Определение № 104 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3555/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 261851 от 17.07.2020 год., подадена от Д. Т. И. и Я. Т. А., двете от [населено място] и чрез адвокат Г. Я. от АК – В., срещу въззивно решение № 658 от 5.06.2020 год. на Окръжен съд – гр. Варна, постановено по в. гр. д. № 441/2019 год. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приложено е изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване. Ответникът по касация, ищец в производството – М. К. С., чрез адвокат Д. П. от АК – В., е депозирал отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане на обжалването. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 1431 от 4.04.2018 год. по гр. д. № 10289/2017 год. на Варненския РС, с което е прието за установено по отношение на М. К. С., че И. Г. Т., починала в хода на производството и заместена от наследниците й по закон Д. Т. И. и Я. Т. А., не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а именно: еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № ****, разположена в имот с идентификатор № ***, със застроена площ 49 кв. м., състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, представляващ имот със стар идентификатор № ****, като е отменен нотариален акт № 185/2007 год. за собственост по наследство на 1/2 ид. ч. от описаните в него сгради. Прилагайки разпоредбата на чл. 272 ГПК, въззивният съд приел за установено, че по делото липсват данни имотът, предмет на издадения на И. Т. нотариален акт, да е принадлежал в патримониума на наследодателя й към откриване на наследството, с оглед извършено от него приживе разпореждане в полза на съпругата му Р. Н.. Индиция в тази посока е и извършено узаконяване на постройки в процесния имот в полза на последната. Не е установена и идентичност на описания в нотариалния акт на И. Т. имот с този, предмет на нотариалния акт № 35/2014 год., легитимиращ за собственик ищецът въз основа на разпоредителна сделка, в която праводателите му се легитимират с нот. акт № 47/2012 год. Същият е съставен въз основа на нот. акт № 10/1991 год., представляващ разпореждането на Р. Н. в полза на последните, а данните по делото сочат, че именно тя е била собственик на имота. Наличието на влязло в сила съдебно решение с обратен извод относно разпоредителната сделка от 1991 год., когато имотът е бил предмет на отчуждаване, не е обсъдено. С оглед оборване на доказателствената сила на нотариалния акт на ответницата И. Т. и наличието на такъв, легитимиращ ищеца като собственик, позовавайки се и на разясненията в ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск срещу касаторите, наследници на първоначалната ответница И. Г. и е уважено обусловеното искане на ищеца за отмяна на нотариалния й акт по чл. 537, ал. 2 ГПК. Искането за допускане на обжалването се поддържа по съображения, че въззивното решение е нищожно поради неговата абсолютна неразбираемост, евентуално недопустимо, поради влязло в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на нот. акт № 10/91 год., и на трето място – поради очевидната му неправилност – основания по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Същите са обосновани с релевантните за спора факти – въз основа на отменен нотариален акт праводателите на ищеца М. С. – Г. се снабдяват с констативен нотариален акт № 47/2012 год. и въз основа на него се разпореждат с имота. Този довод на касаторите не е предмет на настоящето производство, тъй като предпоставя разглеждане на спора по същество. Независимо от това, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне поради следните съображения: Изложените от въззивния съд в обжалваното решение съображения за основателността на предявения отрицателен установителен иск при данните за легитимацията на двете страни с документи за собственост изискват произнасяне по релевираните в тази връзка доводи за принадлежността на вещното право на собственост върху спорната жилищна сграда, въз основа на твърдените и установени с представените доказателства факти и доводи. Такова произнасяне в случая не е налице, въпреки релевираните по делото факти и представените доказателства, поради което и при приетата липса на идентичност между имотите, предмет на нотариалните актове на страните, се налага извод за наличие на сериозни пороци, касаещи съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обосноваване на извода по спорния предмет. Доколкото същите се констатират при самия прочит на обжалвания съдебен акт, същият следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.