задължението за обезопасяване на детето от друго лице – водача, респ. собственика на автомобила? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3.Каква е връзката между действията на водача на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, респ. без поставен обезопасителен колан, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4.Следва ли съдът да извърши преценка на поведението на всеки от участниците в пътно-транспортното произшествие и в частност на водача и на пострадалото лице, при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът поддържа, че въззивното решение е и очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, чрез адв. Т. Т., в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предмет на обжалване от ищеца пред въззивния съд е било решението от 22.06.2022 г. по т.дело № 1228/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата от 35 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие 17.10.2020 г. е налице валидно застрахователно правоотношение, обезпечаващо отговорността на водача на лек автомобил „Н. Т. II” с рег. [рег.номер на МПС], обективирано в застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С влязла в сила присъда № 1 по НОХД №15/2021г. на Военен съд - Сливен С. К. К. е признат за виновен за това, че на 17.10.2020г., на километър 72+800 от главен път II-55, при управление на л.а. марка „Н.“, модел „Т. II“, с рег. [рег.номер на МПС] с посока на движение от [населено място] към [населено място], в зоната на десет завой, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.1, т.1, чл. 15, ал.1, чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и чл. 25, ал.1 и 2 от ЗДвП, от което настъпило ПТП с лек автомобил марка „Д.”, модел „Л.“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост и управляван от В. Я. В. от [населено място], общ. Нова Загора и в резултат на което по непредпазливост е причинил четири средни телесни повреди на повече от едно лице, вкл. и на С. З. А., след което направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите – престъпление по чл.343а, ал.1,б.”в”, вр.чл.343,ал.3,б.”а”, вр.чл.342,ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. Въззивният съд е изложил мотиви, че първоинстанционният съд е посочил за безспорно, че в резултат на ПТП малолетният С. А. е претърпял травматични увреждания - черепно-мозъчна травма, протекла в началото с пълна загуба на съзнание за сравнително кратък период от време, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, а също и закрито линеарно счупване на костите на черепния свод и контузии на меките тъкани. Определеният размер на обезщетението от 70 000 лв. е намален от първоинстанционния съд с 50%, предвид основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване, че няма данни малолетният ищец да се е возил в специална обезопасителна седалка и доколкото законово задължение на родителя е да упражнява родителски надзор върху малолетните деца до дванадесетгодишна възраст, ако с това създава опасност за тяхното физически, психическо и нравствено развитие, какъвто в настоящият случай липсва. Прието е, че предявеният от С. З. А., действащ, чрез своята майка и законен представител З. А. А. против ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП на 17.10.2020 г., причинено от застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” лице, доколкото е прието, че дължимото такова е в размер на 70 000 лв., но същият е уважен до размер от 35000 лв. и в тази част решението е влязло в сила, преклудира със сила на пресъдено нещо правопораждащите правото на обезщетение юридически факти. Посочено е, че спорът е свързан с размера на дължимото обезщетение във връзка с възражението на ответника, възприето от първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат. Прието е, че възраженията на ответника в тази насока са две – налице е съпричиняване, тъй като ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, както и не е ползвал специална обезопасителна седалка, доколкото същият към датата на произшествието е бил на 4 години, което е резултат на неположена родителска грижа и ако същата беше положена вредоносните за него последици не биха настъпили. Прието е за установено от събраните по делото доказателства, че малолетният ищец С. е отглеждан преди ПТП от баба си - св.Ж. Д. С., че в деня на инцидента св.С. е пътувала на задната седалка в лекия автомобил „Д. Л.“, като детето е седяло у нея, а до нея са пътували още две лица – дъщеря й Н. и лицето Н. Съдът е приел, че от заключението на комплексната съдебно - автотехническа и медицинска експертиза се установява, че няма данни да е ползвана специална обезопасителна седалка, на която да е пътувал ищеца, както и че ако е ползвана такава, то травматичните увреждания не биха се получили. От заключението на същата експертиза е прието за установено, че принципно правилно поставения предпазен колан би предпазил лицето, но в случая ръстът на пострадалия ищец не предполага неговото ефективно действие. При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че за настъпване на вредоносния резултат има принос и пострадалият ищец. Мотивите на съда са, че към датата на ПТП ищецът е малолетен и не може да формира правно валидна воля, но от друга страна родителите, респ.лицата ,които полагат грижи, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до дванадесетгодишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие, каквато в случая не е положена. Формиран е извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото доказателствата сочат, че ако такава грижа беше положена под формата на осъществено пътуване на малолетния ищец посредством обезопасителна седалка, което принципно задължение от една страна произтича от закона, а от друга в тежест на лицата, полагащи грижа за детето, е да обезопасят неговото пътуване като елемент от надзора, който дължат, травматичните увреждания не биха настъпили. Направен е извод, че е налице 50 % съпричиняване на вредоносния резултат, с който процент следва да бъде редуцирано приетото за дължимо застрахователно обезщетение. Поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на окръжния съд е направен решаващ извод, че първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на иска следва да бъде потвърдено. По правните въпроси: По първия, третия и четвъртия въпрос не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По съществото си въпросите са за преценката поведението на водача на МПС, в което е пътувало пострадалото малолетно дете, и това на самия пострадал при формиране на изводите относно наличието на съпричиняване. Обосновани са с доводи, че в случай, че малолетно дете пътува в лек автомобил, в който не е монтирана система за обезопасяване, то полученото от малолетния пътник увреждане при настъпило ПТП е в резултат на притовоправното поведение на водача, превозващ дете в нарушение с въведената в чл. 137 в, ал. 3 ЗДвП забрана, поради което не е налице принос на пострадалия за възникване на вредите. Поставените въпроси не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, защото не са във връзка с приетото от въззивния съд с оглед приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, които са, че лицата, полагащи грижа за детето не са обезопасили неговото пътуване като елемент от надзора, който дължат. Т.е. съдът е взел предвид конкретно установените обстоятелства, че причина за получените увреждания не е само противоправното поведение на водача на насрещно движещия се лек автомобил „Н. Т. 2“, а и фактът на необезопасяване на детето, поради което са налице предпоставките за намаляване на обезщетението поради обективен принос за настъпването на вредите. Съдът е съобразил, че няма съвпадение между водача на лекия автомобил „Д. Л.“, в който е пътувал малолетният С. и лицата, упражняващи надзор върху него и пътуващи в същия автомобил, и отчитайки тази разлика е приел, че и лицата, упражняващи надзор върху малолетния, имат принос за настъпване на вредоносния резултат, като е посочил в какво се изразява противоправното им поведение, а именно допускане детето да пътува, без да е обезопасено. По тези въпроси касаторът не е обосновал и наличието на сочената от него специална предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Не се констатира и противоречие между приетото от въззивния съд и посочената от касатора практика на ВКС, тъй като и в двете решения /решение №19 от 8.02.2017г. по т.д. № 50177/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 44 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1879/2019 г., I т. о. по чл.290 ГПК/ са разгледани различни хипотези, при които пострадалото дете е пътувало в автомобил, управляван от негов родител, т.е. налице е съвпадение между водача на МПС и упражняващия надзор върху малолетния, каквото съвпадение в настоящия случай няма. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и по втория въпрос. За да обоснове извода си за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД съдът не е приел, че малолетното дете е имало задължение да пътува в система за обезопасяване или с колан и с бездействието си е съпричинило увреждането си. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД с мотив, че лицата, полагащи грижа за детето, не са изпълнили задължението си да обезопасят пътуването му. При формиране на тези си изводи въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, вкл. и цитираното от касатора решение № 44 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1879/2019 г., в което е прието, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящия случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение